"Това е стена" гласи мотото на "Литературни срещи есен 2024", в рамките на които в Национална галерия Двореца се проведе разговор с руския журналист и писател Михаил Зигар. Срещата модерира поетът и журналист Димитър Кенаров.
Зигар е бил военен кореспондент, работил за престижни руски медии. След нахлуването на Русия в Украйна журналистът инициира петиция, която е подписана от изявени хора на културата и науката в страната, а след това емигрира. Днес Зигар е колумнист на Der Spiegel и The New York Times, познат на българските читатели като автор на документалните книги "Империята трябва да умре", "Война и наказание", "Русия, една секунда преди Путин, или какво се обърка, как и защо".
Пред българската аудитория Зигар призна, че винаги е завиждал на лекотата, която имат в работата си писателите на художествена литература, но въпреки това не изпитва желание да пише фикция, тъй като намира историята и реалните събития за далеч по-невероятни.
"Документалната проза има много по-голяма сила да променя обществото. Историята е основата на всички наши мечти", казва Зигар. Трагедията на Русия, по думите на журналиста, е, че там единствената допустима история е имперската, в която няма други поводи за гордост освен насилието.
Относно "канселирането" на руската култура и класици като Достоевски, Зигар изрази мнение, че то "не е практично".
Работите на Достоевски са знакови за днешните нагласи в Русия. Живеещият в Русия руснак оправдава правото за нахлуване в Украйна с правото на Америка да нападне Ирак, обяснява журналистът, според когото това въплъщава дилемата на Разколников. Но дори и империалистът Достоевски е знаел, че престъплението води до наказание, добавя Зигар.
Целия репортаж от срещата с Михаил Зигар чуйте в звуковия файл:
Известният попарт художник Калоян Илиев - Кокимото открива интересна изложба в галерия "Видима", Севлиево. Роден е през 1979 г. във Варна. Завършва Факултета по изобразителни изкуства във Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий". Специализира "Графика" в класа на проф. Радко Спасов, а след това в графичния департамент на Академията за..
Механизмите, които трябва да подпомагат финансово държавните театри, почти не работят. Културните политики са в някаква агония, а е необходимо да се обърне внимание на потребностите на всеки един културен институт, за да може той максимално добре да изпълнява своята функция. Това смятат директорката на Театрална работилница "Сфумато" проф...
Навършват се 143 години от рождението на Владимир Димитров-Майстора. За 13-и път ще бъде връчена Националната награда за живопис на името на художника. Ден преди награждаването на новия лауреат и откриването на изложбата на миналогодишния носител на наградата – Димитър Чолаков, в "Артефир" е разговорът с директора на Художествената галерия..
В предаването ви предлагаме документален запис от 4 ноември 2024 г. от залата на Виенската държавна опера на спектакъла на "Мадам Бътерфлай" – триактната драма от Джакомо Пучини, под диригентство на Джампаоло Бизанти. Композиторът открива сюжета за своята шеста опера по време на престоя си в Лондон, където гледа едноактната трагедия "Гейша" на Давид..
"С образа на онези деца, които бяхме" – в "Артефир" гостува авторът на мемоарната книга Андрес Сааведра Бараона . Институтът Сервантес бе домакин на представянето на книгата, написана от чилиецът Сааведра, който вече 40 години живее в България. В своята мемоарна книга Сааведра събира спомени, лица, анекдоти, съдби на онези млади..
Юджийн О'Нийл пише "Дългият път на деня към нощта" през 1940 година, само четири години преди това, през 1936-та, той става Нобелов лауреат като..
"Не, аз благодаря!" е първата премиера на Плевенския театър "Иван Радоев" за 2025 година. Това е нова българска пиеса, автор е Албена Ненкова и сега..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
