Националната художествена академия представя юбилейната изложба на специалност "Рекламен дизайн" – "50 години по-късно" в галерия "Академия".
Експозицията включва проекти за рекламни пана и пластики, рекламни витрини, рекламно-експозиционни щандове, проекти за търговско-промишлени изложения, за търговско-рекламни пространства, изложбени експозиции с културен характер, музейни експозиции, временни музейни изложби, експозиции за национални участия на световни изложения – EXPO, както и съпътстващите ги лога, шрифтове, експозиционна графика, рекламни постери, билбордове, сувенири, дипляни, каталози, проспекти, кореспондентни материали, транспаранти, мултимедийни презентации, уеб реклама и др.
Рекламният дизайн е вид творчество за визуална информация, комуникация и реклама. Основна негова характеристика е, че изгражда условна реалност чрез краткотрайни във времето и мобилни в пространството визуални образи, носители на определени социални, културни, търговски и рекламни послания. Обект на рекламния дизайн са визуалните образи на изложения, изложби, павилиони, щандове, витрини, музеи, галерии и пр., мобилни конструктивно-визуални решения на интериори и екстериори с временен характер, както и всички комуникационни елементи на фирмения стил. Той формира специфични изразни средства преди всичко от сферата на пластичните визуални изкуства, но често, за по-ефективно въздействие, в информационно-комуникационните процеси се включват и изразни средства от други изкуства – театър, кино, музика и т.н., а аудио-визията като правило се използва като съпътстващ елемент.
Специалността "Рекламен дизайн" има дълга история. Организацията на Държавното рисувално училище, понастоящем Националната художествена академия следва опита на водещите в Европа художествено-индустриални училища. Студентите, завършили общия курс, могат да продължат своето образование в специализирани школи/ателиета. В историята на художественото оформление важно място заема Ателието по декоративно изкуство, открито през 1898 година, където освен общите предмети специално се изучава рисуване и живопис на декоративни елементи и декоративни композиции. През този формиращ период се разработват първите учебни програми по декоративно изкуство. В началото на новия век завършват първите випуски художници-декоратори и се полага началото на професионалното художествено оформление в България.
В края на 60-е и началото на 70-е години назрява необходимостта от специално подготвени специалисти за тази широкообхватна дейност.
В исторически аспект рекламният дизайн у нас води началото си от панаирите и тържищата, където протичала търговската дейност. През втората половина на ХIХ в. се организират първите български изложби в Москва (1868 г.) и в Цариград (1872 г.). Тези най-ранни прояви на българската художествена практика, която днес наричаме рекламен дизайн, са импровизирани, спонтанни, любителски и имат за цел да привлекат вниманието на чуждестранната общественост към борбата на България за независимост. В съвремието ни дейността му е пряко свързана с всички сфери на обществени взаимоотношения – търговско-икономически, социални, спортни, културни и политически. Рекламният дизайн използва и развива основните художествени идеи на различни епохи, което се отразява в определенията, чрез които е наричан. В края на ХIХ в. и началото на ХХ в. той е схващан като част от декоративното изкуство и се нарича "декоративно оформление", а специалистът – "художник-декоратор". Към средата на ХХ в. се налага терминът "пространствено оформление", малко по-късно "художествено-пространствено оформление", респективно "художник-оформител". Всички те по един или друг начин изразяват и обобщават обичайните занаятчийски и манифактурни практики, които осигуряват възпроизводството на художествените проекти. Последните десетилетия на ХХ в. поставят рекламния дизайн в нови технологични и информационни условия, които, заедно със съществените промени във видоизменената пространствена среда, налагат дизайнерското начало и нови подходи при решаване на краткотрайните и мобилни произведения.
Специалност "Рекламен дизайн" осъществява обучение и в трите основни образователни степени – "Бакалавър", "Магистър", "Доктор".
Спектакълът "Дон Жуан" на Народния театър в Ниш гостува на първата ни сцена. На 20 юни от 19 часа една от най-противоречивите и вълнуващи фигури в световната драматургия ще оживее на сцената на Народния театър "Иван Вазов" по покана на платформата "Световен театър в София", като част от инициатива #СценаБезГраници. Режисьор на постановката е Васил..
На 19 юни в 18.30 часа, в Гьоте-институт София се открива изложбата на българския визуален артист Боян Монтеро "Das Gift". "Думата "Gift" в съвременния немски означава "отрова", но произлиза от старонемската дума за "подарък"… Именно тази двойствена, многопластова природа на подаръка/дара стои в основата на изложбата. "Das Gift" изследва..
Пренасяме се в Бургас с обещание за испански уикенд. Фестивалът SOLE – празник на музиката, културата, киното и кулинарията на Испания ще се състои на 21 и 22 юни. Николай Тодоров разказва в "Артефир" повече за програмата на двудневното концептуално събитие, което ще се проведе за първи път у нас. Музикалната селекция включва Che..
"И моята птица литна" е нов сборник с избрани стихове на поета и драматург Петър Анастасов , който си отиде през 2023 година. В "Артефир" разговаряме с издателя Стойо Вартоломеев след представянето на паметното издание на литературния фестивал "Пловдив чете". Вартоломеев разказва за представянето на книгата в Народна библиотека "Иван..
Престижната награда "Орфеев венец" 2025 получи проф. Цочо Бояджиев – поет, философ, университетски преподавател, историк и фотограф. Отличието за принос в поезията, се връчва от пловдивските издателства при откриването на фестивала "Пловдив чете", като тази година церемонията се състоя на петък 13. Лауреати на наградата през годините са били..
Представете си, че сте затворени в клетка. Няма светлина. Няма свеж въздух. Няма място за движение. И няма изход. В момента това е животът на милиарди..
43 % от българите не са прочели нито една книга през 2024 година, 75% не са посетили библиотека, 63 % не са ходили на театър, 83% не са ходили на..
Едва 6% от българите водят здравословен начин на живот, а само 2% спортуват всеки ден. Това сочат данни от национално проучване, проведено от..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg