Много пъти в "Познати и непознати" сме говорили за антисемитизма и различните му прояви, както и за най-ярката от тях – Холокоста. Връщали сме се назад в историята и сме разказвали за изгонването на евреите от Египет, за робството им във Вавилон, за едикта на Едуард I, наредил изгонването на всички евреи от Англия и довел до масови арести и екзекуции на лидерите на общността. Разказвали сме и за едикта от Гренада, с който през 1492 година. от Испания се изгонват евреите, отказали да приемат християнството. Но най-много сме разказвали за антисемитизма през ХХ век и за Холокоста.
За съжаление се налага да не преставаме да разказваме и за антисемитизма на XXI век, правейки го с надеждата, че никога вече няма да сме свидетели на това срамно деяние Холокост или на какъвто и да е геноцид към който и да е народ. И докато съществува речта на омразата срещу съседа с различен етнически произход, докато се отричат доказани исторически факти като съществуването на концентрационните лагери през Втората световна война, ще се налага да говорим – така както го сторихме и в едно от последните издания на "Познати и непознати".
По традиция гост в предаването е д-р Максим Бенвенисти – директор на Института за съхранение на паметта за Холокоста към ОЕБ "Шалом". Защо се отрича Холокоста – с този въпрос тръгва и разговорът ни с него:
"Когато фактите говорят, и боговете мълчат" – банализиран израз, но верен. Фактите и доказателствата за нацистките зверства съществуват. Достатъчно е само да изброим имената на Аушвиц (Освиенцим), Дахау, Треблинка. При отбелязване на 75 години от Холокоста се срещнахме с една от малкото оцелели от Аушвиц – Жужана Сергеенко, еврейка от унгарски произход – унгарска еврейка в архива на "Познати и непознати" пазим този разказ като живо свидетелство и неоспорим факт. Припомняме го отново.
"Историята ни учи, че не се учим от уроците на историята", каза преди десетина години пред БНР д-р Бенвенисти. И все пак, с днешна дата, кой е най-големият урок, който сме научили (или не) от Холокоста – с това продължи и разговорът ни с него.
Примерите за съвременните прояви на антисемитизъм са много, виждаме ги по стените с пречупени кръстове и витрините с жълти звезди. Слава Богу, медиите не мълчат, макар и да отразяват само фактите, без да инициират задълбочен разговор за причините за появата им. Говори се за явните прояви на антисемитизма, но не и за скритите.
Риторичен въпрос към специалистите и към всеки от нас. Защото в основата му са поставени огромното недоверие и "анатемосване" на ваксините. Въпреки напредъка на медицинската наука, "изчезнали" уж болести отново се появяват, страдат децата, преживяват го родителите. Какви са причините, как да се справим със съмненията към ваксините? – въпроси към..
В периода 16–20 май 2025 г. в Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ), София ще се проведе международна среща под надслов Heritage in Action: Revive&Thrive2BG насочена към студенти и преподаватели, с акцент върху културното наследство и спорта като взаимосвързани елементи на съвременното образование. "Основната цел е на..
Даниел Симеонов завършва кинорежисура в Нов български университет. Следвал е също философия в Софийския университет и световно кино в Биркбекския университет в Лондон. През 2018 г. завършва лидерската програма за учители на фондация "Заедно в час", както и педагогика в Пловдивския университет. През 2022 г. е стипендиант по медийна грамотност на..
Предаването разказва за куклите и по-специално за историята на кукления театър – част от историята на човешката цивилизация. Припомня и българския принос натрупал вече повече от стогодишен опит в тази сфера. С доцент Мирослав Цветанов, преподавател в НАТФИЗ и режисьор на куклени спектакли, с известния ни театрален и куклен режисьор Катя Петрова, и с..
Уважаваният преподавател и учен споделя позицията си по повод разгорещилия се спор за или против въвеждането на задължително избираем предмет "Добродетели и религия" в средното училище. Сюжетът не е нов, но беше скандално актуализиран от недобре обоснованото намерение на МОН за спешно въвеждане на нов учебен предмет. В предложението се преплетоха..
Италианският майстор на абстрактното изкуство Албино Пити, който вече близо десет години живее и работи в България, подготвя нова артистична изява със..
Френският институт в България започва честванията на 120-годишнината от рождението на писателя-нобелист Елиас Канети с едно мащабно събитие на 12, 13 и 14..
Студовете през февруари и през април се оказаха помитащи за вече напъпилите и разцъфтели трайни насаждения, но пострадаха и едногодишни култури...
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
