Конституционни ребуси и изборни предизвикателства

Преди дни Конституционният съд се произнесе, като обяви Решението на НС за предсрочното прекратяване на мандата на управителя на Националната здравноосигурителна каса Станимир Михайлов за противоконституционно. В случая решението на КС има ли възстановителен ефект? За ветото на президента по отношение на Закона за адвокатурата.

В "Законът и Темида" д-р Орин Колев, експерт по конституционно право и преподавател в ЮФ на СУ "Св. Климент Охридски", дългогодишен консултант на предаването, коментира тези и други въпроси, свързани с Конституцията на Република България:

"Конституционната юрисдикция, в лицето на Конституционния съд, не действа, както действат общите съдилища, когато се произнасят по трудовоправни спорове. В този случай Конституционният съд се произнася само по конституционносъобразността на акта, от който започва служебното или трудовото правоотношение в случая. Конституционният съд няма правомощието да възстановява на предишна заемана длъжност. 

Като че ли остава висящ въпросът какво се случва след постановяването на решението на КС, след като не може да има възстановително действие. Различни са последиците от това положение. Те варират от възможността за обезщетение за вреди до евентуално оспорване на някой акт, който вече може да възстанови на предишната заемана длъжност. 

В близката ни история имаме два подобни случая – единият протича в рамките на Сметната палата по отношение на кандидата за служебен министър-председател Горица Грънчарова. Той показа, че решението на КС по никакъв начин не може да задължи парламента да се произнесе в смисъла, в който вече се е произнесъл КС. В този случай остава единствено възможността да се претендират евентуално вреди, произтичащи от неконституционния акт на НС. 

Когато имаме възлагане на представителните функции, както е в случая на НЗОК, представителните функции са предоставени от Надзорния съвет по избора на нов председател на НЗОК, то тогава решението на КС отново не засяга пряко функциите и не задължава съответния орган, овластил лице да представлява конкретния орган, да се произнесе в друг смисъл, но пък дава възможност на заинтересованото лице, в случая неправомерно освободения председател на НЗОК, да речем по административен ред пред Върховния административен съд да търси нищожност на заповедта на акта, с който е възложена представителната функция на друг."

Ветото на президента по отношение на Закона за адвокатурата

"Президентът на практика упражни едно свое правомощие, предоставено му по Конституция. Разбира се, мотивите по този указ, по това вето са обявени, като могат да бъдат отделени в две групи. Ветото, доколкото стана известно, е наложено, тъй като има различни поляризирани мнения в обществото по отношение на назначаването на особените представители и възнагражденията на адвокатите. 

Важно е да кажем, че с измененията в Закона за адвокатурата на практика се цели отстраняването на една несправедливост спрямо адвокатската гилдия – всеки труд трябва да бъде уважаван и ценен. Не защитавам ничий интерес, но не приемам някак си създадената напоследък практика (предимно от съдилищата) за намаляване на договорените адвокатски хонорари, които са в рамките на установената Наредба за минималните адвокатски възнаграждения. На ход сега е Народното събрание."

Мотивите по ветото на президента са изцяло юридически или имат и друг характер; Изпълнени ли са изискванията на чл. 30, ал. 2, т. 13 от Закона за съдебната власт. Това нарушава ли законодателната процедура; Какво би станало, ако депутатите не преодолеят ветото на президента или решат да се съобразят с мотивите му, но не им стигне време да го направят в рамките на 50-ото Народно събрание; Би ли могла да се спре процедурата по избор на главен прокурор, ако Конституционния съд бъде сезиран – чуйте повече в звуковия файл.