Мануел де Педроло (1918-1990) е познат у нас досега само с един роман "Хроника на второто начало" в превод на Нева Мичева. Благодарение на него той е най-четеният автор на каталонски. Този негов роман-антиутопия се изучава в училищата и се печата в големи тиражи. Сега у нас се появи още една книга на Педроло – с разкази "Последен ход" от този каталонски автор, започнал да публикува романите си през 1957 г. и избрал да пише само на каталонски.
Ето какво пише преводачката Нева Мичева в своя послеслов към разказите: "Мануел де Педроло често e определян като "най-плодовития", "най-цензурирания", "най-недооценения" и "най-четения" каталонски писател. Най-плодовит – заради обема на запазеното му творчество, около двайсет хиляди страници. Най-недооценен – защото литературните му експерименти и социалната му чувствителност изпреварват времето си. Най-цензуриран – задето пише разкрепостено, рационално, с разбиране и съчувствие към расовите, сексуалните и културните различия, с любов към малцинствата и с антипатия към полицейщината. До смъртта на Франко през 1975 г. се налага повечето му ръкописи да "отлежават" между пет и десет години, преди да им се разреши да излязат от печат, и то късно, еднократно и без необходимата разгласа (от 120-те му книги само една е публикувана без намеси – цензурата се простира от елиминиране на "волности" по религиозни, еротични и политически въпроси до пълно осакатяване на текста)."
Разказите в "Последен ход" могат да се нарекат лесно научно-фантастични, както се наричаха през 70-те, когато Педроло ги пише, но това няма да е съвсем точно. Те съдържат много повече – духа на времето, духа да бъдещето, което ни очаква и авторовото умение да създава динамична проза с дълбочина, въображение и чувство за хумор. Комбинацията прави тези разкази много четивни, любопитни, забавни, но в същото време стряскащи, предугаждащи процеси, на които сме свидетели и на такива, които дори да не се сбъднат, дават повод да се замислим за бъдещето на човека.
В интервюто, което Нева Мичева е направила с Аделаис, дъщерята на Мануел де Педроло, публикувано в книгата четем: "Намерението на баща ми в литературата беше да разсъждава над действителността в страната ни. Аз лично го смятам за по-добър поет и драматург, отколкото прозаик. Но той загърби поезията и драмата, за да стигне до възможно най-много хора, и се посвети на романа(…) Изпращаше книгите си по конкурси, защото спечелването им гарантираше, че ще бъдат издадени, а и цензурата не им обръщаше толкова внимание. Или пък сменяше заглавията на отхвърлените си или силно цензурирани ръкописи и ги рециклираше... Интересно е, че макар да го притискаха, го и уважаваха – живеехме в твърде особено общество. В една от съхранените оценъчни карти цензорът е вписал нещо от сорта на: този човек е гений, чудесна книга, не бива да се публикува. Непрестанна битка беше, а това е много уморително(...) Баща ми не беше тъжен. Но не беше и весел. Странна смесица от двете. Имаше много специфично чувство за хумор... Не, тъжен не, по-скоро гневен."
Повече за разказите в "Последен ход" и за Мануел де Педроло чуйте от интервюто с Нева Мичева.
Четири от филмите в програмата на 43- тия Фестивал на българското кино " Златна роза" са подкрепени от програма " Творческа Европа – МЕДИА". Това са пълнометражните "Пакет Вечност", дебют на Магдалена Илиева, и "Стадото" на Милко Лазаров, и късометражните " Eraserhead в плетена торба за пазар" на Лили Кос и " Срамота" на Ивет..
В редакция "Хумор и сатира" имаме особен интерес към фалшификатите, може би защото много сме патили от тях. Тази седмица открихме любопитен фалшификат в Англия и веднага проверихме възможен ли е той в България. Резултатът от проверката, както и още доста полезна информация, можете да чуете в неделя веднага след новините в 18 часа, за когато сме..
43-тият Фестивал на българския игрален филм "Златна роза" представя общо 54 игрални филма и 2 сериала. В конкурсната програма за пълнометражно кино тази година се състезават 16 филма, сред които са "Любоф" на Ивайло Христов, "Стадото" на Милко Лазаров, дебютните "Плът" на Димитър Стоянович, "Диви ягоди" на Татяна Пандурска и "Пакет Вечност" на..
Поглед към новото българско кино отправяме в "Артефир" заедно с актрисата Мартина Апостолова, член на журито за пълнометражно кино в рамките на 43-тото издание на фестивала "Златна роза". "До този момент гледам неща, които би трябвало да зададат една нова вълна в българското кино, но засега надеждата ми и желанието не се изпълняват – ако..
Изложбата под открито небе "100 килима от Котленско" ще се състои от 19 до 22 септември в екоселище "Синия вир" в село Медвен. Събитието събира на едно място ръчно тъкани килими, всеки от които носи духа на Котленския край, историите на женските ръце, които са ги създали, и символите, вплетени в традицията, разказва Дора Куршумова. Изложбата..
В "Нашият ден" гостуват Йоанна Елми , писател, журналист, авторка на един от най-превежданите български романи "Направени от вина", и Джорджа Спадони ,..
Така нарекохме сборната продукция, която събра в ефир различни теми и участници: акад. Чавдар Славов – с анализ за трансплантациите преди и сега, д-р..
Ако трябва да се преселите на необитаема планета, какво бихте взели със себе си? А какво би взел художникът Милко Божков? Ще разберете, ако..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg