Явор Гърдев е име, което едва ли се нуждае от представяне в културните среди на България. Театрален и кинорежисьор с дългогодишен опит, той впечатлява не само с творчеството си, но и с дълбочината на мисълта си. Роден в света на изкуството, Гърдев завършва специалност "Философия" в Софийския университет "Св. Климент Охридски" през 1997 г., а година по-късно получава магистърска степен по "Режисура за драматичен театър" в класа на проф. Иван Добчев в НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов". Специализирал в престижни институции в Германия, Франция, Великобритания и САЩ, той е не само режисьор, но и културен посланик на България, удостоен с това звание от БНР през 2023 г.
В рамките на интервю за "Нашият ден", Гърдев разкрива откъде започва всичко. "Началото беше още в ученическите ми години, когато водех едно предаване, което се казваше "Юноша" по БНР. То се излъчваше един или два пъти седмично. Постоянно си идвах на работа в радиото", споделя той. Първите му стъпки в радиото го свързват с многобройни проекти и го въвеждат в света на комуникацията и изразяването.
Явор Гърдев разказва още за академичния си път и времето, прекарано в САЩ. Там той наблюдава една по-гъвкава система на обучение, където преминаването между факултети и специалности се приема като нещо естествено. Това, според него, контрастира с традициите в България, където образователната структура все още следва строга специализация, наследена, по негови думи, от Просвещенския модел.
Театърът, разбира се, е централната тема в разговора. Гърдев описва режисьорската професия като динамична и изпълнена с непрекъснато обновление: "В театъра на всеки два месеца започваш не нов проект, а нов живот. Опознаваш едни хора сякаш са ти семейство, а след това се разделяш с тях и започваш с други." Тази постоянна промяна и ротация не само обогатяват личността, но и предпазват от повторение на комуникационните схеми, което Гърдев намира за ключово в творческия процес.
Слушайте!
"Не е нужно хората да са трезви или да са спрели наркотиците, за да заслужават храна, подслон и мило отношение". Такава е философията на "Розовата къща" – нископрагов център за работа с хора, зависими от наркотици и алкохол. В къщата хората получават храна, дрехи и всякаква помощ, от която се нуждаят, докато на местата, където те се събират,..
Екстремните метеорологични и климатични явления са причинили икономически загуби на активи, оценявани на 822 млрд. евро за периода 1980-2024 г. в Европейския съюз, като над 208 млрд. евро (25 %) от тях са настъпили между 2021 и 2024 г. Анализите на Европейската агенция по околна среда показват, че икономическите загуби се увеличават всяка..
На 27 ноември (четвъртък) – забравения Ден на победите, от 16.00 часа в Националния военноисторически музей на ул. "Черковна" 92 в София ще бъде открита изложбата "Войната и творците. Пътят през мрака". Тя представлява аудио-визуално пътешествие, в което войната е представена през очите на творците – художници, писатели, фотографи, които са..
През последните години навлизането на дигиталната среда в живота на децата се превърна в централен обществен въпрос. Нови изследвания очертават тревожна картина: постоянният престой в социалните мрежи и безкрайното скролване в краткосрочен план привидно намаляват тревожността, но в дългосрочен – увеличават риска от депресивни състояния. Причината е в..
На прага на 2026 година в Lege Artis коментираме бюджета и здравните политики с д-р Стойчо Кацаров, п редседател на Центъра за защита правата в здравеопазването. "Харчат се все повече пари за същото качество и достъп до услуги" , заявява д-р Кацаров. Субсидиите ще се дават на избирателен принцип, и то само на държавни и общински болници, по..
