За желанието на непорасналите да подарят времето си, за да направят света по-добър, в "Нашият ден" разговаряме с Евгения Тонева – изследовател в Ноу-хау център за алтернативни грижи за деца – НБУ.
Тонева се занимава с изследване на детския активизъм у нас – какво всъщност искат децата и съвпадат ли желанията им с възгледите на възрастните.
В началото на разговора гостът дава добър пример за детски активизъм, в който бургаски ученици се обединяват в кампания за защита на блатното кокиче.
"Картината на детския активизъм у нас е много интересна и противоречива. От една страна, детското участие и съпричастността на децата в България са доста развити, от друга страна – изобщо не са развити", заявява Тонева.
По думите на експерта, причина за този парадокс може да се намери в социалистическото минало на Българя. При социализма включването на децата в обществено-масови прояви е част от публичния имидж на държавата. Затова и до днес се развиват училищни съвети, общински детски съвети, детски съвет към Държавна агенция за закрила на детето и редица други структури.
Тонева обръща внимание, че много често дейностите, които тези структури извършват, са формални и публични. Също така те са публично приемливи, добавя Тонева.
Например кампанията за защита на блатното кокиче се приема като смислено усилие и възрастните реагират с ентусиазъм. Всякакви детски дейности, насочени към глобалните климатични промени, обаче не се приемат така радушно. Смята се, че това са теми за възрастни.
Ноу-хау центърът за алтернативни грижи за деца е извършил картографиране инициативите на детския активизъм в България. Тонева заявява, че са описани над 160 структури и организации, помагащи на активизма да се случва.
"Полето е много богато, инициативите са страшно много. Повечето са насочени към това децата да заявяват мнението си по въпроси, които ги касаят", обяснява Тонева.
Много са дейностите, свързани с развиване на гражданската култура на децата, тяхното усещане за важна роля в обществото и в демократичните процеси. По-малките инициативи засягат градската среда, дарителски кампании, околна среда, защита на животни и растения.
"Преобладава мнение, че, ако попитаме децата какво искат да се случва в света, те ще отговорят, че искат никой да не ги занимава, да не ходят на училище и други подобни формулировки. Това е нагласа само в главата на възрастните. Децата нямат подобни идеи. Добре би било вместо да им приписваме мнение, да вярваме в техния потенциал, да им гласуваме известно доверие и да им дадем свобода", казва Тонева, според която децата изненадват със своите идеи.
Целия разговор чуйте в звуковия файл:
Гост в "Тийн Тайм" е PR експертът Атанас Лазаров , който през последните години се е посветил на едно специално дело с благородна кауза. Атанас Лазаров превръща идеите в истории, а историите – в преживявания. Той е трикратен "PR на годината", телевизионен продуцент и създател на лайфстайл и туристически канал Destinations TV. Партньор е на..
В рубриката "Разговорът" ви срещаме с предприемача и визионер д-р Пламен Русев , изпълнителен председател на фондация "Уебит" , който представя новата си книга "Капиталът на доверието" . Изданието разглежда промените в обществото и начина ни на живот в епохата на изкуствения интелект – какво губим, какво печелим и защо именно доверието се..
"И рибар съм, и ловец съм " насочва поглед към спомените и миналото. Водещите Асен Масларски и Росен Мирчев напомнят за маестро Йосиф Цанков, един от основателите на Радио София през далечната 1936 година. Можете да научите и кой се крие зад псевдонима "Ален мак" и кои шлагери са написано от него. Разбира се, става дума за лова на диви свине,..
След първите признаци на зимата и на днешните Международен ден на девиза "Сгответе нещо смело и пикантно", Световен ден без Wi-Fi и Международен ден за солидарност с интерсексуалните хора, Национален ден на капучиното и Национален ден на глупака в САЩ, водещият Антон Митов дава практични и икономични съвети за предстоящите зимни празници. Какво..
Наградата от Института за български език при БАН по повод предаването си "За думите", образователната система и езика на политиците – коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" журналистката Венета Гаврилова: "Първо, да кажа, че съм благодарна и щастлива от тази награда, защото тя е много важно признание за мен – от една авторитетна институция...
Журналистите от националната програма за култура и образование "Христо Ботев" на БНР раздадоха своите Златни будилници за 24-ти път. По традиция от 2002..
Днес се навършват 36 години от деня, в който Тодор Живков бе свален от власт – акт, който бележи началото на прехода към демокрация и свободата на..
Той е живо доказателство за това колко важна е приемствеността в образованието и науката. Някогашният медалист от международните олимпиади по биология д-р..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
