В рубриката "Часът на етиката" в предаването "Време за наука" проф. Стоян Ставру разсъждава над правата на изчезващите вследствие на климатичната криза островни държави и други хабитати.
Защо, докато се борим с водната криза, трябва да се вълнуваме от потъването на островната държава Тувалу – или в какво се изразява климатичната солидарност и геополитика?
Проф. Ставру поставя акцент върху очакването богатите държави да спасят някои изчезващи територии. Вече съществува понятието "климатични бежанци" и дори има случаи, в които изчезващите държави предявяват иск за обезщетение заради претърпяното териториално заличаване. Става въпрос за проблем, който се корени в глобалното отношение на човечеството към проблемите на климата.
В този глобален казус става въпрос за така наречената "метасолидарност" – не просто съпричастност към всички живи същества, но към цялата Земя и нейните компоненти.
Проф. Ставру казва: "С развитието на технологиите и увеличаването на населението ни се налага да взимаме все повече решения, които не са от човешки тип – какъв да е климатът или кой от видовете да изчезне. Има решения, които не са по силите на човека, и отговорите са свързани със сериозна критика, натоварване и чувство на вина. Има места, където влиза представата за божественото, където човек по-добре да се откаже да взима решения, защото не може да се справи с последиците."
Тимъти Мортън нарича проблеми като този за климата "хиперобекти". Става дума за теми, които дори да сме силно информирани, не можем да разберем. Проблемът с климата, по думите на проф. Ставру, в различни географски места се изразява по различен начин. Това, което е проблем за едни общества, е надежда за други.
В борбата с климатичната катастрофа важна роля играе и корпоративната пропаганда, която разчита на икономическа и културна инерция, както и на отклоняването на вниманието от същността на проблема.
Отричането на истината за климатичните проблеми е психологически механизъм, който Клайв Хамилтън разглежда в книгата си "Реквием за един вид". Основната причина за това явление е когнитивният дисонанс между знанието за проблема и начина на живот. Знаем, че нещо вреди, но не можем лесно да се откажем от него. Често или игнорираме информацията, или рационализираме с мисли от типа: "Дори и да се променя, няма да има глобален ефект."
Повече по темата чуйте в звуковия файл:
Детоксикация или самоизмама? В интервю за Lege Artis гастроентерологът д-р Десислава Димитрова обяснява какво прави черният дроб, можем ли да подпомогнем функцията му и има ли смисъл в пиенето на добавки и гладуването с цел детокс. "Детокс на черен дроб? Да, възможно е. Това е орган с изключително големи възстановителни способности, но..
Карл Бушби е роден в Хъл, Великобритания, и произхожда от военно семейство с дълбоки традиции. Постъпва в британската армия като младши войник едва 16-годишен и служи 12 години като военен парашутист. Той споделя: "Дивизията, в която служих, беше свързана изцяло с фитнес, физическа издръжливост и тестване на човешките възможности". Разказва..
Нов законопроект предвижда стратегически болници във всеки областен град , заяви председателят на парламентарната комисия по здравеопазването проф. Костадин Ангелов. Идеята е някои университетски и областни болници да заработят като нов тип стратегически лечебни заведения, които да имат еднаква апаратура и еднакво развити профилни специалности...
В рубриката "Разговорът" този път обръщаме внимание на онези, които неуморно помагат – и на хората, които имат нужда от тяхната подкрепа. Наши събеседници са представители на варненските организации Фондация "За новите деца" (Поля Златилова) и Сдружение за подкрепа на деца с умствени затруднения (Марияна Ацева), както и Женя Атанасова от..
Тема в "Нашият ден" е извършеното преброяване на бездомните хора в столицата. Стоянка Черкезова от Института за изследване на населението и човека при БАН разказва какви са социалните и икономически причини за живот без подслон и с какви трудности и човешки съдби са се сблъскали доброволците в преброяването. Черкезова подчертава, че не е..
Журналистите от националната програма за култура и образование "Христо Ботев" на БНР раздадоха своите Златни будилници за 24-ти път. По традиция от 2002..
В петъчната вечер на 14 ноември радиофестивалът "Аларма Пънк Джаз" ви кани за последен път тази година на нещо специално, преди да излезе в..
"Вече усещахме, че стената се клати. Аз тогава карах такси в София, Москвич. Живеехме в гарсониерата на баща ми. И една пияна жена се качи в таксито и..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
