Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Палеонтологът Владимир Николов: Находището край Трън е прозорец към един изгубен свят

От 2 до 10 август тази година се проведе Седмата палеонтологична експедиция на Националния природонаучен музей при БАН до находището на динозаври и друга гръбначна фауна с къснокредна възраст край град Трън. В резултат на извършените от екипа дейности са събрани над 30 нови вкаменелости от гръбначни животни. Те ще позволят на палеонтолозите да разкрият повече детайли за това как е изглеждал животинският свят в района преди повече от 80 милиона години, съобщават от Националния природонаучен музей. Откритите фосилни находки са разнообразни, но и тази година най-многобройни са фрагментите от коруба на костенурки.
"Тази година продължихме нашите изследвания за седма поредна година край град Трън и успяхме да открием нови вкаменелости от животни, които са живели по тези земи от преди повече от 80 милиона години", съобщава в предаването "Следобед за любопитните" гл. асистент Владимир Николов от Природонаучния музей към БАН. 
Открихме, допълва той, кости от едри влечуги, зъби от крокодили, много фрагменти, сред които и запазени коруби от костенурки, зъби от риби, които днес не се срещат в Европа, а в северните части на Америка, наричат се панцерни щуки, кости от жаби и едни фосили, които тепърва ще изследваме и разучаваме, но ще се окажат фосили от насекоми от ерата на динозаврите. 
Това, според палеонтолога, говори, че край Трън и в района е съществувала една изключително богата екосистема и говори за живот отпреди толкова милиони години, а това от научна гледна точка ще подпомогне запълването на информацията за живота по онова време по тези земи, как се е формирал и развивал.
гл. асистент Владимир Николов
Находището край Трън палеонтологът Владимир Николов определя като "прозорец към един изгубен свят", за който само преди 20 години, не само в България, никой не е предполагал. 
През 2017 година доц. Латинка Христова, Ралица Богданова и доц. Николай Симов за първи път посещават находището край Трън и от тогава вече 7 години там продължават проучванията, като вече са открити останки от безгръбначни и гръбначни животни, разказва още Владимир Николов.
Трудно се финансират тези проучвания, признава палеонтологът. Събраният материал учените ще проучват и изследват поне следващите 7 години. Интересен факт е, че в скалата, в която е намерена костта, са откривани единствено останки от земноводни и риби, и то при изследване на седиментни проби в лабораторни условия. 
Откритите тук останки от динозаври са от тревопасни представители, съобщава гл. ас. Владимир Николов. Това са два различни представители на растително ядните динозаври, единият е титанозавър, това е един от дългошиестите динозаври, като някои от тях са най-големите животни – бродили по сушата, уточнява ученият.  
Откритият тук представител, разказа в "Следобед за любопитните" Владимир Николов, не е толкова едър, защото по онова време Европа е била обширен архипелаг от различни по размери  острови. Покрай този вид, допълва ученият, са се навъртали други тревопасни представители от типа на орнитопозите, но какви точно – ще описваме тепърва. Той се надява продължаването на изучаването на находището в Трънско да доведе и до нови открития.
Целия разговор на Ани Костова с гл. ас. Владимир Николов от Природонаучния музей в БАН можете да чуете в звуковия файл.
Снимки – Национален природонаучен музей към БАН, БНР
По публикацията работи: Милена Очипалска


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

До Бора Бора се пътува най-малко три дни, но си струва!

Мечтаният от мнозина остров Бора Бора е малко късче земя от архипелага Дружествени острови на Френска Полинезия, заобиколено от лагуна и риф. В центъра му е разположен застинал вулкан. По последни данни коренните жители, които са родени сред дивната му красота са близо 9 хиляди души. Наричат Бора Бора най-красивия остров на света. Когато..

публикувано на 02.11.24 в 12:15
Деканът на Физическия факултет проф. дфзн Георги Райновски (в средата), Ивайло Младенов и Ани Костова

135 години отбелязва Физическият факултет на СУ "Климент Охридски"

По повод 1-ви ноември, Деня на народните будители, екипът на предаването "Следобед за любопитните" гостува на Физическия факултет на СУ. Тази година факултетът отбелязва 135 години от създаването си и 70 години от членството на България в ЦЕРН и 25 години от присъединяването на България към него. Факултетът има водещо място в работата на..

публикувано на 01.11.24 в 14:39

Църква и власт – имперски практики

"Третият Рим и Църквата" е тема и на новия том в изследването на българския монах Калистрат Зогграфски от Атон. Заедно с Митко Новков, публицист и културолог, и с Иван Йовчев, главен асистент от Богословския факултет на СУ "Св. Климент Охридски". Говорим за Църквата като проекция на Божия промисъл на Земята, но и за институционалните ѝ падения и..

публикувано на 01.11.24 в 09:26
Светлана Нанчева и Юрий Анджекарски

Технологии на доброто или как добрите каузи да станат добри практики

Сдружение "Професионален форум за образованието" започна нов проект, насочен най-вече към младите, желаещи да отделят време и енергия за общественополезни цели. Първото събитие по проекта беше форум на 24 октомври с участието на ученици и студенти от София, както и организации, занимаващи се с различни социални каузи и доброволчество, които..

публикувано на 31.10.24 в 09:00
Наталия Ромалийска

Таврийската българка Наталия Ромалийска: Виждам си бъдещето тук

Наталия гостува в предаването "За думите" на 29 октомври – Ден на бесарабските българи. Държи в името на празника да се споменават и българите от Таврия (българските преселници от Бесарабия, царска Русия, които след 1856 г. попадат в пределите на Княжество Молдова и след няколко години, принудени от лошото отношение на молдовската власт и подмамени..

публикувано на 30.10.24 в 16:37