Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Цанко Лалев:

За пътя към "Домът на пчелите" и вековната битка между добро и зло

Цанко Лалев
Снимка: ИК "Хермес"

Поетът, писател, издател и преводач, автор на повече от 50 книги и енциклопедии за деца, Цанко Лалев, представя в "Нашият ден" своя роман "Домът на пчелите", с който вчера се запозна публиката на "Аполония".

По думите на автора това не е роман за деца, а роман с деца. Книгата е мултижанрова, многопластова и трудно се побира в познатите литературни рамки.

Лалев споделя, че от най-ранна възраст се чувства свързан с книгите, тъй като е част от поколение, за което литературата е била най-важният извор на фантазия. През годините творчески труд Лалев узрява за написването на романа, който носи в себе си елементи от детско-юношеската литература, от заниманията на автора с история и усъвършенствания поетичен език. Романът е резултат от една лична зрялост, по думите на Лалев.  

В "Домът на пчелите" две деца преминават през времеви портал и се връщат в Европейското средновековие. Приключението преминава през важни топоси за епохата – от България, през Константинопол до Франция. Картината на средновековната реалност в романа е сурова и многопластова, като авторът споделя, че тя е в отговор на романтизираните, псевдоисторически съвременни произведения. Лалев е категоричен, че пътят към историческата информация включва много четене на достоверни източници и пътуване до автентичните исторически извори.

Основна тема в "Домът на пчелите" е феноменът на богомилството, в чиято сърцевина е битката между доброто и злото. Присъства и фолклорно-митологичен пласт, тъй като Лалев е автор на книгата "Български митове и легенди" и темата дълго узрява в писателското му съзнание.  

В романа не отсъстват напрежението и усещането за травма. Това, по думите на Лалев, е отговор на травматичните преживявания на българското общество. Доброто и злото в Средновековието имат много ясни измерения. Днес животът сякаш е добър в редица аспекти, но зад него се крие нещо необяснимо и травмиращо за българите, смята писателят.

Целия разговор чуйте в звуковия файл: 

По публикацията работи: Бисерка Граматикова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Силвия Чолева и Никола Петров

Никола Петров – за контраста между победата и разкайването

Как се ражда поетът? На този въпрос се опитва да даде отговор Никола Петров, който представи своята книга "Ето го разкаяния победител" на 41-вите Празници на изкуствата "Аполония". "Това е въпрос на емпирично доказване, което вероятно ще включи някакви генетични проучвания и проучвания на това как средата влияе, ако приемем, че те не се раждат изцяло..

публикувано на 05.09.25 в 15:31
Георги Гоцин в

Георги Гоцин и усещането за свободен дух

Това, което  открих още при първия прочит е как, през цялото време, през целия си живот искаме да бъдем колкото се може по-свободни и неограничени, но сами се ограничаваме и всъщност нашата свобода зависи изцяло от нас… казва   Яна Титова за пиесата на  Захари Карабашлиев "Лисабон". Яна Титова е режисьор на спектакъла на Младежкия театър...

публикувано на 05.09.25 в 14:23
“Диви ягоди”

“Диви ягоди” на “Аполония” 2025

След като получи “Специалната награда на журито” на Международния филмов фестивал “Любовта е лудост”, “Диви ягоди” беше представен на публиката на 41-вата “Аполония”. Дебютът в игралното кино на Татяна Пандурска е по документалните разкази “Забравените от небето” на Екатерина Томова и разказва за архитект Дафни Бело от Ню Йорк. Дафни неочаквано..

публикувано на 05.09.25 в 13:05
Таня Димова и Георги Борисов

Георги Борисов разказва историите си на “Аполония“ 2025

Георги Борисов представи двутомника си "Моите истории" в Художествената галерия в Созопол в рамките на 41-вите Празници на изкуствата “Аполония”. Литературният труд обхваща дълъг период от живота му – от 1973 до 2023 година.  Без да нарича томовете дневник, спомени или да определя изобщо жанра им, авторът "представя непубликувани свои..

публикувано на 05.09.25 в 12:01
Юлия Владимирова и Катя Костова (вдясно)

АртТеатър Берлин – където българите в Германия срещат българската култура

В "Нашият ден" гостува Катя Костова , създател на АртТеатър Берлин – място, на което българите в Германия имат възможността да се срещнат с българската култура и изкуство.  "Наистина вярвам, че културата е обединител. Представяйки българска култура на европейска, на чужда сцена, се създават мостове към нашата държава, които изграждат позитивен..

публикувано на 05.09.25 в 10:15