Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Проявите на сецесиона у нас в изложбата "Българският Модерн" в Русе

Снимка: Регионален исторически музей - Русе

В "Нашият ден" проф. д-р Николай Ненов представя проекта на Регионален исторически музей – Русе "Българският Модерн – изложба и каталог".

Интерактивната експозиция представя изявите на сецесионното изкуство в българското предметно битие през периода между двете световни войни.

"Българският Модерн е специфично явление, слабо познато у нас. С този термин се обобщават множество различни названия, употребявани през десетилетията, и предлага цялостен поглед към тема, свързана с живота в българския град", обяснява проф. Ненов.

Проявленията на течението се разкриват във вещите и всекидневието, присъщи за буржоазното гражданско общество от началото на ХХ век. Предметите на модерността изпълняват специфична функция, а тяхната декорация е част от същността им, по думите на проф. Ненов.

"Едно от най-важните неща е как се украсяват тези предмети. Има два стила на украса – плетеници от старобългарските ръкописи или стилизирани етнографски орнаменти (шевици). В периода между двете световни войни започва тенденция за търсене на родния стил в изкуството – национален прочит на Артдеко", разказва историкът. 

Подобни явления са стилът на Гауди в Испания или Баухаусът в Германия, уточнява проф. Ненов.

Такава е била модата, че в големите богаташки къщи е била обзавеждана специална "българска стая". Царското семейство също се е снимало с носии, като знак за сближаване с народа, но и като модерна проява. Ученичките са се учили да бродират в български стил и така са украсявали своите официални облекла.

"Отношението към фолклора и етнографията вече е било проява на отношение към културно наследство – част от националната идея", казва проф. Ненов.

Подобно търсене и завръщане към родните традиции се наблюдава и през социализма, а и днес, разсъждава проф. Ненов, според когото това е доказателство за нуждата от идентичност.

Изложбата в РИМ – Русе е интерактивна, като посетителите ще видят 3D мапинг модел на шевица и ще могат да взаимодействат с експозицията чрез мозайки и пъзели. Предвидени са и занимания с Професионалната гимназия по облекло в Русе.

Целия разговор чуйте в звуковия файл: 


По публикацията работи: Бисерка Граматикова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Силвия Чолева и Никола Петров

Никола Петров – за контраста между победата и разкайването

Как се ражда поетът? На този въпрос се опитва да даде отговор Никола Петров, който представи своята книга "Ето го разкаяния победител" на 41-вите Празници на изкуствата "Аполония". "Това е въпрос на емпирично доказване, което вероятно ще включи някакви генетични проучвания и проучвания на това как средата влияе, ако приемем, че те не се раждат изцяло..

публикувано на 05.09.25 в 15:31
Георги Гоцин в

Георги Гоцин и усещането за свободен дух

Това, което  открих още при първия прочит е как, през цялото време, през целия си живот искаме да бъдем колкото се може по-свободни и неограничени, но сами се ограничаваме и всъщност нашата свобода зависи изцяло от нас… казва   Яна Титова за пиесата на  Захари Карабашлиев "Лисабон". Яна Титова е режисьор на спектакъла на Младежкия театър...

публикувано на 05.09.25 в 14:23
“Диви ягоди”

“Диви ягоди” на “Аполония” 2025

След като получи “Специалната награда на журито” на Международния филмов фестивал “Любовта е лудост”, “Диви ягоди” беше представен на публиката на 41-вата “Аполония”. Дебютът в игралното кино на Татяна Пандурска е по документалните разкази “Забравените от небето” на Екатерина Томова и разказва за архитект Дафни Бело от Ню Йорк. Дафни неочаквано..

публикувано на 05.09.25 в 13:05
Таня Димова и Георги Борисов

Георги Борисов разказва историите си на “Аполония“ 2025

Георги Борисов представи двутомника си "Моите истории" в Художествената галерия в Созопол в рамките на 41-вите Празници на изкуствата “Аполония”. Литературният труд обхваща дълъг период от живота му – от 1973 до 2023 година.  Без да нарича томовете дневник, спомени или да определя изобщо жанра им, авторът "представя непубликувани свои..

публикувано на 05.09.25 в 12:01
Юлия Владимирова и Катя Костова (вдясно)

АртТеатър Берлин – където българите в Германия срещат българската култура

В "Нашият ден" гостува Катя Костова , създател на АртТеатър Берлин – място, на което българите в Германия имат възможността да се срещнат с българската култура и изкуство.  "Наистина вярвам, че културата е обединител. Представяйки българска култура на европейска, на чужда сцена, се създават мостове към нашата държава, които изграждат позитивен..

публикувано на 05.09.25 в 10:15