В ефира на "Нашият ден" проф. Амелия Личева, поет, главен редактор на "Литературен вестник", директор на Софийския международен литературен фестивал и декан на Факултета по славянски филологии на Софийския университет, разгледа необходимостта от промени в програмите по литература и въвеждането на нови предмети в българските училища в чужбина и страната.
По думите на проф. Личева, проблемите в съвременното образование по литература са многопосочни. Една от най-сериозните трудности е свързана с разбирането на текстовете от учениците. Това е наблюдавано и в международните изследвания, като PISA, които многократно показват ниските резултати на българските ученици по отношение на функционалната грамотност. "Бях един от оценителите в последната PISA. Виждах как децата масово отговарят неправилно на елементарни задачи, като определяне на работно време, което е показателно за сериозния проблем с разбирането на прочетеното", споделя проф. Личева. Според нея е належащо програмите да се ориентират към развитие на мисленето и аналитичните способности на учениците.
Друг важен аспект, който проф. Личева обсъди, е въвеждането на нов предмет по родолюбие за българските училища в чужбина, обявено от министъра на образованието. Тя подчерта, че програмите по литература вече имат за цел да формират патриотична гордост у учениците, което само по себе си не е лошо. "Проблемът е, че живеем в 21-ви век и подобен подход често не стимулира толерантност към различията и осъзнаване на съвременните проблеми", допълни тя.
В предаването проф. Личева отбеляза, че младите хора често не откриват своите интереси и проблеми в старите литературни произведения, което води до липса на ангажираност и отдръпване от четенето.
Тя подчерта нуждата учениците, особено в ранна възраст, да имат достъп до текстове, които са съобразени с техните интереси и се отнасят до съвременната действителност. "Иначе няма как да ги спечелим за четенето. Винаги ще има процент деца, които вкъщи са насърчавани да четат и обичат литературата, но това не е достатъчно за масовото образование", поясни проф. Личева. Тя подчерта, че настояването за четене само на класически произведения често има обратен ефект.
"Ако искаме те да четат само класика, няма как да стане, много често ние ги отвращаваме от литературата и по-късно сме ги загубили."
Чуйте разговора в звуковия файл.
Въпросът "Вреден ли е смартфонът?" витае около нас непрекъснато. Всеки от нас е чувал изречението: "Хайде остави го този телефон!" От една страна, смартфонът е невероятно изобретение, което винаги позволява да поддържаме връзка със семейството и приятелите. В същото време разбираме, че това може да бъде вредно за здравето. Особено след..
В рамките на рубриката "Разговорът" се задълбочихме в темата за анализа на архитектурните процеси – начин, по който те могат да бъдат разбирани от по-широката публика и да оформят градския дебат. С това се свързва и поредицата дискусии "ГРАД и КРИТИКА" , в контекста на представянето на книгата "KICKED A BUILDING LATELY? Архитектурна критика след..
Дискусията започва с изследването, което пише професор Александър Кьосев за "Чевенгур" на Андрей Платонов, използвайки единствения завършен роман на големия писател като ключ към особеностите на жанра "антиутопия". Разговорът с професор Кьосев, Владимир Полеганов, Зорница Гъркова и Николай Русев прераства в обсъждане на условността на границите между..
Обучението на деца със специални образователни потребности (СОП) е предизвикателство както за родителите, така и за учителите. Една от причините е липсата на достатъчно материали, които обучаващият да избере и да адаптира към потребностите на конкретния ученик. В мрежата се откриват сборници и материали, чиито високи цени авторите им оправдават с..
Честата употреба на думите "пея" и "песнопение" са факт на страниците на Свещеното Писание. От най-древни времена музиката и религията са свързани. Исторически не само в християнството, но във всички религии музиката се използва. Чрез нея се изразява както съкрушение и разкаяние така и вяра, възхищение от величието на силата Божия и благодарност към..
XVIII националната археологическа изложба "Българска археология 2024" се откри в чест на професионалния празник на археолога в Националния..
Националното училище по танцови изкуства ще отбележи 20 години специалност "Модерен танц" със спектакъл на 26 февруари в зала 2 на НДК "Азарян" от 19..
Ден на Европейската лаборатория по молекулярна биология (EMBL) в България ще се проведе на 27 февруари от 10 часа в аулата на СУ "Св. Климент..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
