"Преброяването показва, че нетипичните зими у нас през последните години докарват у нас доста по-малко птици отколкото преди десетилетия. Въпреки намалелия брой наши зимни гости, видовете не са намалели и не са ни напуснали най-ценните, най-силно застрашените видове птици. Сред водолюбивите птици това са тръноопашатата потапница, която гнезди на много малко места в Европа, като почти цялата и популация зимува в България и то в Бургаското езеро.
Тази година се наблюдава максимална численост на този вид птица – над 4000 представители. Друг представител е големият креслив орел, който също е застрашен от изчезване вид, както и малката белочела гъска, левантийският буревестник, голямата бекасина и ушатият гмурец. Всичко това са видове от световната Червена книга, които са си избрали България да топлия юг, където да прекарат студените зими.
Системата за мониторинг на зимуващите в страната водолюбиви птици се провежда ежегодно по едно и също време – началото на януари и по-точно – почивните дни от втората седмица на месеца. Преброяването се осъществява в обхвата на основните места за зимуващите птици по Дунавското и Черноморското крайбрежие и повечето водоеми във вътрешността на страната", съобщи в предаването "Следобед за любопитните" д-р Петър Янков от БДЗП. Преди около година изследователите са установили, че птицата тънкоклюн свирец вече е изчезнала от земята и вероятно никога повече няма да я има. Оттук, според него, идва и отговорността на хората към опазването на околната среда и осъзнаването значимостта на състоянието на заобикалящия ни свят за бъдещето на човечеството.
"Около 22 са видовете птици, които са застрашени от изчезване и се срещат в България. Сред тях са египетският лешояд, степният орел, ловният сокол, царският орел и голямата дропла – това са видове, които наистина са на изчезване, но се срещат в България. В Холандия или Швейцария срещащите се видове са 5-7. Това е в резултат на бързата индустриализация на Европа, а у нас са запазени много по-добри природни условия. Това е и големият шанс на България да не повтори грешките на тези, които вече са ги направили преди нас.
Д-р Петър Янков е най-дълго пребивавалият в БДЗП член на екипа, преминал през цялата йерархия от член-основател, през доброволец, служител, директор по природозащитата, изпълнителен директор и председател на Управителния съвет. Два мандата член на Европейския и на Световния съвет на BirdLife International. Той е посветил научната си кариера и целия си опит и ентусиазъм на изграждането на БДЗП, като успешна и международно призната организация.
Въвел не само БДЗП в Източните Родопи, но и Природозащитните центрове в българската практика на опазване на природата, спечелил за БДЗП наградата на фондацията "Хенри Форд" за природозащита. Автор на неколкостотин научни и популярни статии и книги, включително съавтор на БДЗП в първия за България Атлас на гнездящите птици, първите български планове за действие за видове и планове за управление на защитени територии. Понастоящем е посветен на развитието на Природозащитния център "Пода" и успешното действие на БДЗП в района на Бургас.
Целия разговор на Ани Костова с д-р Петър Янков от БДЗП от предаването "Следобед за любопитните" можете да чуете в звуковия файл.
Градът е пазител на стари традиции в занаятите, свързани с обработката на глина. Затова не случайно често е наричан "Керамичната столица на България". Тук се намира и Националното училище за приложни изкуства "Проф. Венко Колев", което и до днес предава тези традиции на своите възпитаници. Музеят на занаятите съхранява колосално количество предмети..
Съединението е събитие в българската минало, което възприемаме като едно от малкото успешни, въздигащи, насърчаващи. И това е, разбира се, вярно, но пък има и гледни точки, които са по-скоро скептични към случилото се на 6 септември 1885 г. Големият музикант Милчо Левиев например казва, че ако не София, а Пловдив е бил останал столица на..
Природонаучната експозиция на Регионалния исторически музей Бургас, както останалите три – археологическата, етнографската и историческата, е разположена в красива стара къща, паметник на културата, в централната част на града. Експозицията проследява еволюцията на живата природа. Планът ѝ е отпреди няколко десетилетия, но продължава да привлича..
България е основател и първи домакин на Международната олимпиада по информатика през 1989 г. в Правец. През 2024 година в олимпиадата участват 91 държави и територии. Най-добрите български ученици по информатика направиха блестящо представяне и спечелиха 2 златни и 2 сребърни медала от най-престижното световно състезание по информатика в света...
Мултидисциплинарен екип от онколози, уролози, генетици, патолози и биоинформатици от МБАЛ "Царица Йоанна-Исул" проведе едно от малкото в България мащабни и скъпоструващи проучвания за напреднал рак на простатата, включващи геномно секвениране от следващо поколение (NGS) – най-съвременната технология за анализ на ДНК. Първи и старши автори на..
Нова вълна на Covid-19 – пикът се очаква в края на месец септември, обяви Националният център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ). Броят на заразените..
Спешната помощ в криза – това сочи анализ на Съюза на парамедиците в България, изготвен на база запитване до Министерството на здравеопазването и до..
Нужно или ненужно е вдигането на потребителската такса за посещение при лекар – коментар в Lege Artis на Веска Събева , председател на Асоциацията на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
