Обредният календар за октомври включва цели два празника, свързани с животинска символика – Мишинден и Мечкинден. Във фолклорната традиция отношенията между хората и животните заемат важно място.
Археозоологията е любопитен дял от науката, който изследва въпроса как са се развивали отношенията на човека и животните в историята. Повече по темата разказва във "Време за наука" д-р Надежда Карастоянова.
В началото на разговора д-р Карастоянова уточнява, че археозоологията намира, изследва и консервира останки от животни, разказващи интересни детайли от живота в различните исторически епохи.
Кои животни биват почитани и кои биват консумирани е въпрос на регионална обособеност, по думите на д-р Карастоянова. Например народите в Азия често ядат животни, които тук не възприемаме като храна – кучета, плъхове, видове насекоми.
Някои животни представляват табу по религиозни причини, какъвто е случаят със свинята в мюсюлманския свят, казва д-р Карастоянова.
Също така географското положение, от което зависят и климатичните условия, влияе на това кои животни могат да се отглеждат и консумират на дадена територия.
През времето консумацията на месо е била свързана и с класовата принадлежност. Бедните селяни през Средновековието са се прехранвали основно с кореноплодни зеленчуци, с каши и с млечни продукти, докато по-заможните хора са си позволявали месни ястия на трапезата, разказва д-р Карастоянова.
Най-често археозоолозите намират останки от изядени животни, като по този начин разбират какви животински видове са се отглеждали в даден период на определено място и са служили за прехрана. Има сведения и за домашните любимци в историята. Например в Древен Рим знатните дами да отглеждали модерни малки кученца и много домашни любимци са погребвани с прискърбие, според разказа на д-р Карастоянова. Любопитен факт е, че, докато кучетата са били работна ръка и домашни любимци по българските земи още в Древността, котките се появяват в българските домове чак през Средновековието.
Д-р Карастоянова запознава слушателите и с някои акценти от изминала международна конференция с участието на учени от Европа и САЩ, по време на която са разгледани някои интересни въпроси на археозоологията. Гост-лектор е изнесъл интригуваща лекция на тема връзката между плъховете и хората в Средновековието и избухването на чумата.
Целия разговор чуйте в звуковия файл:
Черно море се утвърждава като едно от най-ценните места за археологически и научни проучвания. Уникалната "безкислородна зона под 150 метра дълбочина" съхранява в изключително добро състояние потънали кораби, морски съдове и различни материали, които иначе биха се разрушили в други водни басейни. Тази природна особеност превръща Черно море в..
Идеята за "инженер на резервни човешки части" звучи като сюжет от научна фантастика, но в съвременната медицина това вече е реалност. Един от българските специалисти, които превръщат високите технологии в пряка помощ за пациентите, е д-р Петър Вълчанов от Медицински университет – Варна. Той работи в областта на медицинското 3D моделиране и..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България – Общински културен институт Научно-образователен детски център, който се намира в София, "Музейко". Един..
В началото на ноември в БАН се проведе Информационно популяризиращ форум "Критичните и стратегическите суровини: експертни мнения и доминиращи нагласи в общественото мнение". Форумът бе открит от доц. д-р Светослав Георгиев, директор на Геологическия институт при БАН и Национален координатор на Националната научна програма "Критични и стратегически..
Това е само част от платформата на д-р Николай Шарков, представена при избирането му за президент на Световната дентална федерация. Дългогодишният стоматолог, преподавател, лидер на българските зъболекари, бе наш гост по различни теми. Преминахме през спомените за родния Бургас, за студентските години и първите крачки в професионалната стоматология...
17 ноември беше Световен ден на недоносените бебета. Статистиките за страната ни и неонаталните грижи, от които зависи животът и развитието на родените..
Книгата "Войната за Петрич 1925 г." беше представена по време на тържествата по повод 100-годишнината от Петричкия инцидент или кратката гръцко-българска..
В "Аларма" гостува журналистката от "Свободна Европа" и поетеса Катерина Василева – лауреат на ХLI Национален младежки конкурс за поезия "Веселин Ханчев"..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
