Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Кин Стоянов: "Следобед за любопитните" да предизвиква слушателския интерес към науката

Кин Стоянов
Снимка: Ани Петрова

"Чрез различните теми и интересни събеседници идеята ми бе предаването "Следобед за любопитните" да предизвика слушателския интерес към науката, споделя в предаването журналистът и директор на програма "Христо Ботев" Кин Стоянов.

"Следобедът е едно особено състояние на денонощието, където човек дори да е малко по-поспалив и по-късно да се буди, следобедът вече и мисловната дейност е по-висока и едновременно с това жаждата на човек да научава нови неща, да се среща с новото и непознатото, като че ли се засилва. Аз по някакъв начин имам особен уклон към тази тематика. 

Още от 2007 година ние с колегата Емил Янев в програма "Радио София" направихме цялата наша програмна линия "Часът на инфохолиците", а инфохолизмът е предизвикан преди всичко от любопитството. Затова, когато трябваше да направим това предаване, ми хрумна това име", заяви в предаването "Следобед за любопитните" директорът на програма "Христо Ботев" Кин Стоянов. 

За Стоянов предаването трябва да изглежда като един калейдоскоп, като една мозайка, един пъзел, който трябва да бъде изграден от най-различни цветни любопитни парчета, които приковават вниманието, и всички те да направят една обща картина.

"Моите очаквания от това предаване бяха с различните теми и събеседници то да предизвика интерес към науката и в голяма степен към края на годината това се случи", споделя Кин Стоянов. За него постижения са били и двете изнесени предавания от Физическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски". 

Повече любопитство на слушателите, а на "Следобед за любопитните" – повече слушатели, пожела директорът на програма "Христо Ботев".

Снимка – Ани Петрова, БНР
По публикацията работи: Милена Очипалска

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Виолета Бимбова-Туфан: Гордея се, че се чувствам полезна

В началото на новата учебна година гост в предаването "Другият до мен" беше Виолета Бимбова-Туфан, новата директорка на 75. ОУ "Тодор Каблешков" в софийския кв. "Факултета", където децата са изцяло от ромски произход. "Вярвам, че там, където има обич, морал, отдаденост, любов към знанието и добър пример, има всичко необходимо за успех на всяко..

публикувано на 16.09.25 в 16:10

Училището "Ньовил" – едно различно училище във Франция

Училището носи името на градчето Ньовил-дю-Боск в департамент Йор, Нормандия,където започва всичко. През 1973 г. там се настаняват и създават училище трима млади ентусиасти. Днес то е разположено в замък в градчето Шалмезон в департамент Сен-е-Марн на 90 км. от Париж. Годишно в него се обучават и живеят около 40 деца от 6 до 16 години. Част от тях са..

публикувано на 16.09.25 в 10:39
Димитър Фердинандов

Еврика! Успешни българи: Димитър Фердинандов

Той е аерокосмически инженер. Роден е в Пловдив където завършва Английската езикова гимназия. От малък се интересува от математика, физика, химия и биология, но най-много го привлича вълшебството на звездите и космоса. От малък печели конкурси, посветени на аерокосмическата наука. Сред тях са Националният конкурс "Космосът – настояще и бъдеще на..

обновено на 15.09.25 в 20:44

Кралят на артистичния кич си построи Ермитаж в Пулия

Високи цветни стени, покрити с причудливи мозайки, които улавят слънчевите лъчи и стават още по-ослепителни. На техния фон чисто бели статуи, фигури на светци, пеперуди от фаянсови плочки, емоционални фрази, които се преплитат, сливат се с архитектурата, за да се превърнат в чисто очарование. Къде е това? В Пулия, малкото градче Гуаняно, където се..

публикувано на 15.09.25 в 10:18
доц. Петко Христов (вляво) и гл. ас. Стамен Кънев

Повече от 200 години бесарабските българи са запазили своя език

Проектът "Диаспората в движение: културни, социално-икономически и реемиграционни взаимодействия и нагласи у българите в Бесарабия с България в периода на XIX – началото на XXI в." е насочен към изследване на взаимните контакти на най-старата и многобройна българска историческа диаспора с нейната прародина, както и на представите, изградени..

публикувано на 14.09.25 в 10:05