Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Между четенето и разсъждаването: Защо е важно да осмисляме

От офисното безсмислие към личната свобода: Историята на Анна Димова

Снимка: Pixabay

По повод деня на четенето, организиран от фондация "Четене" в предаването "Нашият ден" редакторът Светла Тодорова споделя един текст, който си заслужава да бъде чут и осмислен и мисли по темата.

Когато бях малка, нямаше много начини за забавление и децата доста четяха, включително и аз. В един период на моето юношество, когато четенето беше придобило особена сила над мен, баща ми, може би притеснен нещата да не излязат от контрол, ми цитира призив на покойния вече философ Исак Паси: "По-малко да четем, повече да разсъждаваме".

Впечатляващото за мен тогава беше, че тези думи бяха изречени от човек, през чиито ръце и съзнание бяха преминали огромни количества текстове.

Днес времената са други, книгата отстъпи назад и призивът да четем повече има съвсем различен, напълно понятен смисъл. И все пак, си заслужава да продължим да държим в ума си думите на Паси, изречени много преди да се сблъскаме с недобрите резултати на българските ученици на тестовете PISA. Важно е да знаем, че за да работят за нас книгите, които четем, е добре част от времето за четене да бъде отделено за по-задълбочено осмисляне и досътворяване на прочетеното.

Анна Димова, която преди години напуска работата си в голяма корпорация, за да скочи в неизвестното, напук на здравия разум, но спазвайки неписания закон за съхранение на душата, написа следните думи:

"Лъскавият корпоративен свят има една малка, мръсна тайна – зад луксозните офиси се крие опустошително усещане за безсмислие. Правиш някакви неща, които нито разбираш, нито харесваш. От тези неща всъщност никой няма реална нужда - и ти си напълно наясно с това, или поне смътно го подозираш. Обаче част от работата ти е да убедиш някакви хора, че имат неотложна нужда от безсмислените неща, които правиш, а и някак трябва да оправдаеш присъствието си в този офис - все пак ти плащат, за да имитираш смислена дейност. Който не го е правил никога, той не знае какво сизифовско, нечовешко усилие е това – нищо не изтощава душата така, както лъжата.

Край теб щъкат десетки като теб, също толкова опустошени от безсмислие - и всеки е уплашен до смърт да не би другите да прозрат ужасната му тайна. За да си придадат важност и да убедят себе си и света колко грандиозно значими неща правят, всички са страшно заети, винаги бързат, всичко е "супер спешно". "Спешността" е фундаментална част от офисната митология и бонтон – и никой НИКОГА не (си) задава въпроса кое точно налага вечно да работиш в истерия и срокове "от днес за вчера", при положение, че едно по-спокойно темпо е въпрос на малко организация и здрав разум. И разбира се, всеки се старае да изглежда максимално мрачен, изтощен и стресиран, за да не би някой да го заподозре в безделие, а оттам и в безсмислие. Живееш с хроничното усещане, че креативната ти енергия ежедневно изтича в някаква черна дупка и никога не се връща при теб, но си толкова отровен от всепроникващото усещане за безсмислие, че отдавна вече не вярваш, че някой се нуждае точно от твоето творчество.“

Анна Димова е една жена, която всяка година празнува своето самоосвобождение. Такъв текст може да напише човек, който не просто е прочел много книги преди това, но и е отделил време да разсъждава върху тях и да превърне част от мъдростта им в своя лична мъдрост.

Чуйте пълния текст в звуковия файл.


По публикацията работи: Зоя Димитрова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Ботаническата градина на БАН показва колекцията си от орхидеи

През 1901 година осем ловци на орхидеи заминават на експедиция във Филипините. В рамките на месец един от тях вече е изяден от тигър, друг е залят с бензин и изгорен жив, петима изчезват безследно и само един успява да оцелее и да излезе от гората с четиридесет и седем хиляди цветя от вида Phalaenopsis. Млад мъж, изпратен през 1889 година..

публикувано на 20.02.25 в 10:25
Мария Шаркова

От 5 години у нас не се извършва трансплантация на черен дроб от жив донор

Мария Шаркова , адвокат по медицинско право, коментира решение на ВАС срещу отказ на НЗОК да заплати чернодробната трансплантация в чужбина на младеж в тежко състояние . "Отменен е отказът и средствата, заплатени за лечението на младежа, събрани чрез дарения, ще бъдат възстановени от НЗОК. По-важно е какво се установи в рамките на това дело...

публикувано на 19.02.25 в 13:47
Д-р Александър Канчелов

Проблемът с наркотиците: Заявки, решения, илюзии

Националният център за обществено здраве и анализи изнесе статистически данни, според които над 30% от децата между подрастващите са правили опит да пушат, над 40% от тях са запалили първата си цигара на 14-15 години. Делът на момичетата е 27,9% , а на момчетата – 21,5%. Интензивни пушачи са 63,1 от момичетата и 51,3% от момчетата Децата между..

публикувано на 19.02.25 в 13:45

Музиканти сигнализират за нередности в ОКИ "Надежда"

В рубриката "Разговорът" бе проведена дискусия след сигнал от страна на творци относно работата им с Общинския културен институт "Надежда". В разговора участваха музикантката Розалина Касабова , музикалният редактор Зорница Цветанова и заместник-кметът на направление "Култура, образование, спорт и младежки дейности" в Столична община..

обновено на 19.02.25 в 11:51

Детският активизъм – какво мислят, искат и могат децата у нас

За желанието на непорасналите да подарят времето си, за да направят света по-добър, в "Нашият ден" разговаряме с Евгения Тонева – изследовател в Ноу-хау център за алтернативни грижи за деца – НБУ. Тонева се занимава с изследване на детския активизъм у нас – какво  всъщност искат децата и съвпадат ли желанията им с възгледите на..

публикувано на 19.02.25 в 10:26