През 2011 година виенските кафенета са включени в списъка на нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО. На 1 октомври, когато традиционно се отбелязва Световният ден на кафето, мислено се отправяме на пътешествие във времето и пространството – в красивата атмосферата на XIX век, която все още може да бъде усетена в австрийската столица.
Епизоди от живота в някои от забележителните виенски кафенета, запазили много спомени и късчета история, разказва в "Нашият ден" редакторът на предаването Наталия Маева.
Историята гласи, че в края на Втората османска обсада на Виена през 1683 година, един полски шпионин получава като награда за военните си заслуги чували с мистериозни за европейците зърна. Като човек с предприемчив дух, находчивият служител на кайзера решава да започне бизнес, създавайки първото виенско кафене в близост до катедралата "Св. Стефан".
Кафявата течност се оказва твърде горчива, затова предприемачът я смесва с мляко и захар – така се появява любимият на виенчани меланж.
Маева разказва любопитни истории, свързани с някои исторически кафенета. В едно от тях, намиращо се близо до Бургтеатър, според легендата, е проведен своеобразният кастинг за български цар и е предложено името на Фердинанд. Във времето кафенето е било любимо на Фройд, както и на Густав Малер.
Съществуват различни видове традиционно виенско кафе, като всеки от тях има интересна история и начин на сервиране, разказва Маева и изброява някои от най-известните и посещавани виенски кафенета – "Централ", "Моцарт", "Демел", "Сахер".
В края на разговора нашият редактор пожелава на слушателите да се разходят из виенските улици и да усетят вълшебството на кафето, което може да бъде опитано само там.
Целия разговор чуйте в звуковия файл:
Известният попарт художник Калоян Илиев - Кокимото открива интересна изложба в галерия "Видима", Севлиево. Роден е през 1979 г. във Варна. Завършва Факултета по изобразителни изкуства във Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий". Специализира "Графика" в класа на проф. Радко Спасов, а след това в графичния департамент на Академията за..
Механизмите, които трябва да подпомагат финансово държавните театри, почти не работят. Културните политики са в някаква агония, а е необходимо да се обърне внимание на потребностите на всеки един културен институт, за да може той максимално добре да изпълнява своята функция. Това смятат директорката на Театрална работилница "Сфумато" проф...
Навършват се 143 години от рождението на Владимир Димитров-Майстора. За 13-и път ще бъде връчена Националната награда за живопис на името на художника. Ден преди награждаването на новия лауреат и откриването на изложбата на миналогодишния носител на наградата – Димитър Чолаков, в "Артефир" е разговорът с директора на Художествената галерия..
В предаването ви предлагаме документален запис от 4 ноември 2024 г. от залата на Виенската държавна опера на спектакъла на "Мадам Бътерфлай" – триактната драма от Джакомо Пучини, под диригентство на Джампаоло Бизанти. Композиторът открива сюжета за своята шеста опера по време на престоя си в Лондон, където гледа едноактната трагедия "Гейша" на Давид..
"С образа на онези деца, които бяхме" – в "Артефир" гостува авторът на мемоарната книга Андрес Сааведра Бараона . Институтът Сервантес бе домакин на представянето на книгата, написана от чилиецът Сааведра, който вече 40 години живее в България. В своята мемоарна книга Сааведра събира спомени, лица, анекдоти, съдби на онези млади..
Юджийн О'Нийл пише "Дългият път на деня към нощта" през 1940 година, само четири години преди това, през 1936-та, той става Нобелов лауреат като..
"Не, аз благодаря!" е първата премиера на Плевенския театър "Иван Радоев" за 2025 година. Това е нова българска пиеса, автор е Албена Ненкова и сега..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
