Точно сто години след рождението на писателя Генчо Стоев говорим за шедьовъра му – "Цената на златото", и за историческата памет, интерпретирана от перата на писателите ни. Заедно с професорите Евдокия Борисова, Пламен Антов, с писателя Деян Енев, журналиста и поета Божидар Грозев и докторанта от Шуменския у-т "Константин Преславски" Валентина Кулева говорим за Генчо Стоев, паметта и забравата.
Деян Енев разказва лични спомени от срещите си с Генчо Стоев, припомня неговото обособено място и поведение. Пламен Антов разсъждава върху еволюцията на възгледите за историческите ни събития, свързана с все по голямо усложняване на човешкото поведение в тях. Евдокия Борисова говори за литературната памет, и за нейното изтъняване, припомня ни имена на наши автори като Вера Мутафчиева, Севда Костова, Антон Дончев и др. Включването на Божидар Грозев е свързано с един от последните спомени за живия Генчо Стоев, и инцидента на писателя в Харманли през 2002 г., когато той претърпява здравна злополука по време на опита си да получи ловни права в родния си град. Грозев разказва за "тристранния" спомен за случая, излязъл тогава в местния вестник, и разказите на Валери Начев, Георги Николов и самия Грозев за станалото. По повод паметта се включва и Валентина Кулева, която разказва за рецепцията на Генчо Стоев и други наши недостатъчно осветени от днешното ни литературознание автори. Участниците припомнят и биографията на Генчо Стоев, заради ремсова активност получил смъртна присъда през 1943 г., но по късно оказал се не особено удобен по време на Вълко Червенков, и изпаднал в "литературна безтегловност" за цяло десетилетие.
Предаването можете да чуете в звуковия файл.
Подводната каменна гора се намира в района на Созопол, между остров Кирик и остров Свети Иван и засега за науката не е известен друг подобен природен феномен. Става въпрос за подводна каменна гора от епохата на миоцена. Преди 12 милиона години, когато районът е бил крайбрежна зона на Сарматското море, тя е била жива и процъфтяваща. Представете си..
На 29 октомври 1938 г. в България тържествено е отбелязано едно значимо събитие – 100-годишнината на Болградския храм-паметник "Преображение Господне". Храмът, осветен точно век по-рано и построен със средства на българските заселници в Болград, остава и до днес символ и убежище на хиляди българи зад граница. Общност, наброяваща близо четвърт..
На 6 и 7 ноември 2025 г. Биологическият факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" отново ще се превърне в център на световната научна мисъл. След едногодишна пауза се завръща международната конференция по природни науки и биотехнологии "Климентови дни" , която традиционно събира учени от България и чужбина за обмен на знания и идеи в..
На 29 октомври за 27-и път културно-просветното дружество за връзки с бесарабските и таврийските българи "Родолюбец" организира тържественото отбелязване на Деня на бесарабските българи. За тези повече от две десетилетия благодарение на обществената разгласа, а и заради зачестилите контакти с наши сънародници от старите български диаспори в днешна..
Преди време Владина Цекова гостува в "Покана за пътуване" с разказ за приключенията си при трите поклонически пътувания по Пътя на Камино. Тя е вървяла пеша 860 км по така наречения Испански маршрут. Когато спрях диктофона, започна да споделя за такива преживелици и срещи с ангели по пътя си, че побързах да го включа. Това гостуване в предаването е..
Общественият ни вековен сън, същината на будителството и новите служители по почтеността коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Антоанета..
Как прокурори биват отстранявани, когато работят по конкретни журналистически разследвания, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Николай..
Първият българин, който е спечелил Гранд приза на хайку конкурса, организиран от Мемориалния музей на поета Мацуо Башо, е поетът Владислав Христов...
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
