Кураторът Иво Милев и фотографът Стефан Н. Щерев започват изследователски проект, който представя творчеството на видния европейски скулптор Михайло Парашчук, посветил живота си на България.
Документалната изложба "По следите на Михайло Парашчук", с материали от Държавна агенция "Архиви" и съвременни фотографии на най-забележителните художествено-архитектурни работи на Парашчук, разкрива впечатляващия талант на художника, който става основател на българската архитектурна скулптура и създава цяла школа от свои ученици.
Загубата на украинската независимост през лятото на 1921 г. заварва украинския скулптор в България, който бързо се вписва в художествения живот. Запознат отлично с художествените стилове, със занаята на старите австрийски и немски майстори в художествената архитектурна украса, той става партньор на видни български архитекти в строежа на емблематични сгради в София и страната. Сред тях са сградата на БНБ, БАН, Ректората на СУ "Св. Климент Охридски", Народната библиотека "Св. св. Кирил и Методий", Военната академия, Съдебната палата и много др.
Художникът извайва бюстове от натура на Цанко Церковски, Стилиян Чилингиров, Рад Дедев, Йордан Пекарев, Данаил Крапчев, акд. Михаил Арнаудов и др. Той моделира образите на Васил Левски, Пейо Яворов, Гоце Делчев, Христо Ботев, Стефан Караджа. Негово творчество е и барелефът на Алеко Константинов за паметника му в Пазарджик.
Парашчук е лидер на украинската емиграция у нас през 20-те години на миналия век. По-късно е назначен за местен представител на задграничното правителство на Украйна. На него украинците в София, Варна, Русе и Сливен дължат организирането на културно-просветните дружества "Громада", библиотеки, читални, самодейни хорове и др.Михайло Парашчук е роден през 1876 г. в Западна Украйна. С блестящо художествено образование от Краков и Виена той специализира скулптура в Париж, където работи в ателието на Огюст Роден. Създава собствено ателие в Мюнхен, където преподава в тамошната академията. По-късно, преди живота си в България, се е установява в Лвов и Киев.
Изложбата ще продължи до 25 ноември в Централното фоайе на Ректората на СУ "Св. Климент Охридски". Фотографският проект ще бъде представен в различни български градове.
Кураторът на проекта Иво Милев разказа в "Артефир" за живота и творческия път на Михайло Парашчук, оставил трайна следа в българската културна история.
На улица "Мадона ди Кампильо" в аристократичния квартал в Рим, там, където някога се е помещавала Българската академия за изкуство и култура, днес ни посреща домът, който съхранява спомени, озарен от очакването за музика. Това всъщност е Българският културен институт – наследството на световноизвестния ни оперен певец Борис Христов, което все още..
В рамките на "Синелибри" за първи път на 26 октомври от 19 часа в РЦСИ "Топлоцентрала" ще видим филма на Деляна Манева по разказа на Алек Попов "Пътят на охлюва". Сценарият е работен дълго от двамата. В ролите са Михаил Билалов, Касиел Ноа Ашер, Мартина Апостолова и Дона Вълова. Филмът е късометражен. Ето и анотацията му: "Гергьовден. Войната в..
На 23 октомври 2025 година в Музея на хумора и сатирата в Габрово се откри изложба, посветена на 100-годишнината от рождението на художника и карикатурист Борис Димовски. Защо в Габрово? Защото художникът е сред първите творци, свързали името си с Дома на хумора и сатирата (както тогава се нарича музеят) – "изографисал" е в стила на габровския..
Световете на културния антрополог, художничка и писателка Достена Лаверн са магични и свързват богоизбраните с богове, митични създания и хора, които одухотворяват материята. Зрителите наричат платната ѝ живи, а критиците обясняват феномена с това, че те са пространства, в които светлината се въплъщава в живописна структура, вдъхновена от пейзажите..
С изложба и валидиране на пощенска марка се отбелязва 100-годишнината от рождението на Борис Димовски в Музея на хумора и сатирата в Габрово. Експозицията включва 233 произведения с акцент върху габровските шеги и подчертава приноса на Димовски за основаването и развитието на музея. Художникът е сред първите творци, свързали името си с Дома..
Жанрът полски литературен репортаж е едно от най-интересните явления в съвременната журналистика и литература. Това е разказ върху реално събитие...
Готова ли е българската икономика за еврото и каква ключова информация трябва да имаме предвид, когато планираме личните си финанси за следващата година?..
От 15 август до 15 ноември в сградата на Кръстник Колчовия хан в Регионалният етнографски музей "Етър" е експонирана изложбата "Новото ценно: Съвременно..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
