От последните 10-15 години насам, живеем във време, в което повечето хора по света страдат не от недостиг на храна, а от прекаляване с нея. Свикнахме на изобилие и разнообразие в хранителните продукти, каквото предишните поколения не са познавали. Но възниква въпросът: идва ли краят на тази ера на изобилие?
Нарастващият брой новинарски емисии, свързани с природни бедствия, урагани и екстремни явления, ни показва колко сериозно тези явления влияят върху земеделския сектор. А земеделието е един от секторите, които ще бъдат най-засегнати от климатичните промени.
В разговор за предаването "Време за наука", инженерът по храните Ивайла Сопотенска сподели своите виждания по темата:
"Проблемите с промяната на климата са едно от основните предизвикателства в производството на храни. Търсят се решения, и на хоризонта има налични варианти, с които човечеството ще може да се справи с тези изменения."
Един от най-големите проблеми, който човечеството трябва да реши, е недостигът на достатъчно протеини за изхранване на населението. Според Сопотенска, в Европа проблем с изхранването няма, но той е осезаем в Африка и някои части на Азия.
"Намаляването на обработваемите площи заради човешката дейност също е проблем", продължава Сопотенска. "Търсят се алтернативи. Една от тях е добивът на протеини от растителен произход, чрез култури като соя, нахут, леща и фасул, които добре познаваме и често консумираме в нашата култура. Те са богат източник на протеини и биха могли да заместят животинския протеин."
Въпреки това, според инженер Сопотенска, растителните протеини не съдържат пълния набор от незаменими аминокиселини, необходими за правилното функциониране на човешкия организъм. Затова се търсят нови, алтернативни варианти.
"Големият хит преди няколко години бяха брашната от насекоми или лабораторно отгледаното месо", добавя тя.
Освен това, Сопотенска коментира и въпроса за генетично модифицираните организми (ГМО). Тя посочва, че към момента няма доказателства, че ГМО технологиите вредят на здравето на хората, но въпреки това се провеждат дългосрочни изследвания за потенциалните им ефекти.
"В Европа ГМО продуктите не са разрешени именно заради предпазливостта относно техните дългосрочни ефекти", обяснява тя.
Климатичните промени, заедно с технологичните нововъведения и нарастващата нужда от адаптация в производството на храни, ясно показват, че бъдещето на изхранването ще изисква както научни пробиви, така и глобални решения.
Чуйте разговора в звуковия файл.
През последните дни сериалът "Юношество" разбуни обществения дебат, провокирайки размисли за средата, в която израстват днешните млади хора. Той насочи вниманието към начина, по който възрастните често подценяват факторите, формиращи съзнанието и поведението на новото поколение. В предаването "Време за наука" гостува Яница Петкова от агенция..
Освен Ден на шегата, 1 април е и Международен ден на птиците – една от най-старите дати в природозащитния календар . По този повод д-р Атанас Грозданов от Биологическия факултет на Софийския университет и част от общността "Дивата София" споделя своите наблюдения за връзката между присъствието на птици в ежедневието ни и усещането за щастие...
В навечерието на връчването на наградите "Инвеститор на годината", Мила Ненова , изпълнителен директор на Българската агенция за инвестиции, сподели в ефира на "Нашият ден" важността на тези награди за икономиката на страната и усилията, които се полагат за подобряване на инвестиционния климат в България. Тя подчерта, че събитието е не само..
Гимназията по механизация на селското стопанство "Пейо Яворов" в гр. Гоце Делчев изглежда е едно от най-бързо развиващите се училища в страната. Дори ако вземем само един от показателите – постоянно увеличаващият се брой на учениците – няма да сгрешим, ако допуснем, че тази гимназия дава надежда за бъдещето на селското стопанство в България. За..
1 април е не само Денят на шегата, а и Международният ден на птиците. Във Велико Търново днес, от 18:00 часа, в ТАМ – пространство за културни събития и социални инициативи, ще бъде създаден клуб по орнитология "В света на птиците". Негов инициатор е екологът Красимир Христов. С него разговаря редакторът Ани Маринова. Слушайте!
В рубриката "Културен код" на предаването Terra Култура гостува маестро Константин Илиевски – главен диригент на Симфоничния оркестър на Българското..
Вървиш, не спираш, силуети на хора се движат около теб, но ти чуваш само неговия глас. Превзел те е. Говори ти за старата любов, която е като сън,..
"Стъпки във времето – поколения" е изложба, която събира Иван Андонов и Сава Цонев в галерийното пространство. Известният режисьор, актьор и сценарист..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
