Яна Данаилова е докторант по човешка физиология, магистър по хранене и здравен мениджмънт, сертифициран нутриционист и председател на Сдружението на нутриционистите в България, професионален член на Американската асоциация по хранене (ANA). Обучението ѝ в България е допълнено от редица специализации в чуждестранни образователни институции и имам завършен курс квалификация Биоенергия и биокибернетика на човека към Българската академия на науките.
"Храненето е ключова детерминанта на човешкото здраве, тя е субстрат на здравето и болестта. Ние сме това, с което се храним, всъщност храната освен енергийна функция, подпомага цялостните метаболитни и физиологични процеси в човешкото тяло и всъщност животът без храна е немислим. Колкото по-близка е храната до природата, колкото по-ниска е индустриалната обработка, толкова по-наситена е на хранителни вещества. Тази храна е благоприятна за тялото ни, служи като превенция за недопускане на болестния процес, и от друга страна, колкото повече се храним с обработена храна, толкова по-податливи сме на болестни състояния.
Причина номер едно за смъртността в световен мащаб са сърдечно-съдовите заболявания, например наднормено тегло е причина за артериосклерозните заболявания, прекомерната злоупотреба с алкохол и тютюнопушене – други причини за този тип заболявания.
Всичко това е под наш контрол, който сякаш губим през годините, като живеем с усещането, че сме вечни. Здравето на всеки организъм се обуславя отпреди неговата поява, това не бива да се забравя. След това следва надграждане на добри здравословни навици, сред които са и хранителните", казва в предаването "Следобед за любопитните" Яна Данаилова.
За основите на храненето преди раждането и в първите години от развитието на детето, за пълноценно и балансирано хранене на майката по време на бременността и кърменето, за рисковия фактор наднормено тегло при подрастващите в резултат на неправилно и непълноценно хранене през пубертета, което води след себе си диабет и други заболявания на ендокринната система – своите познания споделя в "Следобед за любопитните" Яна Данаилова, председател на Сдружението на нутриционистите в България.
"При наблюдение в заведенията за хранене прави впечатление, че децата консумират нездравословни храни, като пържени картофи, пици и десерти, пият оцветени напитки и стоят пред екраните, това е едно неосъзнато тъпчене. В допълнение на този процес са стресът, липсата на двигателна активност и застояване пред дигиталните устройства. Плодовете са достатъчни дори за основно хранене. Затова е необходимо да се изгради една устойчива хранителна култура, която е много важна и през пубертета за всяко дете.
Именно пубертетът е периодът, в който връзките между дете и родители се късат и подрастващите започват да правят напук. Това е времето, когато дори дете отгледано с хранителна култура, ще опита от всичко. Добрата основа и личният пример, който продължава с аргументиране и разговори, са особено важни. Младите хора трябва да знаят, че един от основните бичове днес е рафинирането на храната", това дава резултат, споделя в предаването "Следобед за любопитните" Яна Данаилова.
Целия разговор на Ани Костова с Яна Данаилова от предаването "Следобед за любопитните" можете да чуете в звуковия файл.
Националният природонаучен музей към БАН е най-стария музей в България, и освен с експозиционните си зали разполага и с огромни научни колекции в депата си. Музеят има и една много важна мисия – природозащитата, която учените, работещи в институцията възпитават и сред децата, и сред възрастните ѝ посетители. При бомбардировката на 30 март 1944 г...
Градът е пазител на стари традиции в занаятите, свързани с обработката на глина. Затова не случайно често е наричан "Керамичната столица на България". Тук се намира и Националното училище за приложни изкуства "Проф. Венко Колев", което и до днес предава тези традиции на своите възпитаници. Музеят на занаятите съхранява колосално количество предмети..
Съединението е събитие в българската минало, което възприемаме като едно от малкото успешни, въздигащи, насърчаващи. И това е, разбира се, вярно, но пък има и гледни точки, които са по-скоро скептични към случилото се на 6 септември 1885 г. Големият музикант Милчо Левиев например казва, че ако не София, а Пловдив е бил останал столица на..
Природонаучната експозиция на Регионалния исторически музей Бургас, както останалите три – археологическата, етнографската и историческата, е разположена в красива стара къща, паметник на културата, в централната част на града. Експозицията проследява еволюцията на живата природа. Планът ѝ е отпреди няколко десетилетия, но продължава да привлича..
България е основател и първи домакин на Международната олимпиада по информатика през 1989 г. в Правец. През 2024 година в олимпиадата участват 91 държави и територии. Най-добрите български ученици по информатика направиха блестящо представяне и спечелиха 2 златни и 2 сребърни медала от най-престижното световно състезание по информатика в света...
Международният поетичен фестивал " Софийските метафори" съчетава съвременна поезия, музика, визуални и сценични изкуства по начин, достъпен за широката..
Международният филмов фестивал "Срещу течението" се открива на 11 септември в София, в клуб “Строежа” от 19 часа, когато ще бъдат представени 5 филма, а..
Градът е пазител на стари традиции в занаятите, свързани с обработката на глина. Затова не случайно често е наричан "Керамичната столица на България". Тук..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg