Генералният директор на Българското национално радио (БНР), г-н Милен Митев, гостува в предаването "Нашият ден", където говори за ролята си на настоящ и бъдещ генерален директор на медията. Той благодари за доверието, което му беше гласувано за втори мандат както от Съвета за електронни медии, така и от много от колегите му в радиото. По думите му това е оценка за постигнатото през последните три години и знак, че положителните страни на работата му надделяват над негативите.
"За мен това е много важно, тъй като всяко нещо, което се прави в радиото, се прави за хората в радиото и обратната връзка е едно от най-важните неща. Повече от 10 години не се е случвало да има директор, който да спечели втори последователен мандат, и това е огромна отговорност."
Митев изрази надежда, че ще има възможност да завърши започнатите в предходния мандат инициативи и в края на следващия мандат БНР ще бъде по-силно и стабилно. Той подчерта, че процесите често отнемат повече време от планираното, като дори няколко години може да се окажат недостатъчни.
"Най-важното за последните три години е, че успяхме да заявим много по-силно и ясно присъствието на БНР не само в ефира, но и в дигиталните платформи и в онлайн пространството."
Той отбеляза, че съдържанието, което БНР създава, е качествено, но често не достига до аудиторията, особено до младите хора, които нямат навика да слушат радио.
На въпрос за по-слабото онлайн присъствие на програма "Христо Ботев", споделено по време на представянето на концепцията му, Митев отговори:
"На първо място, ще разчитам на хората в програмата. Материалите, свързани с култура и наука, не се приоритизират толкова бързо и често се качват със закъснение. В програма "Хоризонт" повече хора създават съдържание за сайта, и мисля, че трябва да вървим в тази посока".
Той добави, че назначаването на повече уебредактори на този етап не е възможно и всеки трябва да участва както в създаването на съдържание за ефира, така и в дигиталната му версия. "Не мисля, че можем да си позволим назначаването на повече уебредактори."
"Очаква се всеки да поеме малко повече задачи, като не само създава съдържание за ефира, но и допринася за дигиталното присъствие на радиото. Естествено, това трябва да бъде съпроводено с адекватна компенсация, което отново ни връща към темата за заплащането и натовареността.
За съжаление, заплатите в нашата институция изостават от средните нива за София и страната. Това е област, върху която трябва да се работи много сериозно. Разбира се, не всичко зависи от нас – частта, която можем да контролираме, е свързана с оптимизацията на структурата на радиото. Термини като "оптимизация" и "съкращение" винаги са трудни и стоят като тежка сянка. През последните години успяхме да намалим щата на БНР с около 100 позиции, без да компрометираме качеството на услугите, които предлагаме. Но не можем да продължаваме с тези съкращения безкрайно, защото не искаме да се отказваме от програмите си, музикалните състави и всички останали важни дейности, които радиото извършва.
Единственият начин е да убедим тези, които решават за бюджета ни, че инвестицията в радиото е необходима. Не мисля, че в близко бъдеще можем да очакваме промени в закона или във финансиращия модел, особено с оглед на липсата на политическа стабилност, необходима за такъв дебат."
Митев изрази необходимостта от промяна в модела на финансиране на БНР, като заплатите на служителите трябва да бъдат обвързани с реалната стойност на създаваното съдържание.
"Няма да е лесно да се разработи подобна методика, но сме длъжни да опитаме заради цялото общество."
"Единственият начин да се разреши проблемът със заплатите на служителите на БНР е просто да се смени моделът и финансирането, което БНР получава, да се обвърже с това, което правим. Да може да се направи оценка колко струва изработването на едно предаване за култура, колко такова за новини, какви хора и екипи са нужни, за да го направят, както и каква техника."
Той сподели още, че въпреки трудностите, ръководният екип на БНР продължава да работи ефективно, като комуникацията между членовете е добра.
"Засега ръководният екип работи, естествено винаги има какво да се подобри, противно на мнения, които се чуха в дните на конкурса, не смятам, че комуникацията е толкова разрушена. Мисля, че и ръководният екип съумява да комуникира по между си."
"Бих искал да пожелая на всички, които работят в радиото, да продължаваме напред заедно, защото, когато радиото работи като екип, то е много по-силно", каза той в края на разговора.
Чуйте разговора в звуковия файл.
Броени дни след 24-тия благотворителен Виенски бал в София, в "Моето семейство" гостуват продуцентът и режисьор проф. д. и. Румен Нейков и съпругата му Мария. София застава елегантно и уверено на световната карта на виенските балове благодарение и на семейство Нейкови. Отзвукът и посланията от Виенския бал в българската столица остават..
Въпросът "Вреден ли е смартфонът?" витае около нас непрекъснато. Всеки от нас е чувал изречението: "Хайде остави го този телефон!" От една страна, смартфонът е невероятно изобретение, което винаги позволява да поддържаме връзка със семейството и приятелите. В същото време разбираме, че това може да бъде вредно за здравето. Особено след..
Кристина и Нено Костови живеят в София, а фермата им за култивирани боровинки е в с. Осетеново до Калофер. Съвременните технологии им позволяват да контролират поливането и подхранването на растенията, сред които сортовото разнообразие е доволно богато. И Нено, и Кристина работят в IT сектора и работата им позволява да са гъвкави и да..
В рамките на рубриката "Разговорът" се задълбочихме в темата за анализа на архитектурните процеси – начин, по който те могат да бъдат разбирани от по-широката публика и да оформят градския дебат. С това се свързва и поредицата дискусии "ГРАД и КРИТИКА" , в контекста на представянето на книгата "KICKED A BUILDING LATELY? Архитектурна критика след..
Дискусията започва с изследването, което пише професор Александър Кьосев за "Чевенгур" на Андрей Платонов, използвайки единствения завършен роман на големия писател като ключ към особеностите на жанра "антиутопия". Разговорът с професор Кьосев, Владимир Полеганов, Зорница Гъркова и Николай Русев прераства в обсъждане на условността на границите между..
XVIII националната археологическа изложба "Българска археология 2024" се откри в чест на професионалния празник на археолога в Националния..
Националното училище по танцови изкуства ще отбележи 20 години специалност "Модерен танц" със спектакъл на 26 февруари в зала 2 на НДК "Азарян" от 19..
Ден на Европейската лаборатория по молекулярна биология (EMBL) в България ще се проведе на 27 февруари от 10 часа в аулата на СУ "Св. Климент..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg