"Тук, където се намираме сега, в Централен Анадол, са много почитани думите на персийския поет и философ Мевляна Джеляледдин Руми, който казва: "Ела, който и да си ти", разказва туристическият гид Гирай УУр Йозджаш. И той обяснява, че на територията на Република Турция днес съществуват седем региона, със седем различни климата, дори със седем различни реколти и седем различни земеделски култури. "А климатът в Анадола е много различен, защото се намираме на близо 1000 м. надморска височина, на Анадолското плато, и това обяснява защо тук е доста по-хладно и климатът е по-студен от останалата част на страната. Но пък това място е люлка на много древни цивилизации", казва Гирай.
По думите му, името на турският град Караман идва от "kahraman" – смелчага, герой. Градът е с богата история и култура, разположен в сърцето на Анадола, на север от планината Тавър. Този неголям град днес, с население от близо 200 хиляди души, е богат на исторически забележителности и въпреки че не е сред най-популярните туристически дестинации в Турция, заради него си струва да се отбием встрани от традиционните маршрути. Защото тук могат да се видят музеи и много забележителности, сред които малкият, но наистина богат на артефакти исторически музей, крепостта, гробницата на средновековния поет и дервиш Юнус Емре, познат по цял свят, а също и джамията Актеке.
Джамията Актеке е позната също като Мадер-и Мевляна, защото в нея се намират саркофазите на майката и брата на Мевляна Руми – поетът и философ, живял в града преди близо осем века. Според легендата, известният турски поет и мистик Руми пристига в града през 1222 г. Тук Руми се жени и остава в Караман в продължение на няколко години, преди да продължи пътуването си до град Коня, където прекарва останалата част от живота си. Според запазените данни, джамията Актеке е построена през 1370 г. Днес тя се намира в центъра на града, около нея растат огромни чинари на възраст близо три века, а в градината около храма продължават да стърчат красиви надгробни мраморни камъни, които отбелязват, че мястото в продължение на векове е функционирало като гробище. Днес, въпреки че се намира в центъра на Караман, сред градския шум, това е изненадващо тихо и спокойно място.
Комплексът Актеке включва още бани, градини, мавзолей и място за усамотение на дервишите. Вътре в джамията, от лявата страна, посетителите могат да намерят каменните саркофази, принадлежащи на майката на Мевляна и по-големия брат му брат, но и още 19 саркофага, символно наречени на едни от най-изтъкнатите дервиши от свитата на Руми.
Гирай УУр Йозджаш разказва, че след ерата на селджукските турци в този район се появяват много царства, но Караманското царство е най-мощното и най-дълго просъществувалото от тях. Съвременният град Караман се намира на територията, на която караманите основават в Средновековието Караманския бейлик. Караманското царство е създадено от няколко големи фамилии, които започват да контролират пътищата в района. "В периода на Караманите има много войни – след епохата на селджукските турци всъщност няма период на продължителен мир и причината за това е желанието на всички да контролират пътя на коприната", обяснява Гирай. Интересното е, че караманите наследяват цялата държавна структура на селджуксците турци и според историците, това е едно от обясненията защо успяват да изградят толкова силна държава.
Днес в центъра на Караман се намира историческият музей на града – той е малък, но разполага с богати експозиции и успява да представи хронологично историята на този район. В двора му са експонирани надгробни камъни от различни епохи, а сред експонатите, които могат да се видят вътре, са мраморни саркофази, керамика, оръжия и сечива, както и напълно съхранената мумия на младо момиче. Мумифицираното тялото е открито в пещерния комплекс "Маназан", където хората още през VI-VII век са успели да издялат в меката скала голям религиозен център – с църква и множество гробни камери.
Близо до музея на Караман се намира и медресето Хатуние. То е издигнато през 14 век, а днес е добре запазено, с впечатляваща мраморна порта с красиви флорални орнаменти. Завършено е през 1382 г. за Нефисе Султан, дъщеря на Мурад I и жена на управляващия Караманид Ала ал-Дин Бек. Дълги години е било използвано за училище, като в горещите дни учениците са се обучавали в хладния каменен двор и откритите помещения, а в зимните дни – в закритите класни стаи, които приличат на килии.
Снимки - Оля Стоянова
Проектът "Диаспората в движение: културни, социално-икономически и реемиграционни взаимодействия и нагласи у българите в Бесарабия с България в периода на XIX – началото на XXI в." е насочен към изследване на взаимните контакти на най-старата и многобройна българска историческа диаспора с нейната прародина, както и на представите, изградени..
Най-добрите български ученици по астрономия и астрофизика направиха блестящо представяне и спечелиха 3 златни и 1 сребърен медала и 1 почетна грамота от Международната олимпиада по астрономия и астрофизика (IOAA). Това е най-доброто представяне на България на тази олимпиада досега. Успехът на родните гимназисти бе постигнат в конкуренция с над 280..
Националният природонаучен музей към БАН е най-стария музей в България, и освен с експозиционните си зали разполага и с огромни научни колекции в депата си. Музеят има и една много важна мисия – природозащитата, която учените, работещи в институцията възпитават и сред децата, и сред възрастните ѝ посетители. При бомбардировката на 30 март 1944 г...
Градът е пазител на стари традиции в занаятите, свързани с обработката на глина. Затова не случайно често е наричан "Керамичната столица на България". Тук се намира и Националното училище за приложни изкуства "Проф. Венко Колев", което и до днес предава тези традиции на своите възпитаници. Музеят на занаятите съхранява колосално количество предмети..
Съединението е събитие в българската минало, което възприемаме като едно от малкото успешни, въздигащи, насърчаващи. И това е, разбира се, вярно, но пък има и гледни точки, които са по-скоро скептични към случилото се на 6 септември 1885 г. Големият музикант Милчо Левиев например казва, че ако не София, а Пловдив е бил останал столица на..
Какво ни казва Русия с дроновете над Полша, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" капитан I ранг о.р. Васил Данов, член на УС на..
Програмата на първия по рода си уличен фестивал в сърцето на Стара Загора е вече ясна. U.L.I.C.A. – Street Fest има за цел да превърне централната градска..
Как от "почтеността" едно правителство стигна до "държавността", коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" журналистката Мария Спирова ...
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg