"Околната среда всеки ден и секунда влияе върху нашия геном и ДНК. Добавките се разделят на два вида – тези към хранителните продукти, и онези, които са като самостоятелни хранителни добавки. И двата вида влияят върху човешкия организъм. Като ръководител на лабораторията в БАН, която е лаборатория по епигенетика и дълголетие, ще кажа, че епигенетиката е нещото, което свързва нашите гени с околната среда.
Всеки човек си има гените, които е получил от родителите си, и този геном е статичен през живота на всеки човек. Това, което се променя, е нивото на работа на гените и тук факторите са много – от това къде живеете, как се храните, какви хранителни добавки ползвате, колко спите и всичко останало. Така че допълнителното приемане на хранителни добавки може да ускори или забави метаболизма и промяната в генома", заявява в предаването "Следобед за любопитните" проф. Георги Милошев. Това, подчертава той, е работата, с която ние се занимаваме – кое, как влияе и дали ускоряването или забавянето в процесите ще бъде положително или отрицателно за клетките и целия организъм.
Съвременните младите хора (генерацията между 20-40 години), според него, гледат много по-сериозно на това с какво се хранят, как натоварват със спорт организма си и търсят информация за всичко това. "Все пак всеки трябва да потърси професионална консултация за личните си потребности.
Затова има специалисти по диететика, които с това се занимават т. е. на всеки един трябва да се направи генетичен профил, след което да се направи епигенетичен профил, а след това на базата на тази информация да се направи и правилната консултация, тези гени на какво ниво на активност са в момента, обобщава проф. Георги Милошев.
Работещите в лабораторията на БАН, допълва той, активно участват в разработката на алгоритмите, които да се използват при тези изследвания и да подпомогнат подобряване състоянието на организма на всеки. Специалистите от БАН в момента изследват различни добавки, извлечени от българската флора и въздействието върху човешкия геном, уточнява проф. Милошев.
"От 337 Е-та, разрешени за използване в Европейския съюз, в България са изследвани много малко, като са се съсредоточили върху изследване на 12 от тях. Шест от изследваните са много активни, а именно тяхната употреба е безопасна, като например натриев бензоат, т.е. не уврежда ДНК. За сметка на това натриевият нитрит, който и днес се използва, изключително много уврежда ДНК, но пък той убива бактериите в организма. За да бъде безопасен, натриевият нитрит трябва да бъде заместен с нещо или да се намали концентрацията му при използването. Това засега не се е случило",разяснява в предаването "Следобед за любопитните" проф. Георги Милошев.
Работата ни в момента върху изследването на екстракти от български билки и растения и влиянието върху генома на човека ще доведат до производството на нови хранителни добавки, които влияят позитивно върху човешкия геном, категоричен е проф. Георги Милошев.
Проф. Георги Милошев е завършил Биологическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" с магистърска степен по Молекулярна биология, специалност Генетика. Още по време на магистратурата си започва работа в Института по молекулярна биология на БАН - София, където работи и до днес. През 1994 г. защитава докторска дисертация на епигенетична и молекулярно-генетична тема. Понастоящем е професор и ръководител на Лаборатория по молекулярна генетика към ИМБ – БАН.
Проф. Милошев е работил като гост-учен във Великобритания и в САЩ. Понастоящем е хоноруван преподавател по клетъчна и молекулярна биология в Биологическия факултет на Софийски Университет "Св. Климент Охридски", гост-лектор в Медицински университет - София и Медицински университет - Пловдив. Автор е на над 50 научни публикации в реферирани научни списания в чужбина и у нас.
Цялото интервю на Ани Костова с проф. Георги Милошев в предаването "Следобед за любопитните" можете да чуете в звуковия файл.
Снимки – БНР
Най-добрите български ученици по география спечелиха 4 медала от най-престижното световно състезание по география. На 21-вата Международна олимпиада по география (iGeo) родните гимназисти завоюваха 3 сребърни и 1 бронзов медал, като направиха едно от най-добрите участия на България в олимпиадата, съобщава Сдружението на олимпийските отбори по..
Най-добрите български ученици по биология спечелиха 4 медала от най-престижното състезание за годината. На Международната олимпиада по биология (IBO 2025) родните гимназисти отвоюваха 2 сребърни и 2 бронзови медала, съобщават от Сдружението на олимпийските отбори по природни науки. Олимпиадата се проведе от 20 до 27 юли във Филипините...
Природният феномен "Подводна вкаменена гора" е открит на около 18 метра дълбочина в района между гр. Созопол и островите Св. Иван и Св. Петър. Мястото е уникално в световен мащаб, тъй като вкаменени дървета под вода има на много малко места. Смята се, че нашата "Вкаменена гора" е на около 20 милиона години, според геолозите. Първите..
"Казвам се Анита Гергова и съм горда майка на четири породени деца. Те са моето вдъхновение да се свържа с Адел Фабер и Илейн Мазлиш и да поема отговорността и ангажимента да разпространя техните световно признати курсове сред българските родители и всички хора, работещи с деца." За това къде и кога се поставят граници между родители и деца,..
"За всички ученици е важна мотивацията, а Гошо е изключително мотивиран. И изпълнен с желание да помага на другите." Това казва за Георги Костадинов неговата учителката в Бургаската природо-математическа гимназия Мариана Анастасова. На юнската сесия той успешно взе и последния си изпит за тази учебна година и от есента ще е второкурсник във..
Днес един от най-разпознаваемите гласове в историята на рока – Иън Гилън – навършва 80 години. Певецът на Deep Purple остава символ на енергия и вокален..
В рубриката "Разговорът" в ефира на БНР двама от лидерите на студентската окупация от 2013 г. – Ивайло Динев и Лазар Петков – споделиха какво..
Български филми под звездите и автентични народни хора на площада – това ще предложи второто издание на инициативата за възраждане на лятното кино във..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
