Как 13-вековното ни културно и историческо наследство да стане визитна картичка на страната ни и защо в Европа знаят малко за нашата богата история. Забравили ли сме на какво сме наследници?
Разговаряме в "Нашият ден" с книгоиздателя Иван Гранитски след Националния форум "Бранд България – Чудесата на ЮНЕСКО".
"Време е България да има един истински подход, една национална стратегия за културата, която да работи и да представя нашата държава", казва Гранитски.
Гостът подчертава, че за огромен период от време нищо не е правено за това нови обекти да бъдат включени в списъка на ЮНЕСКО за културно наследство. Спрямо другите страни от Балканския полуостров България, която е на трето място в света по културни артефакти след Италия и Гърция, изостава фатално, по думите на Гранитски.
Културният туризъм у нас остава недоразвит, а редица тракийски могили са все още неразкопани или оставени в окаяно положение. Гранитски изтъква, че инвестицията, която държавата трябва да вложи в това направление, би се върнала бързо и многократно.
Гранитски коментира и разликата между българските музеи и музейното дело в развитите страни. В един чуждестранен музей най-често могат да бъдат намерени десетки научни трудове, листовки и книги, както и реплики на артефактите, които са атрактивни за туристите. Атмосферата там е уютна и предразполага дори най-малките посетители. В България отдавна е прекратена практиката да се провеждат уроци по култура и история за деца в музеите. Из страната е пълно с духовни места и възрожденски средища, но МОН няма стратегия, свързана с тях, по думите на Гранитски.
Според книгоиздателя ще трябва да мине още едно изгубено поколение, защото са нанесени непоправими щети върху българската култура. Промяната трябва да започне от учебния материал в училище, който да възпитава топло и патриотично чувство към родината и нейната величествена история, смята Гранистки.
Целия разговор чуйте в звуковия файл:
Бояна Стоилова и Диана Трифонова са създателки на подкаста "Контури", който разказва житейската и творческата биография на големи български художници. В първите епизоди те обръщат внимание на Владимир Димитров-Майстора, Цанко Лавренов, Златю Бояджиев и Васил Стоилов. В предстоящия втори сезон фокусът им ще се бъдат жени художнички от 20 век...
Как да разбера този свят? 10 000 снежинки* се топят върху перваза – Из книгата с хайку и хайбун "Бели Петна" "Terra Култура" преминава в новата 2025 година с изложбата "Състояния" на Венелина Петкова-Уми , чието творчество се простира в множество културни кодове отвъд българското светоусещане. С талантлива четка, отношение и мисъл..
Актрисата Ивана Папазова, която широката публика познава от сериала "Скъпи наследници", смята, че името ѝ ѝ носи късмет. Едната ѝ баба се казва Вангелия, а другата – Иванка, затова и тя се озовава по средата. Кръстена на бабите си, Ивана носи гръцките корени на дядо си и усещането за творчество от родителите си. Майка ѝ е детска учителка, която..
Творческият тандем Вера и Андре Шандел кани любителите на авторското европейско кино на премиерата на "Есента на ловеца" на 18 февруари в кино "Люмиер". Филмът тръгва официално по кината от 21 февруари 2025 година. Един български игрален филм на един белгийски режисьор дава обещаващо начало за качествено българско кино в началото на годината с..
Всичко в живота е въпрос на избор. Ето например Кире Гьоревски е избрал да се превъплъщава в различни персонажи. Да пресъздава животи на сцената и на екрана. Послушал е вътрешния си глас и той го отвел от Битоля в София, от порастването до съзряването. Едва ли има поле за изява, тъй като все пак е актьор, мим и хореограф, в което да не работи за..
За да можем да кажем, че киното ни предлага мотив да обичаме и питаме, а и да даваме, както дава йовковият Серафим, в "Кино с думи" гостува жената, която..
На 6 януари 2025 г. от 19.00 часа, в артфоайе "Антракт" при Камерна сцена, Народен театър "Иван Вазов", се открива изложбата " Артистът зад плаката –..
В днешната рубрика "Епизоди от живота" обръщаме внимание на една тревожна тенденция, свързана с празничната пиротехника, и нейното въздействие върху..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
