Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Иля, ветеран от Мариупол: За да ни дадат закуска, трябваше да пеем химна на Русия

Някой знае ли въобще колко са военнопленническите лагери на руснаците и колко украинци загиват там всеки ден?

Иля е сред защитниците на Мариупол. Когато попада в плен, все още не е навършил двадесет години. Срещнах го в Киев, докато бях в Украйна през август тази година. Иля посещава хъба "YOUkraine", в който се опитват да помогнат на ветераните да преодолеят преживяното в плен, а то е наистина кошмар, който трудно можем да си представим. Разказът на Иля за "Мрежата" по програма "Христо Ботев" започва така:

"Не стига, че врагът настъпваше към нас всеки ден и бяхме обкръжени, а трябваше да мислим за елементарни човешки потребности като храна или лекарства. Обстановката беше толкова сложна. Може би затова се наложи да се предадем. Все пак устояхме 86 дни...

За нас това беше най-тежкото решение. Да сведем глава беше много по-страшно от всичко друго, защото да загинеш в битка с оръжие в ръка за страната си би било чест за всеки от нас. В сраженията имаш възможности, имаш избор и право на вземаш решения. В плен това го няма.

Докато бях в плен, сякаш бях във вакуум и за да запазя разсъдъка си, си спомнях целия си живот до този момент – как бях малък, щастливите моменти със семейството ми до пленяването. Това, което ме крепеше там, беше надеждата, че все някога ще се върна вкъщи. В началото бях в Еленовка, за около седмица, после ме преместиха в град Таганрог, за пет месеца, и накрая бях в Камен Шахтинск. Това са едни от най-тежките места за оцеляване за пленени украинци, защото се отнасяха много жестоко с нас – ежедневни физически побои, от които много наши момчета загинаха. Давеха ни в казани с вода, докато ни разпитваха. Въобще, който е попадал в Таганрог, разбира какво е плен в най-страшния му вид. Мен, докато ме разпитваха, ми палеха ръката, удряха ме по гениталиите. Таганрог е следствен изолатор, в който аз бях в самостоятелна килия, от която ме изваждаха само за да ме малтретират. Не знам как изглежда мястото, защото ми слагаха чувал на главата.

Килията ми беше 2 на 3 метра с малък прозорец, през който нямах право да поглеждам. Ако ме видят, че гледам през прозореца, влизаха и ме пребиваха. В килията можеш да седиш единствено на стол и то задължително с изправен гръб и ръцете на бедрата. Не бива да мърдаш, защото, ако например се подпреш на стола или се облегнеш на облегалката му, часовият влиза и те пребива. Така седиш от шест сутринта до десет вечерта.

Имаше килии, в които момчетата бяха по двама-трима, но правилата и за тях бяха същите. Разговорите бяха забранени.

Сутрин, за да ни дадат закуска, трябваше да пеем химна на Русия. В началото храната ни беше една супена лъжица макарони за целия ден, а после две тънички филийки хляб на ден. Ако има обяд, то е някаква супа от вода и в нея плува едно парченце картоф. Най страшно беше, ако имаше вечеря, защото тя беше някакво вкиснало кисело зеле, от което веднага получаваш разстройство. Ако обаче поискаш да отидеш до тоалетната, те пребиват с въпроса – а сега по-добре ли ти е? Нямахме никакви сили, защото не се хранехме и редовно ни пребиваха, но те ни караха да спортуваме в килията. Спортът беше да направиш 500 клека с подскок за един час, иначе те пребиват. Докато правиш това, руснаците те гледат и се смеят. Това беше цинизъм и издевателство.

Ако се разболееш и помолиш да лекар, получаваш няколко гумени палки по тялото пак с въпроса, сега по-добре ли си? А ти си длъжен да им отговориш – Тъй вярно! Иначе отново бой, до смърт. Там никой не получаваше медицинска помощ, дори и ранените. Раните им загниваха и цялото място вонеше ужасно на разлагаща се плът. Оставяха ги да загинат. Не можех да видя какво става, но чувах виковете на моите приятели, които биваха изтезавани. Те също са слушали моите викове, когато руснаците изтезаваха мен. Това е ужасно усещане, да чуваш как приятел страда и да не можеш да му помогнеш. За моите десет месеца в плен загинаха от раните си четирима мои приятели, а аз бях само за десет месеца в плен и само на три места. Някой знае ли въобще колко са военнопленническите лагери на руснаците и колко украинци загиват там всеки ден? Въобще това са места за изтезания."


Снимки – личен архив и Николета Атанасова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Зимата си тръгва!

В края на зимата и в навечерието на пролетта ловците са особено заети – хранилките имат нужда от стягане и почистване, дивечът има нужда от подхранване, започват курсовете, а след това са изпитите за ловна правоспособност. За всичко това, но не само, става дума в това издание на "И рибар съм, и ловец съм". Асен Стоименов от Пловдив, секретар на..

публикувано на 10.03.25 в 15:00
 Хижа

130 години български туризъм: Празник и предизвикателства пред БТС

Тази година се навършват 130 години от създаването на организираното туристическо движение в България. По повод на този юбилей, срещаме се с председателя на Българския туристически съюз (БТС), Венцислав Венев, за да разберем как съюзът се подготвя за празничните събития и какви предизвикателства стоят пред наследниците на Алеко Константинов...

обновено на 10.03.25 в 12:10
Паметна плоча в Бургас

Спасяването на българските евреи през призмата на времето

Преди 82 години след силен обществен отпор българските власти спират депортацията на български евреи от старите предели на България. В Деня на спасяването на българските евреи се връщаме към репортаж на Феня и Искра Декало, излъчен от Тел Авив в ефира на "Terra Култура" през 2023 година . Поводът са двете подписки, подкрепени тогава от различни..

публикувано на 10.03.25 в 12:10

Личните герои на Холокоста: Спасителите, които България трябва да помни

Признателният еврейски народ учредява почетното звание "Праведник на народите" или "Праведник на света", което се присъжда на хора от нееврейски произход, които с риск за живота си са спасявали евреи по време на Холокоста от нацистко изтребление. 20 са българите, които носят това отличие. Тази чест може да бъде присъдена и на 21-ия българин,..

публикувано на 10.03.25 в 10:27

Защо българите казаха "не" на Холокоста?

На 10 март България отбелязва едно от най-значимите събития в своята история – спасяването на българските евреи и почитта към жертвите на Холокоста. Тази дата е официално определена с Решение 105 на правителството от 19 февруари 2003 г., като тя символизира събитията, известни като "Кюстендилска акция" от 1943 г. Именно тогава политици, общественици и..

обновено на 10.03.25 в 10:21