На 3 ноември Българската православна църква отбелязва Деня на св. Пимен Зографски, който почитаме като празник на българските художници, особено на иконописците и реставраторите. В предаването "Нашият ден" по повод празника, в рубриката "Епизоди от живота", гостува Елеонора Караиванска — иконописец и преподавател с над 25 години опит в областта на иконописта и храмовата стенопис.
Елеонора Караиванска започва своя път в изкуството по време на обучението си по стенопис, където изучава иконография. В момента тя не само създава икони, но и преподава иконопис и храмова стенопис в Софийската семинария.
"Когато изписваме икона, първо трябва да осъзнаем, че иконата е литургичен предмет и нейното естествено място е храмът," споделя Караиванска. Според нея в иконописта се съчетават две основни области — богословието и изобразителното изкуство. Иконописецът трябва да разбира както значението на иконата в православния храм, така и да владее художествените умения, нужни за изобразяването ѝ. "Той трябва да може да рисува и да бъде добре подготвен."
В православната традиция иконографът осъзнава, че работи в пространство с литургична функция. Църквата е утвърдила използването на свещени образи в храма още през 787 г., на Седмия вселенски събор, когато иконописта е призната за църковно предание, разкриващо евангелските истини. Караиванска подчертава, че предназначението на иконите е много по-висше от чисто декоративната функция, като тяхната цел е да спомогнат за духовното просветление на вярващите.
"Иконописецът трябва да бъде носител на традицията, но въпреки това му е дадена свобода да решава композиционни и пространствени задачи," казва Караиванска. Така всеки иконописец внася личния си почерк в изкуството, като остава верен на основните канони на иконописта.
С тези думи Елеонора Караиванска ни напомня за дълбокото значение на иконописта в православната вяра и за отговорността на тези, които избират да се посветят на това изкуство.
Чуйте разговора в звуковия файл.
Снимки: личен архив
За адвокатурата, която празнува своя празник на 22 ноември , съдебната реформа, избора на нов главен прокурор, Висшия съдебен съвет, Закона за чуждестранните агенти и други законодателни инициативи – разговор в "Нашият ден" с адвокат Александър Кашъмов , правозащитник и активист, изпълнителен директор на Програма "Достъп до информация", резервен..
Въпросите за връзката между политика и психично здраве заемат централно място в новия, 16-и брой на списание "dВЕРСИЯ". Изданието разглежда какво означава да живееш с психично заболяване или да се грижиш за някого в подобна ситуация в съвременна България. То поставя под въпрос взаимодействието между индивидуалистичната култура, неолибералния..
В рубриката "Темата на деня" на предаването "Нашият ден" се проведе интересен разговор с архитект Анета Василева – преподавател в УАСГ и НБУ, архитектурен историк и критик. Повод за интервюто беше книгата ѝ Kicked A Building Lately? – Архитектурната критика след дигиталната революция . Арх. Василева сподели, че книгата предоставя възможност..
В рубриката "Епизоди от живота“ на предаването "Нашият ден" ни пренесоха в Испания, където се разгръща мистериозният свят на Кармен Мола и четвъртия ѝ роман "Мълчанието на майките". Но кой всъщност е Кармен Мола? И какво могат да очакват читателите, които за първи път разгръщат нейна книга? Преводачката на книгата, Анелия Петрунова, разказа в..
Божана Славкова е поет, музикант и артист, отличен на големия международен поетичен конкурс Milli Dueli. В "Нашият ден" Славкова разказва за темите на деня, които я вълнуват, за каузата Green Peace, както и за новооткритото пространство за култура и екология "Магнит" "Магнит" е ново общностно младежко пространство, което се намира на..
Ако не сте се самоизолирали от политическото ни злободневие, защото немалко от нас наистина са го направили, и сте слушали внимателно това, което говорят..
За адвокатурата, която празнува своя празник на 22 ноември , съдебната реформа, избора на нов главен прокурор, Висшия съдебен съвет, Закона за..
Във връзка с 70-годишния юбилей на ЦЕРН и по случай 25-ата годишнина от пълноправното членство на България във водещата научна организация, Министерството..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg