Точно сто години след рождението на писателя Генчо Стоев говорим за шедьовъра му – "Цената на златото", и за историческата памет, интерпретирана от перата на писателите ни. Заедно с професорите Евдокия Борисова, Пламен Антов, с писателя Деян Енев, журналиста и поета Божидар Грозев и докторанта от Шуменския у-т "Константин Преславски" Валентина Кулева говорим за Генчо Стоев, паметта и забравата.
Деян Енев разказва лични спомени от срещите си с Генчо Стоев, припомня неговото обособено място и поведение. Пламен Антов разсъждава върху еволюцията на възгледите за историческите ни събития, свързана с все по голямо усложняване на човешкото поведение в тях. Евдокия Борисова говори за литературната памет, и за нейното изтъняване, припомня ни имена на наши автори като Вера Мутафчиева, Севда Костова, Антон Дончев и др. Включването на Божидар Грозев е свързано с един от последните спомени за живия Генчо Стоев, и инцидента на писателя в Харманли през 2002 г., когато той претърпява здравна злополука по време на опита си да получи ловни права в родния си град. Грозев разказва за "тристранния" спомен за случая, излязъл тогава в местния вестник, и разказите на Валери Начев, Георги Николов и самия Грозев за станалото. По повод паметта се включва и Валентина Кулева, която разказва за рецепцията на Генчо Стоев и други наши недостатъчно осветени от днешното ни литературознание автори. Участниците припомнят и биографията на Генчо Стоев, заради ремсова активност получил смъртна присъда през 1943 г., но по късно оказал се не особено удобен по време на Вълко Червенков, и изпаднал в "литературна безтегловност" за цяло десетилетие.
Предаването можете да чуете в звуковия файл.
Риторичен въпрос към специалистите и към всеки от нас. Защото в основата му са поставени огромното недоверие и "анатемосване" на ваксините. Въпреки напредъка на медицинската наука, "изчезнали" уж болести отново се появяват, страдат децата, преживяват го родителите. Какви са причините, как да се справим със съмненията към ваксините? – въпроси към..
В периода 16–20 май 2025 г. в Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ), София ще се проведе международна среща под надслов Heritage in Action: Revive&Thrive2BG насочена към студенти и преподаватели, с акцент върху културното наследство и спорта като взаимосвързани елементи на съвременното образование. "Основната цел е на..
Даниел Симеонов завършва кинорежисура в Нов български университет. Следвал е също философия в Софийския университет и световно кино в Биркбекския университет в Лондон. През 2018 г. завършва лидерската програма за учители на фондация "Заедно в час", както и педагогика в Пловдивския университет. През 2022 г. е стипендиант по медийна грамотност на..
Предаването разказва за куклите и по-специално за историята на кукления театър – част от историята на човешката цивилизация. Припомня и българския принос натрупал вече повече от стогодишен опит в тази сфера. С доцент Мирослав Цветанов, преподавател в НАТФИЗ и режисьор на куклени спектакли, с известния ни театрален и куклен режисьор Катя Петрова, и с..
Уважаваният преподавател и учен споделя позицията си по повод разгорещилия се спор за или против въвеждането на задължително избираем предмет "Добродетели и религия" в средното училище. Сюжетът не е нов, но беше скандално актуализиран от недобре обоснованото намерение на МОН за спешно въвеждане на нов учебен предмет. В предложението се преплетоха..
Италианският майстор на абстрактното изкуство Албино Пити, който вече близо десет години живее и работи в България, подготвя нова артистична изява със..
Гена Димитрова – една велика българка, напуснала ни през 2005 година, но оставила дълбока диря в сърцата на милиони почитатели на голямото изкуство в цял..
В Деня на Европа – какви са предизвикателствата, коментира в " Мрежата " по програма " Христо Ботев " Капка Тодорова , кореспондентка..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
