Леона Асланова, автор на книгата "Иновация и деновация", разглежда феномена на деновацията като ключов елемент в разбирането на днешната икономическа ситуация в България. В предаването "Време за наука" по програма Христо Ботев, Асланова представи своята гледна точка за това как ниското ниво на знания и умишленото вземане на погрешни системни решения водят до това, което тя нарича "деновативна икономика".
Асланова описва деновацията като противоположност на иновацията. Докато иновациите носят положителни промени, като нови продукти, услуги и явления, които улесняват и подобряват живота на хората, деновацията е свързана с нови технологии, които вместо да подобряват, влошават качеството на живот. Тя дава за пример смартфоните – устройства, които по същество представляват интелигентни инструменти, създадени да улеснят нашето ежедневие и да ни свързват със света. Но Асланова обръща внимание на случаите, когато тези технологии могат да се превърнат в опасни оръжия. Според нея това е ярък пример за деновация – когато технологията, създадена за комуникация и улеснение, се използва за деструкция.
Друг интересен пример, който тя обсъжда, е храната, която консумираме. Въпреки напредъка в технологиите и производството на храни, понякога това, което се намира в нашите хладилници, носи повече вреда, отколкото полза за здравето ни – друг аспект на деновацията.
Асланова обръща внимание и на по-широкия контекст на иновациите в България, изразявайки своето разочарование от факта, че страната за пореден път е на последно място в класациите на Европейския съюз по иновации. Това, въпреки наличието на еврокомисар по иновациите от България. Според нея тази тенденция се дължи на факта, че институции като Българската банка за развитие (ББР) и Фонд на фондовете, които би трябвало да подкрепят иновациите, всъщност се фокусират върху дейности, които нямат нищо общо с тях. Например, ББР финансира оръжейни заводи и отпуска кредити за пенсионери – мерки, които не подкрепят развитието на иновации, а според Асланова допринасят за деновацията.
Фонд на фондовете, който имаше за цел да насърчи иновативни продукти и услуги с милиардни средства от Европейския съюз, също не успя да изпълни своите обещания. В резултат, според Асланова, тези средства не са довели до видими иновации в ежедневието на българите, което е поредното доказателство за обратния път, по който върви страната.
Един от най-големите парадокси на деновацията, според Асланова, е феноменът на постоянното връщане на неуспешни кадри в управлението. Лица, които са се провалили в предишните си ръководни роли, отново получават възможност да затвърдят своите неуспехи, вместо да се даде шанс на нови и по-иновативни решения.
По този начин, според Леона Асланова, не само че не се движи; в посока на иновациите, но дори върви в обратната – по пътя на деновацията, който води до влошаване на качеството на живот и стопиране на икономическия прогрес.
Чуйте разговора в звуковия файл.
В редакция "Хумор и сатира" акъл имаме за всички, че и ще остане. Ето например достатъчно акъл как да бъде изградена бързо и без особени вложения от наша страна стратегическата магистрала до Видин. Отговорните за това фактори, разните там магистралостроители и давачите на обещания да взимат по лист и химикалка и да си водят записки. Чуйте за..
На вчерашния 4 февруари 2024 г. 22-годишна жена намушка няколко души в центъра на София. В ефира на "Lege Atris" психиатърът Цветеслава Гълъбова коментира случая и постави акцент върху проблемите в системата за психично здраве в България. Жена намушка с нож трима души на столичния булевард "Витоша" (ОБНОВЕНА) Според д-р Гълъбова жената е..
Тема с продължение: Какво се случва с наредбите, засягащи парантерално хранене, какво дело в Административния съд на София предстои на 7 февруари – интервю в Lege Artis с д-р Антоанета Тончева , генетик и член на сдружението "Общност Мостове". Предстои открито съдебно заседание по сигнала за дискриминация на Наредба № 2 и Закона за здравето...
Катедра "Радио и телевизия" към Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския университет "Св. Климент Охридски" организира среща с училищните медии в страната в рамките на своя годишен фестивал. Това обяви доц. Жана Попова в ефира на предаването "Нашият ден" . Според нея инициативата цели да обедини всички форми на училищна..
За естетичната медицина – регулацията, опасностите и решенията говорим в Lege Artis, след като министърът на здравеопазването Силви Кирилов разпореди преглед на нормативната уредба в сферата. Регионалните здравни инспекции, от своя страна, започнаха проверки за нерегламентирани дейности, свързани с естетичната медици. Вниманието на държавните..
2024 г. донесе значителни промени в пазара на недвижими имоти в България. Според доц. Мирослав Владимиров, икономист и член на борда на директорите на..
В днешното издание на предаването "Време за наука" разгледахме темата за "данък наследство" и семейните фантоми. Обсъдихме как от родителите си..
Тази седмица първото професионално училище в страната ни чества своя 140-и юбилей. Това е Професионалната държавна търговска гимназия "Димитър..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg