"Преброяването показва, че нетипичните зими у нас през последните години докарват у нас доста по-малко птици отколкото преди десетилетия. Въпреки намалелия брой наши зимни гости, видовете не са намалели и не са ни напуснали най-ценните, най-силно застрашените видове птици. Сред водолюбивите птици това са тръноопашатата потапница, която гнезди на много малко места в Европа, като почти цялата и популация зимува в България и то в Бургаското езеро.
Тази година се наблюдава максимална численост на този вид птица – над 4000 представители. Друг представител е големият креслив орел, който също е застрашен от изчезване вид, както и малката белочела гъска, левантийският буревестник, голямата бекасина и ушатият гмурец. Всичко това са видове от световната Червена книга, които са си избрали България да топлия юг, където да прекарат студените зими.
Системата за мониторинг на зимуващите в страната водолюбиви птици се провежда ежегодно по едно и също време – началото на януари и по-точно – почивните дни от втората седмица на месеца. Преброяването се осъществява в обхвата на основните места за зимуващите птици по Дунавското и Черноморското крайбрежие и повечето водоеми във вътрешността на страната", съобщи в предаването "Следобед за любопитните" д-р Петър Янков от БДЗП. Преди около година изследователите са установили, че птицата тънкоклюн свирец вече е изчезнала от земята и вероятно никога повече няма да я има. Оттук, според него, идва и отговорността на хората към опазването на околната среда и осъзнаването значимостта на състоянието на заобикалящия ни свят за бъдещето на човечеството.
"Около 22 са видовете птици, които са застрашени от изчезване и се срещат в България. Сред тях са египетският лешояд, степният орел, ловният сокол, царският орел и голямата дропла – това са видове, които наистина са на изчезване, но се срещат в България. В Холандия или Швейцария срещащите се видове са 5-7. Това е в резултат на бързата индустриализация на Европа, а у нас са запазени много по-добри природни условия. Това е и големият шанс на България да не повтори грешките на тези, които вече са ги направили преди нас.
Д-р Петър Янков е най-дълго пребивавалият в БДЗП член на екипа, преминал през цялата йерархия от член-основател, през доброволец, служител, директор по природозащитата, изпълнителен директор и председател на Управителния съвет. Два мандата член на Европейския и на Световния съвет на BirdLife International. Той е посветил научната си кариера и целия си опит и ентусиазъм на изграждането на БДЗП, като успешна и международно призната организация.
Въвел не само БДЗП в Източните Родопи, но и Природозащитните центрове в българската практика на опазване на природата, спечелил за БДЗП наградата на фондацията "Хенри Форд" за природозащита. Автор на неколкостотин научни и популярни статии и книги, включително съавтор на БДЗП в първия за България Атлас на гнездящите птици, първите български планове за действие за видове и планове за управление на защитени територии. Понастоящем е посветен на развитието на Природозащитния център "Пода" и успешното действие на БДЗП в района на Бургас.
Целия разговор на Ани Костова с д-р Петър Янков от БДЗП от предаването "Следобед за любопитните" можете да чуете в звуковия файл.
"За всички ученици е важна мотивацията, а Гошо е изключително мотивиран. И изпълнен с желание да помага на другите." Това казва за Георги Костадинов неговата учителката в Бургаската природо-математическа гимназия Мариана Анастасова. На юнската сесия той успешно взе и последния си изпит за тази учебна година и от есента ще е второкурсник във..
В последните десетилетия, след приемането на Закона за културното наследство (ЗКН) през 2009 г., нашето недвижимо национално наследство, нашите старини бяха оставени на произвола на съдбата и природните сили, се казва в документ-петиция, изготвен от група експерти и интелектуалци в България. "Поставяме настоящия документ на обсъждане пред..
Магистратурата ѝ по "Междукултурна комуникация и превод с китайски и български език" от Софийския университет е добавка към другата от НБУ по "Международни отношения и дипломация". Тя е живяла в Китай, учила е в тамошен университет и е създател на Фейсбук страницата "С обич от Китай", която няма начин да не ви е попадала в мрежата с любопитните..
Древният лидийски град Сардис е бил един от най-богатите градове в миналото. Сардис е бил столица и по време на управлението на цар Крез, останал в историята с вкуса си към богатствата, като Крез е управлявал едно наистина внушително царство, което обхващало голяма територия – от Милет и Ефес до Черноморското крайбрежие и Анталия. Ако трябва да си..
"Аз избрах професията на геодезиста, защото има движение, а работата на бюро не ме привлича. Свързването със земята е нещо, което ми е присърце, сподели второкурсничката в УАСГ – специалност "Геодезия" Цветелина Лазарова. "Първоначално никога не съм си мислила, че ще избера геодезията за своя специалност. При мен има наследственост, защото баба ми и..
В последните десетилетия, след приемането на Закона за културното наследство (ЗКН) през 2009 г., нашето недвижимо национално наследство, нашите старини..
"За всички ученици е важна мотивацията, а Гошо е изключително мотивиран. И изпълнен с желание да помага на другите." Това казва за Георги Костадинов..
От 11 до 13 август Разград ще се превърне в истинска открита сцена за киноизкуство. В рамките на инициативата "Лятно кино в Разград" жителите и..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
