Много пъти в "Познати и непознати" сме говорили за антисемитизма и различните му прояви, както и за най-ярката от тях – Холокоста. Връщали сме се назад в историята и сме разказвали за изгонването на евреите от Египет, за робството им във Вавилон, за едикта на Едуард I, наредил изгонването на всички евреи от Англия и довел до масови арести и екзекуции на лидерите на общността. Разказвали сме и за едикта от Гренада, с който през 1492 година. от Испания се изгонват евреите, отказали да приемат християнството. Но най-много сме разказвали за антисемитизма през ХХ век и за Холокоста.
За съжаление се налага да не преставаме да разказваме и за антисемитизма на XXI век, правейки го с надеждата, че никога вече няма да сме свидетели на това срамно деяние Холокост или на какъвто и да е геноцид към който и да е народ. И докато съществува речта на омразата срещу съседа с различен етнически произход, докато се отричат доказани исторически факти като съществуването на концентрационните лагери през Втората световна война, ще се налага да говорим – така както го сторихме и в едно от последните издания на "Познати и непознати".
По традиция гост в предаването е д-р Максим Бенвенисти – директор на Института за съхранение на паметта за Холокоста към ОЕБ "Шалом". Защо се отрича Холокоста – с този въпрос тръгва и разговорът ни с него:
"Когато фактите говорят, и боговете мълчат" – банализиран израз, но верен. Фактите и доказателствата за нацистките зверства съществуват. Достатъчно е само да изброим имената на Аушвиц (Освиенцим), Дахау, Треблинка. При отбелязване на 75 години от Холокоста се срещнахме с една от малкото оцелели от Аушвиц – Жужана Сергеенко, еврейка от унгарски произход – унгарска еврейка в архива на "Познати и непознати" пазим този разказ като живо свидетелство и неоспорим факт. Припомняме го отново.
"Историята ни учи, че не се учим от уроците на историята", каза преди десетина години пред БНР д-р Бенвенисти. И все пак, с днешна дата, кой е най-големият урок, който сме научили (или не) от Холокоста – с това продължи и разговорът ни с него.
Примерите за съвременните прояви на антисемитизъм са много, виждаме ги по стените с пречупени кръстове и витрините с жълти звезди. Слава Богу, медиите не мълчат, макар и да отразяват само фактите, без да инициират задълбочен разговор за причините за появата им. Говори се за явните прояви на антисемитизма, но не и за скритите.
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
На 30 ноември 2025 г. от 16 часа Радиотеатърът ще представи в ефира на програма "Христо Ботев" своята последна радиопиеса. Това е "Месия. Литургическа..
В "Нашият ден" разговаряме със Захари Карабашлиев в деня на премиерата на новия му роман "Последният ловец на делфини" във Варна от 18:30 ч. в..
Драматичният театър "Стефан Киров" - Сливен гостува в София с най-новия си спектакъл – "Боряна". Постановката по пиесата на Йордан Йовков е дело на Петър..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
