135 години от смъртта на Захари Стоянов

На 2 септември се навършват 135 години от смъртта на Захари Стоянов, революционер, политик, журналист и писател. Джендо Стоянов Джедев е роден през 1850 г. в семейството на овчар от сливенското село Медвен. Стоянов завършва църковно и класно училище в родното си място, а поривът към просвета го отвежда във Варна и в Русе.

Захари Стоянов е част от Хвърковатата чета на Георги Бенковски. Освен участник в Априлското въстание, той е и негов историограф. Най-ярък пример в литературното му дело е книгата "Записки по българските въстания", но Стоянов пише биографиите на Ботев и Левски, както и свидетелства за Хаджи Димитър и Стефан Караджа, които разширяват идейно и тематично българската революционна история. Втори върхов момент в битието на Стоянов е неговият принос за осъществяването на съединението на Княжество България с Източна Румелия.

• Знаем ли кой е народният герой на Съединението?

В "Нашият ден" отбелязваме годишнината от смъртта на Захари Стоянов със записи от Златния фонд на БНР. Слушаме думите на литературния критик Ефрем Каранфилов, който очертава портрет на българския революционер. Припомняме и интервю от 3 март 2003 г. с проф. Симеон Янев, който определя "Записки по българските въстания" като "най-необичайната книга в българската литература".  

В ефира на предаването се включва д-р Искрен Великов, уредник в къща-музей "Захари Стоянов" в Русе, за да разшири разказа за колоритната и разнообразна личност на революционера.

По думите на д-р Великов Стоянов обединява и епичното, и книжовното в темата за българското революционно движение.

Захари Стоянов пристига в Русе с намерението да учи, но тъй като не успява да се запише в държавното училище, заработва като абаджия. Започва да посещава читалището "Зора", което в този момент укрива дейността на Революционния комитет в Русе – така Стоянов става част от организацията, разказва д-р Великов.

• Робът е предател, свободният човек не е

Музейният уредник запознава слушателите с един любопитен момент от литературната дейност на Захари Стоянов, който се оказва съдбовен за неговото участие в Съединението. След като княз Александър отменя през 1881 година новата Българска конституция, Стоянов пише произведението "Искендер бей", в което осмива княза. В резултат на тази книга той е принуден да напусне княжеството и заминава за Източна Румелия.

В днешния ден да си спомним за цялата плеяда от национални герои, призовава д-р Великов.

Повече по темата чуйте в звуковия файл: