Не е тайна за никого, че решаването на социалните проблеми на държавата ни се крият в образованието и разкриването на пълния потенциал на населението, част от което са и ромите. Практиката показва, че при ромските деца почти винаги има надграждане в степента на образование на родителите. В смисъл, ако родителите имат средно образование, то в много от случаите децата им завършват висше.
Как проблемите в средното образование влияят върху броя на кандидат-студентите от ромски произход; има ли статистика колко млади роми записват да учат висше образование; кой и как им помага в подготовката за приемните изпити; колко от тях завършват и какви са причините някои да се отказват – за всичко това разговаряме с Людмила Живкова, директор на фондация "Студентско общество за развитие на междуетническия диалог". С какви проблеми се срещат младите роми, желаещи да учат във висше учебно заведение – с това започва разговорът ни с нея.
От много години Тръстът за социална алтернатива (ТСА) се грижи кандидат-студентите – роми, да са добре подготвени за приемните изпити. Допреди две години имаше "Стипендиантска програма за студенти от ромски произход, изучаващи здравни специалности". За нея вече сме разказвали. Днес Тръстът реализира друга програма "Учител в моята общност". Какво представлява тя; колко младежи обхваща и каква е мотивировката им да се включат в нея; как биват приемани от екипите, в които постъпват на работа – за всичко това разговаряме с Мартина Дробенова, координатор на друга програма.
"Най-добре се учи от личния пример" – казва една поговорка. Колко важен е личният пример и мотивировката в семейството и през какво минават ромските младежи при утвърждаване в професионалната сфера – продължава разговорът ни с Людмила Живкова.
Той е лауреат от Националния конкурс "Млади таланти". Миналата 2024 година му донесе още отличия - бронзов медал и почетна грамота на Международната Менделеевска олимпиада по химия в Китай. Ивайло Къртев беше и един от нашите представители на ЕКСПО на науките по линия на МИЛСЕТ в Сараево. Тази година завърши пловдивската Математическа гимназия..
"В световен мащаб, близо 400 милиона души, като след делта варианта на Covid почти 10 процента имат постковид синдром, а след омикрон – пет процента. Постковид синдромът е като един скрит айсберг и едва сега започва да се появява, а през последния месец ние научихме най-много за проблемите след постковид. До миналата година са направени 13 милиарда..
Националният природонаучен музей към БАН е най-старият музей в България, и най-старият и най-богатият измежду природонаучните музей на Балканския полуостров. На втори август 1889 г., две години след качването на престола, княз Фердинанд показва на обществеността своите колекции и обявява създаването на Естественоисторическия музей. Първия..
Както е добре известно, историческите събития оставят следа в езика, най-видимо в лексиката, но при по-продължителни процеси – и в структурата му. Интересна подробност е, че, макар историята на държавата ни да е обща, в различните краища на земите, населени с българи, има и доста специфични моменти. В поредното издание на предаването "За думите"..
Реализирахме едно поредно гостуване на доц. Атанас Мангъров, за да продължим темата за летните инфекции и да разсеем страховете за евентуален провал на почивката ни на море. Коментирахме различни диагнози, еквивалентни или близки до инфекциозните болести, за които не остана ефирно време за коментар при предишното гостуване на специалиста. Сред..
Съдебни преследвания, политически и обществен драматизъм в българското общество – разговор в "Нашият ден" с Радослав Бимбалов, писател, общественик и..
25-ото издание на летния фестивал на H.M.S.U. е на 19 и 20 юли 2025 г. в център VIDAS Art Arena в колодрума на Борисовата градина, София. Това е..
"Хроники от Ателието. 130 години Васил Захариев – творец, учител, изследовател" – изложбата е на Регионалния исторически музей София и се открива тази..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
