Национализмът – последното убежище на умиращия комунизъм

На 10 ноември 1989 година, точно преди 35 години, генералният секретар на Българската комунистическа партия Тодор Живков бе свален от власт. Тази смяна бе “безкръвна“, защото това се случи на Десетосептемврийския пленум на партията. И наглед, след 45-годишно управление, България като че ли започва прехода си към демокрация и пазарна икономика.

В студиото на "Мрежата" с журналиста Бойко Станкушев се опитваме да изговорим тези 35 години, защото толкова много време се питаме какво ни взе 10 ноември, от какво ни лиши, но и какво ни даде.

Но понеже песимизмът е в повечко, то беше напълно резонно, 35 години по-късно, да започнем разговора с коментар за протестите пред и вътре в Народния театър на 7 ноември по повод поставената от Джон Малкович пиеса на Бърнард Шоу "Оръжията и човекът".

Синергията на старата номенклатура

"Симптомът е, че промените в България, наричани още преход, не са точно това, което ние очаквахме да бъдат. Да, те започнаха по същият начин, както се случиха във всички останали бивши европейски социалистически страни, но при нас се развиха по лъкатушещ, зигзагообразен и на моменти по много неприятен начин. Това, което видяхме, означава ни повече, ни по-малко, че старата номенклатура и бившата Държавна сигурност действат в синергия, техните проксита са много добре организирани. Ние видяхме практически хора на този много противен и позорен протест срещу Меката на българската култура – Народния театър "Иван Вазов", които привидно са от различни, поне като регистрация, но известни политически сили, бивши БКП-та, БСП-та, Атака, ВМРО, Възраждане и някакви други, повечето с много налудни погледи."

Защо са те, всичките, там?

"Защото просто е имало сценарий и организация. И се сетих, като ги гледах, за Желю Желев, който за някои е много спорен, а и аз не казвам, че е бил перфектен в поведението си, в цялостната си дейност, но той има една прогноза, която ни повече, ни по-малко казва, че последното убежище на умиращия комунизъм ще е национализмът. /.../ На нашите националисти е възложена ролята да дестабилизират гражданското общество, да резилят България. Те общо са две групи като осъзнаване. Едните директно обслужват руските хибридни атаки, за което естествено ги възнаграждават, а другите просто драпат, избивайки комплекси, за да се покажат на публично място и да компенсират немощта си като политически лидери."

Импотентно ли е гражданското общество

"За тази моя теза съм обругаван в първите години на СДС и от колеги, и от съмишленици. Става дума за импотентността на гражданското общество, на цивилизованите хора, на тези, които са седнали върху хиляди книги, на тонове книги, да се самоорганизират и да се защитават, разбира се, по цивилизован начин. Обикновеният гражданин, свободният гражданин е безпомощен, защото той се стъписва много лесно от тази простащина, няма кураж и енергия да врътне два шамара с опакото, както казваше дядо ми, и не може да се самоорганизира, което е един много неприятен феномен, за мене доказан, в българската народопсихология, в българския стремеж за свобода, граждански въжделения и политически талант тези хора да се самоорганизират, така че да лансират идеите си и да ги материализират и да се самозащитават.

Аз не познавам пример в новата ни история, през тези 35 години, на достоен отпор на мислещи и добри хора срещу тези простаци. И крайно време е това да се направи. Всичките тези, които са с претенции, че са по-добрите, демократическите политически формации, трябва да помислят по този въпрос, защото няма да ни оставят намира иначе и ние в момента се връщаме много, много години назад. Това бяха идиотските фашистки, терористични действия веднага след промените на Общонародния комитет за защита на националните интереси (ОКЗНИ), на радикалните такива националистически уж организации, дирижирани от КГБ и ГРУ в България. Всичкото това е една амалгама от едни и същи хора без никакви други качества, освен да вдигат шум и да разчитат на това, че институциите в България, поради немукаетлък, некомпетентност и липса на капацитет, от една страна, от друга страна, поради това, че тайно им се възхищават и са солидарни с тях, нищо не могат да направят/.../"

З5 години по-късно – какъв е подходът днес

"България да се отклонява полека-лека от Европа и ерозирайки, да се върнем към сферата на руско влияние, защото, както те всички знаят или поне твърдят, искат да правят трети Рим, всичко да е православно, всичко да е консервативно и т.н. Обаче странна работа, защото, ако си чак толкова голям християнин или си изобщо вярващ човек, защото Бог е някъде, не знам къде, но е един, защото ценностите в свещените книги са едни и същи, би трябвало да се сетят, че истинският християнин не избива бебета, бременни, не взривява болници и училища, това, което руснаците правят в Украйна, и начинът, по който разсипаха Сирия и много други страни.

Да не се връщам назад, където развитието на България и на всички източноевропейски страни след 1944-45 година беше спряно така, че ние все още не можем да се оправим нито икономически, нито ментално, нито никак. Както виждаш, толкова страх няма нито в една нормална страна и най-голямото поражение е, че лесно се предизвиква страх, и второто ужасно нещо, което ни беше завещано, това е дефицитът на справедливост.

Ако дядо Боже ме извика и ме попита "Как да ти отговоря на един-единствен въпрос?", то аз ще го питам: "Защо има дефицит на справедливост и как да го преодолеем?" Нищо друго."

Цялото интервю можете да чуете в звуковия файл.