Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Кин Стоянов: "Следобед за любопитните" да предизвиква слушателския интерес към науката

Кин Стоянов
Снимка: Ани Петрова

"Чрез различните теми и интересни събеседници идеята ми бе предаването "Следобед за любопитните" да предизвика слушателския интерес към науката, споделя в предаването журналистът и директор на програма "Христо Ботев" Кин Стоянов.

"Следобедът е едно особено състояние на денонощието, където човек дори да е малко по-поспалив и по-късно да се буди, следобедът вече и мисловната дейност е по-висока и едновременно с това жаждата на човек да научава нови неща, да се среща с новото и непознатото, като че ли се засилва. Аз по някакъв начин имам особен уклон към тази тематика. 

Още от 2007 година ние с колегата Емил Янев в програма "Радио София" направихме цялата наша програмна линия "Часът на инфохолиците", а инфохолизмът е предизвикан преди всичко от любопитството. Затова, когато трябваше да направим това предаване, ми хрумна това име", заяви в предаването "Следобед за любопитните" директорът на програма "Христо Ботев" Кин Стоянов. 

За Стоянов предаването трябва да изглежда като един калейдоскоп, като една мозайка, един пъзел, който трябва да бъде изграден от най-различни цветни любопитни парчета, които приковават вниманието, и всички те да направят една обща картина.

"Моите очаквания от това предаване бяха с различните теми и събеседници то да предизвика интерес към науката и в голяма степен към края на годината това се случи", споделя Кин Стоянов. За него постижения са били и двете изнесени предавания от Физическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски". 

Повече любопитство на слушателите, а на "Следобед за любопитните" – повече слушатели, пожела директорът на програма "Христо Ботев".

Снимка – Ани Петрова, БНР
По публикацията работи: Милена Очипалска

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Д-р Радослав Александров

Еврика! Успешните българи: Радослав Александров

Той е живо доказателство за това колко важна е приемствеността в образованието и науката. Някогашният медалист от международните олимпиади по биология д-р Радослав Александров днес е един от преподавателите, които подготвят младежите от националния ни отбор. А е започнал да помага на по-младите олимпийци още като първокурсник... "Гордеем се с..

публикувано на 10.11.25 в 17:05

"Музейко" – епизод 1: Настояще

Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Започваме едно вдъхновяващо приключение, в което ще ви заведем в най-големия детски научен център в България, който се намира в София – Общински културен институт..

публикувано на 10.11.25 в 12:55
3I/Atlas

В света на физиката: кометата Atlas, квантовите технологии и "Синята планета през илюминатора"

Трети междузвезден обект ли е кометата Atlas, има ли научно основание за хипотезите, че това може да не е комета, а извънземна инженерна структура, къде свършва науката и къде започва фантазията – разговор в "Нашият ден" с Пенчо Маркишки , физик от Института по астрономия при БАН и от катедра "Астрономия" на Физическия факултет на СУ "Св. Климент..

публикувано на 10.11.25 в 09:36
Котор от високо

Черна гора – между прегръдката на планината и морето

Първото нещо, което ти прави впечатление в Черна гора са хората – красиви, високи, расови, дружелюбни. А когато чуят, че си българин – двойно повече. Заредени с положителната енергия на столицата Подгорица тръгваме към Котор. Толкова сме чели и слушали за туристическия бум, който превръща средновековното градче в едно от най-посещаваните пристанища на..

публикувано на 09.11.25 в 15:35
д-р Атанас Орачев

Атанас Орачев: Странджа е най-малко изследваната планина у нас

"Името на планината Странджа е преведено от турците като звездната планина. Никъде другаде в страната, като се погледне към небето, няма такива ярки звезди. До този извод стигнах през далечната 1976 година. Иначе в литературата се предлагат различни преводи. Тази година за 24-ти път проведохме кръглата маса, организирана от сдружението..

публикувано на 09.11.25 в 10:10