Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Проф. Вида Вукоя: Писмеността е основно културна единица, а не политическа

Снимка: стоп кадър YouTube

Както неведнъж сме установявали в разговорите си за езика, намесата на политиката в теми, по които думата би трябвало да има единствено науката, винаги има злощастни последствия не само за научната истина, но и за отношенията между хората и държавите, за културата и духовния климат изобщо. Историята на двете славянски азбуки – глаголицата и кирилицата – в една доста близка, но и не чак толкова добре позната за нас страна – Хърватия – потвърждава това.

Днес в Хърватия се използва латиницата, но глаголицата, а отскоро и кирилицата, са под закрилата на държавата като част от културната история и идентичността на хърватския народ.

В предаването "За думите" проф. Вида Вукоя от Старославянския институт в Загреб разказва за твърде сложната съдба на азбуките в родината ѝ и горчивия привкус, който политиката внася в разговора по темата.

Проф. Вукоя беше сред гост лекторите на втория Международен форум за кирилицата под надслов "Азбука, език, идентичност", който се проведе тази година в София по инициатива на вицепрезидентката Илияна Йотова. Темата на доклада на проф. Вукоя беше "Кирилската писменост в хърватската култура". Оказа се, че историята с азбуките и езиците в близката ни славянска страна е особено сложна, преплетена с политически противоборства, които не са заглъхнали до наше време.


Този много различен поглед към двете славянски и български като произход азбуки, с които се гордеем и идентифицираме, е много полезен, защото отново ни напомня, че истината трябва да се отстоява със знание, добросъвестен труд и постоянство. Виждаме и колко различна може да е историята на един и същи културен феномен като общата ни азбука в различен исторически контекст.

"Хърватия е най-известна с глаголицата. Ние сме я използвали повече от 1000 години. По-малко се знае, че през тези хиляда години сме използвали и кирилицата. Глаголицата за нашата култура е преобладаващата писменост. На нея са изписани повече документи и тя е била използвана в повече географски области. Но е много важно да се отбележи, че и двете писмености постоянно са били в употреба в рамките на тези хиляда години." – казва проф. Вукоя.

"Също така е важно да се отбележи, че в хърватската култура не е имало съревнование между тях. Точно обратното, глаголашите, както обикновено наричаме тези, които са използвали славянските писмености в Хърватия, обикновено са използвали и са познавали много добре и двете писмености – и глаголицата, и кирилицата. Например средновековните писари и нотариуси са записвали законите, завещанията или различните юридически текстове, а и текстовете за лична употреба, на глаголица или на кирилица, в зависимост от това какво е било необходимо на клиента или на семейството, което се е нуждаело от този документ, в зависимост от това коя писменост им е била по-позната."

Чуйте цялото интервю с проф. Вида Вукоя в звуковия файл


По публикацията работи: Росица Михова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Древният Сардис

Древният Сардис

Древният лидийски град Сардис е бил един от най-богатите градове в миналото. Сардис е бил столица и по време на управлението на цар Крез, останал в историята с вкуса си към богатствата, като Крез е управлявал едно наистина внушително царство, което обхващало голяма територия – от Милет и Ефес до Черноморското крайбрежие и Анталия. Ако трябва да си..

публикувано на 09.08.25 в 10:05
Доц. Борислав Александров, Цветелина Лазарова и Деница Дочева

Геодезистът трябва да притежава знания в различни области, сръчност и издръжливост

"Аз избрах професията на геодезиста, защото има движение, а работата на бюро не ме привлича. Свързването със земята е нещо, което ми е присърце, сподели второкурсничката в УАСГ – специалност "Геодезия" Цветелина Лазарова. "Първоначално никога не съм си мислила, че ще избера геодезията за своя специалност. При мен има наследственост, защото баба ми и..

публикувано на 08.08.25 в 15:20

Регионален исторически музей Бургас: Археологическата сбирка

РИМ Бургас е най-големият музей в Югоизточна България. Създаден е през 1912 г. от местни интелектуалци и общественици като археологическа сбирка към Бургаското археологическо дружество "Дебелт" с цел да се издирят, съберат и съхранят ценните археологически находки, с които регионът е богат. Първият председател на Археологическото дружество е..

публикувано на 07.08.25 в 15:25
Микрозеленчуци

Микрозеленчуци в Бенковски

Гергана и Виктор Александрови, жители на варненското село Бенковски, той – родом от Разрад, а тя – от Бургас, отглеждат микрозеленчуци. Това е кратката история, а дългата е необятна като морето, което за семейството е втори дом през част от годината. Мечтата на Гергана и Виктор е да направят околосветско пътешествие с малката си яхта, а дотогава..

публикувано на 06.08.25 в 15:20

Йемен – не на хутите, а на Савската царица и Библията

Гостите в "Покана за пътуване" са не само пътешественици. Те са приключенци и винаги в тандем, независимо дали са на колело или в каяк, на къмпинг или на ски. И умират да чертаят бъдещи маршрути. С радост ви представям за първи, но не и за последен път, Мариана Екимова-Мелнишка и доц. д-р Александър Геров. Тя е един от създателите на списание ЛИК,..

публикувано на 06.08.25 в 13:10