За културните политики и институции през 2024 и 2025 година в студиото на "Нашият ден" разговаряме с Марина Василева, музикален мениджър, член на УС на БМА и бивш заместник-министър на културата.
Василева започва с думите: "Най-големият грях на всички предходни управления, отделно от политическата турбулентност, е поставянето в конкурентна среда на частния и публичния сектор. Двата сектора работят заедно, съществуват заедно – нелогично е да бъдат поставяни в положение на конкуренция. Това ги прави икономически неустойчиви и компрометира се цялата верига."
Друг голям проблем, по думите на Василева, е създаването на конкуренция между любителските и професионалните изкуства, между дебютиращите артисти и утвърдените имена, както и между иновативните, малки формати и големите фестивали и събития.
"По никакъв начин не бих неглижирала нуждата от съществуването на любителски изкуства. В някои населени места читалището е единственият достъп до култура и там започва развитието на младежи, които после се ориентират към професионалното изкуство", заявява Василева.
"Не трябва държавната политика да работи в посока още по-голямо разделение на културния сектор", казва още гостът.
Всичко, по думите на Василева, се свежда до липсата на стратегия за културата – няма анализ и мониторинг за свършеното.
Василева обяснява ситуацията със създаването на Регистър на свободните артисти. Той ще заработи просто като инструмент за мапинг, поради реквизитите, залегнали в закона, които ограничават разписването на една достатъчно подробна наредба. Василева изразява надеждата редовния кабинет да ревизира в спешен порядък този член на Закона за закрила и развитие на културата.
Над 23 000 са небюджетните организации в сферата на изкуствата и творческите индустрии, като 12 000 от тях са в София. Самоосигуряващите се лица в сферата на културата към април 2023 година са 4 600 души, като тенденцията е за ръст между 15 % и 20 % на година – сега те са над 5 000 и 3 000 от тях са в сценични изкуства. По груби сметки между 40 % и 50 % от доходите им се връщат към държавата, подчертава Василева.
"Тези хора са активни икономически единици и ние нямаме никакво право да замитаме под килима съществуването им", изтъква гостът.
Според Василева е проява на неуважение към артистите фактът, че държавата осигурява достъп до култура чрез безплатно културно съдържание.
Най-важният държавен инструмент за финансова подкрепа на културата е НФК, който разпределя само 8 млн. лв. годишно. Потенциалните кандидати за програмите на НФК са близо 35 000, като през изминалата година в сесиите са участвали общо 2 000 проекта. Общо в текущите сесии могат да бъдат одобрени между 100 и 300 проекта в зависимост от разпределението на средствата.
Например през 2024 година за всяка отделна сесия на НФК се явяват между 200-300 кандидатури, като е възможно да бъдат одобрени до 7, пояснява Василева.
Има критично количество и много високо качество на проекти в българския музикален пазар, и то във всички жанрове.
"Има проекти, които се разпродават много добре навън, и нямаме инструмент, с който да ги изкараме", заявява Василева, чието пожелание към новия министър на културата е "здрав гръбнак" и сериозен експертен екип във всички сфери.
Целия разговор чуйте в звуковия файл:
Изложбата под открито небе "100 килима от Котленско" ще се състои от 19 до 22 септември в екоселище "Синия вир" в село Медвен. Събитието събира на едно място ръчно тъкани килими, всеки от които носи духа на Котленския край, историите на женските ръце, които са ги създали, и символите, вплетени в традицията, разказва Дора Куршумова. Изложбата..
На 21 септември – Международния ден на мира, обявен от Общото събрание на ООН, предстои премиерата на документалния филм "Мисията забравена" . Негов автор и режисьор е Христо Йоцов , който посвещава творбата си на една малко известна страница от новата българска история – първата голяма мисия на ООН за поддържане на мира след края на Студената..
В съвременното образование все по-често се търсят нови подходи за развиване на личността и уменията на децата. Един от пътищата, който може да играе решаваща роля, е театърът. За неговата сила, мисия и възпитателна стойност разказва Зоя Станкова – художествен ръководител на Детски театър "Иван Стефанов" в Карлово. Театърът – ежедневна игра и..
Как се създават персонажи, докато пътуваш с БДЖ – това ще разберат участниците в Pictoplasma х Balkans във Варна . В "Нашият ден" разговаряме с Лусина Терзиян , създател и организатор на събитието. Творчески работилници във влака от София до Врана (19 септември) и изложба в 100-годишната Централна жп гара на Морската столица са част от..
Днес (19 септември) от 17 ч. във филиала на Русенския университет "Ангел Кънчев" в град Тараклия, Република Молдова, ще се състои церемония по награждаване на ученици от студенти от Украйна и Молдова, взели участие в конкурса за есе, организиран от Българското национално радио под патронажа на вицепрезидента Илияна Йотова с подкрепата на МОН и..
“Любоф” откри 43-тия фестивал “Златна роза” и зададе тона на тазгодишния празник на българското кино. Филмът на Ивайло Христов е по пиесата на руския..
Славянската библиотека в Прага отбелязва своята 100-годишнина с юбилейна изложба, която гостува в Чешкия център в София. С д-р Лукаш Бабка,..
В "Нашият ден" гостуват Йоанна Елми , писател, журналист, авторка на един от най-превежданите български романи "Направени от вина", и Джорджа Спадони ,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
