Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Милена Ташкова: Сънят може да бъде ключ към вътрешния свят на човека

Милена Ташкова
Снимка: БНР

За какво говорят сънищата? Сънищата са път към несъзнаваното и то – един от преките пътища. А вече какво има в несъзнаваното, там са нашите страхове, нашите желания, там са също и нашите травми. Действително има много голямо значение какво сънува човек. 

"Разбира се, че сънят е много важен, тъй като след него се чувстваме по-отпочинали. Често в терапия се пита – как се чувстват след сън, но често питаме и с какви сънища идва нашият пациент. Това е важно и съществено.

Сънищата са много различни – има такива, които не са много интересни, това са тези, които представляват нещо като досънуване на реалността и деня, например, днес сме се карали с наш приятел и насън процесът продължава. В това няма нещо за интерпретиране. Но е много интересно, когато сънищата са нелогични – например сънуваме някого, когото не сме виждали от детството си, или животни, предмети или хора, които не познаваме лично. Това е интересно, защото всяка част от съня е символ и това говори нещо за нас. Често виждам мои пациенти, които не могат да обяснят своите сънища. Това най-добре става с психотерапевт", разяснява в предаването "Следобед за любопитните" психоаналитикът и психоанализаторът Милена Ташкова. 

Доста често, според нея, сънищата са недоизказани мисли на човека или желания, които той не изрича на глас. Същото е и с човешките притеснения и страхове. Тях човекът затваря в себе си, но насън те отново се появяват. Сънищата са цветни и с много детайли, според Милена Ташкова, когато на човек се случват много неща във вътрешния му свят, но той не го осъзнава.  

Дори и най-страшните сънища след "превеждане" или тълкуване могат да се окажат не толкова страшни, категорична е психотерапевтката. "Сънят може да бъде ключ към вътрешния свят на човека и то към онази част от вътрешния свят, която понякога е скрита и от нас самите, за която не си даваме сметка или не сме поглеждали навътре в себе си. Сънищата са интересни и индивидуално всеки един символ трябва да бъде тълкуван с конкретния човек, не може да бъде обобщавано. Вярвайте на съня си, но след тълкуване с терапевт", категорична е Милена Ташкова.

Милена Ташкова е психотерапевт, с повече от 22 години практика. Завършила е философия и психология в Софийския университет "Св. Кл. Охридски". Преминала е през всички нива на работа – от училищен психолог до съсобственик на частен кабинет. В момента е директор на "Психодраматична работилница". Обучител е по психодрама и ръководи проекта "Живот на килограм", който изследва хранителните разстройства при ученици от 12 до 18 години.

Целия разговор на Ани Костова с Милена Ташкова от предаването "Следобед за любопитните" можете да чуете в звуковия файл.

Снимки – БНР и личен архив

По публикацията работи: Милена Очипалска

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Мария Христова танцува върху какаовите зърна според обичая в Гренада

Истории от какаовите земи – Епизод 1: Да танцуваш върху какаови зърна в Гренада

С Мария, Анна и Антон тръгваме на едно пътешествие из екзотични места – там, където какаовият плод е приютен под щедрите сенки на високи бананови палми или отрупани с манго и папая дървета. Островът, на който отиват е Гренада и е сред многото в Карибския басейн. А Мария, Анна и Антон, не просто търсят приключения сред джунглата на "Какаовия колан"...

публикувано на 07.04.25 в 17:15
Гл.ас. д-р Богдан Дичев

Ганьограф, или кой е "класическият българин"

"Ганьограф" е авторско работно наименование на кратките визуално-словесни творби в социалните мрежи, описващи "класическия българин" или "класѝка", нещо като съвременния Бай Ганьо. Негов автор е д-р Богдан Дичев, гл.ас. в Института за етнология и фолклористика с етнографски музей при БАН, гост на предаването "За думите". Той изследва публикуваните в..

публикувано на 07.04.25 в 14:10
Росен Люцканов

Повече познания за човешкия интелект ще ни помогнат да разберем изкуствения

Способни ли са машините да мислят? Има ли връзка между разбирането, интелигентността и съзнанието? Каква е природата на мозъчните процеси, които са в неговата основа, и могат ли да бъдат прехвърлени в електронен носител? Тези и други въпроси обсъждат авторите на статиите, включени в сборника "Изкуствен срещу естествен интелект", чийто съставител е..

публикувано на 07.04.25 в 11:10
Розовото езеро Масазир

Розово езеро и Ахатова планина в Азербайджан

Представете си ярко розово езеро със захарно бели облаци… във водата. Трудно е дори за разюздано въображение. А такова място съществува! Селото около езерото вече е квартал на Баку, столицата на Азербайджан. Нещо като нашата Бояна. Наоколо строят къщи състоятелни люде, които имат проблеми с щитовидната жлеза и трябва да дишат йодни пари. Така..

публикувано на 06.04.25 в 17:10

В Института по полимери на БАН разработват нови екосъобразни и приложими полимери

Представителите от ИП-БАН ас. Ина Анастасова – носител на наградата "Проф. Иван Шопов“ на Съюза на химиците в България "Изявен млад учен в областта на полимерите“ за 2025 г., Анна Пранчева – носител на награда за най-добър доклад на 16-ата научна сесия "Младите учени в света на полимерите" 2025 г. и отличена с грамота за достойно представяне в..

публикувано на 06.04.25 в 11:15