Пътуваща изложба представя българските археологически открития

Пътуващата изложба "Сборяново – природа и паметници, богове и хора" на Културния институт към Министерството на външните работи вече седмица се радва на интереса на жителите и гостите на Братислава. 

"Тази пътуваща изложба, направихме заедно с Министерството на външните работи и тя вече е обиколила много държави от Япония до САЩ, и в много европейски страни, но не беше показване в Братислава. В нея ние показваме резултатите от откритията ни, свързани със северната столица на траките, или на тракийското племе "гети", които са известни с това, че те са и пророческо племе, че са свързани с Залмоксис, който може би даже е предшественик на Питагор, и с това, че обезсмъртяват. 

Откриването на този тракийски духовен център, който е единствен в България и най-големият български резерват, наречен Сборяново, винаги е предизвиквал голям интерес", заяви в предаването "Следобед за любопитните" проф. Диана Гергова. 

В изложбата, допълва тя, се показват и по-късните традиции, които са запазени в този тракийски духовен център през всички следващи епохи до наши дни. Там има римска епоха – тракийско светилище, ранно средновековно селище и ранносредновековен манастир с църква, текето на Демир баба, което е свързано с Демир баба – един българин, или по-точно прабългарин и най- важното доказателства за запазените индоевропейски традиции, разказа археоложката. 

Едновременно с изложбата проф. Гергова представя и двете книги, написани за Сборяново: "Гетите, които обезсмъртяват", чийто автор е професорката, и "Демир Баба Теке – българският Ерусалим", където проф. Гергова е съавтор с Екатерина Венедикова – османист. Проф. Диана Гергова е представила и най-новите археологически открития. Това, според проф. Диана Гергова, е начинът да се разказва за българските археологически открития. В момента тя работи по разкопки в местността Клептуза край Велинград, където е открито светилище на бесите. 

И Археологическо лято - 2024 година е много успешно за България, според нея. Проблемът на българското общество, за който археолозите у нас отдавна сигнализират, е, че у нас откритите паметници не се опазват и социализират, така че не само да са обект на културен туризъм, но и да представят изключително самобитното културно развитие по българските земи през епохите минали преди нас, категорична е археоложката. Кажете колко български паметници от Средновековието и българския Златен век са експонирани както трябва, риторично попита професорката.

Проф. Диана Гергова е български траколог и специалист по тракийска археология. Завършила е история и археология в Софийския университет "Св. Климент Охридски". От 1972 г. до 1977 г. работи като докторант в Археологическия институт с музей към Българската академия на науките, защитава дисертация на тема "Тракийска бижутерия в българските земи през ранножелязната епоха (XI – VI в. пр. н. е.)“ и придобива научната степен доктор на историческите науки.