"Гласовете на Вавилон: Клинописни плочки от изгубената цивилизация“ е изложба, която може да бъде видяна до края на януари 2025 година в Археологическия музей в Бургас.
За забележителната съдба на Петър Матеев, който донася артефактите след участието си през 1876 г. в първата международна археологическа експедиция до Близкия Изток под ръководството на известния археолог Джордж Смит, разказва в "Артефир" уредничката от Регионалния исторически музей в Бургас Красимира Стоянова.
Матеев е бил ерудиран и родолюбив общественик и журналист. Будният младеж завършва училище в родния си град Котел, а след това получава образование в протестантски колеж в Малта и започва да работи в английската поща в Цариград. В столицата на Османската империя се случва съдбовната среща между 26-годишния Матеев и знаменития археолог Смит. Под фалшива самоличност българинът успява да се включи в археологическата експедиция, която за жалост завършва със смъртта на британеца. Матеев пренася откритите в Близкия Изток плочки до Цариград и ги предава на Британския музей. Пет от тях са му подарени в знак на благодарност, а преди да почине Матеев дарява цялата си колекция.
Клинописното писмо е най-ранната позната писмена система в света, датираща от периода 3000 г. пр. Хр. Била е разпространена в Месопотамия (днешен Южен Иран) и е използвана главно с търговска и религиозна цел.
Плочките, които са изложени в Археологическия музей – Бургас, са запаметили сведения за търговията, зърното, робите, заемите, данъците и роднинските връзки в Нововавилонското царство, разказва Стоянова.
Повече по темата чуйте в звуковия файл:
Фестивалът за съвременен танц и пърформанс представя най значимите заглавия на световната сцена. С опита си и възможностите си световните и европейски имена с престижни награди, освен, че представят представления за широката публика, дават поле за дискусия със зрителите и създават и уоркшопи за професионалната танцова общност у нас. Сред предстоящите..
Ден на Института за литература при БАН с акцент върху научната периодика се състоя на 21 ноември. Научната периодика на Института включва списания и поредици, като издателският център "Боян Пенев" има важна роля. Научните издания на Института за литература към БАН, някои от които съществуват от много години, са четири – сп. "Литературна..
"Рисунка. Майстори" – така е наречен проектът на СБХ с куратор Явора Петрова. Тя кани 22-ма художници - майстори да участват със свои работи: "Поканих автори с биография в рисунката. Автори, които се изразяват чрез рисуването, които не обясняват своите мисли, а търсят образите за тях. Художници с уникален почерк, майстори в това, което правят във..
Краят на авторството, краят на кориците? Или вечно неизтребимите спори на живота ще си намерят нова почва някъде отвъд? Въпроси, които поставя книгата "Панспермия. Халюцинация за роман" от Полина Видас. Тяе магистър по литературна теория от Софийския университет и по психодрама към НБУ, психоаналитик и групов аналитик към Българско общество по..
В редакция "Хумор и сатира" знаем, че всичко е измама, но това не е причина да не търсим постоянно истинското. Какво сме открили тази седмица можете да разберете в неделя, веднага след новините в 18 часа , когато ви предлагаме да чуете: - Увод с песни от фестивала на хумористичната и сатиричната песен "Златният кос", изпети от Татяна Лолова, Васил..
Галерия "Стубел " представя избрани творби на Спартак Дерменджиев. Всъщност подбраната колекция, изградена като своеобразно работно ателие на артиста,..
"Душата ми е стон" е историческа беседа, която ще пресъздаде духа на отминала София 111 години след последната вечер на Пейо Яворов и Лора Каравелова. T..
Тридневният фестивал за некомерсиална камерна съвременна музика "ТрансАрт" ще се проведе за пети път. Ще прозвучи съвременна музика от България и цял свят..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
