При археологически разкопки в квартал Калето в Лом, които завършиха в последните дни, на дълбочина около 7,5 метра, са открити стени и ровове на римски отбранителни съоръжения от I век след Христа, съобщава в предаването "Следобед за любопитните" на БНР ръководителят на разкопките гл. ас. д-р Владислав Живков от Националния археологически институт с музей при БАН.
"С най-ранното римско присъствие се свързва крепостна стена, пред която се намират три рова. Те са част от лагер на римска военна част, настанила се тук през първата половина на I в. По-късно върху тях е изграден нов лагер от втората половина на I в. От него е проучена постройка, за която се предполага, че е била римска казарма за войници или конюшня. Размерите на тези казарми са с дължина над 30 метра и широчина 10 метра. В северния край на постройката се намира по-малко помещение, което е служило за дом на офицер.
В казармената постройка са открити множество вносни керамични съдове, основно от Южна Галия, бронзови предмети и монети. Този военен лагер е опожарен при военно нападение през 80-те години на I век след Христа", разказа Владислав Живков. По онова време, допълва той, днешен Лом е бил граница на Римската империя с Дакия и укрепленията са служели за охрана на тази граница.
През II век римляните са завладели провинция Дакия и Лом престанал да бъде граница, но пък съществувал като вътрешно селище в империята и пристанище на река Дунав. През вековете крепостните стени са били разрушавани и изграждани отново няколко пъти при Първото българско царство, а също при Второто българско царство. По време на Османското владичество тези стени са ограждали Турската махала на Лом. Откритите при разкопките през тази година в Лом стени на отбранително съоръжение са рядко срещани в Долен Дунав находки от първата половина на I век след Христа, коментира Живков.
При разкопките е открит и глинен под от XI век преди Христа със счупени парченца от съдове от онова време по него. Тази находка е още от края на късната бронзовата епоха и се смята, че е остатък от културата Балей-Орсоя, населявала тези места в онова далечно време. При изкопни работи около разширяването на болницата в Лом през 60-те години на миналия век е открита и друга находка от културата Балей-Орсоя – глинена урна с останки от починал тогава човек. Настоящото откритие е второ и свидетелства, че по онова време на мястото на днешен Лом е имало древно селище с прилежащ некропол, заявява Живков.
Археологът съобщава, че в квартал Калето в Лом археологически разкопки се правят от 1986 година до 1990 година, а след това от 2018 година до 2024 година без прекъсване всяко лято или есен. Първоначално ръководител е местният учен и археолог Валери Стоичков, а след смъртта му наскоро те са поети от д-р Владислав Живков.
При тези разкопки освен някогашни сгради и отбранителни съоръжения са открити много антични предмети – конски амуниции, украшения, кръстове, глинени съдове и т.н. Само през тази година са открити около 400 находки, които ще постъпят във фонда на Историческия музей в Лом, където ще се съхраняват. Тази 2025 година, според него, отново ще кандидатстват за финансиране, за да приключат цялостното проучване на района.
Целия разговор на Ани Костова с д-р Владислав Живков от Националния археологически институт с музей към БАН от предаването "Следобед за любопитните" можете да чуете в звуковия файл.
Снимки – Национален археологически институт с музей при БАН
"Винаги е интересно, когато можеш да решиш една задача. Мога да кажа, че структурираната и логическата мисъл носят удоволствие и когато видиш решението на един проблем, това е моментът, когато си казваш: "А, да, много е хубаво, защото в света има подредба и всичко може да бъде обяснено." Това са думи на едно младо момче – Веселин Маркович,..
Мине-не мине малко време и любимата познайница на "Покана за пътуване" – Алис Димишева, вземе че отиде на поредно пътешествие и по традиция идва да се отчете Какво беше този път? Първият в живота ѝ Средиземноморски круиз. Повелителка на спечелените състезания по дебати, третокурсничката по българска филология засега е обиколила с огромен кораб..
Дървото не е просто материал. То е носител на история и традиции. В Троянско се обособяват множество занаяти, свързани с неговата обработка, което го определя като другия як клон след грънчарството в този регион. Музей на народните художествени занаяти и приложните изкуства Троян: Епизод 1 – История и настояще С помощта на уредничката в..
Преди време в "Покана за пътуване" Александър Шахов разказа за хобито си да помага през отпуската си безвъзмездно в българския манастир Зограф на Атон. Разговорът ни този път е свързан с другото му хоби – реставрирането и колекционирането на старинни автомобили. По тази причина той се оказа въвлечен в етап от ралито за ретро коли Пекин-Париж,..
18-годишният Мартин Атанасов, който създаде "Черна писта", подробна интерактивна карта с катастрофите в страната, е номиниран за "Будител на годината" – една кампания на БНР. Той е създателят на проекта "Черна писта" – интерактивната карта, която онагледи мащаба на катастрофите в България през последните 4 години. Целта ѝ е да помогне за..
Революцията, от която имаме нужда, се случва първо в съзнанието на човек. Зрителите на 43-тия Фестивал на българския игрален филм "Златна роза" във Варна..
България отбелязва Деня на независимостта. В студиото на " Артефир " гостува Александър Стоянов. Историкът коментира международните и вътрешните..
Изложбата "Лазурите" на художника Любен Генов пренася посетителите в свят на независимост и безбрежност – от познати, преживени природни картини до нови..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg