Какво търсим, когато пътуваме – преживявания, емоции, нови знания за различните култури, опит за бягство от собствената си действителност, заявяване на това, че и ние сме тук, и ние сме видели, чули, разбрали? Какво търсим наистина – истината за света или за самите себе си? Интересуваме ли се от това как са възникнали дадени общества, какво ги е довело до мястото, където се намират днес, от това как са се противопоставяли на диктатури, идеологии, промени? Стъпка към какво всъщност се оказва усвояването на Новия свят и защо трябва да насочим поглед към това? Осъзнаваме ли колко сме малки спрямо света и природата в него, или все още искаме ние да сме господарите на всичко, което ни заобикаля? Природата ли е в нас, или ние сме в нея?
В търсенето на отговори на тези въпроси проф. Еми Станев, световнопризнат специалист по океанология и многогодишен преподавател и учен, отвежда читателите на едно различно пътуване към Мезоамерика и Карибите. Новата му книга "Родени от топлина и контрасти" ни превръща в любопитни изследователи, които искат да разберат повече за връзката между науката и културните процеси в този район, за еволюцията и формирането на идентичността на народите там и за това как се раждат и утвърждават те.
"Просто това е един район с голям потенциал, това са хора – много емоционални, много качествени. Те са различни и това е хубаво. Аз не съм за това в глобалното общество да се елиминират разликите между различните нации, нека те си останат различни, нека си намерят един мирен път към тяхното по-нататъшно просперитетно развитие", обясни в ефира на "Какво се случва" проф. Станев.
От книгата му става ясно, че Мезоамерика и Карибите са един своеобразен мост между Северна и Южна Америка, но представляват и мост, динамично свързан с културите на Африка, Китай и Европа. Изводите, до които достига авторът на "Родени от топлина и контрасти", са следствие на пътуванията му в района от 80-те години до днес. За това свидетелстват и фотографиите, дело както на самия него, така и на съпругата му, която му е верен спътник в пътешествията.
"Цял живот съм писал, но не съм писал такава книга, каквато сега се издава. Писал съм научни статии, работил съм в областта на науката (…) В един момент обаче започваш се оглеждаш насам-натам, пътуваш и виждаш много други проблеми освен това, с което ти се занимаваш, и си казваш: "Добре, аз не мога ли да задълбоча?", защото ти – като пътуваш – гледаш повърхността. Зад тази повърхност се крият много други неща. Започваш да проучваш, започваш да питаш и стигаш до един океан от неизвестни. И тук нещата са сходни с науката - ти просто търсиш нещо ново, първо, второ – търсиш нещо за себе си, и трето - ти го преосмисляш така, както намериш за добре. Така че това, което съм написал, е един мой поглед върху нещо, което може би не всички ще го споделят, може би аз съм акцентувал на някои неща повече, на други – по-малко, но трябва да ви кажа, че между науката и литературата, да речем, има сходство", разказва още проф. Емил Станев.
Защо природата трябва да се изследва като комплекс от явления и какво представлява "редкият съюз на поезията с науката"? Какви природни, културни, национални и исторически проблеми открива в района на Мезоамерика и Карибите проф. Станев, докато пътува? Какъв е съвременният контекст на процесите, през които са преминали родените от топлина и контрасти народи? Превръщат ли се Карибите в люлка на новата цивилизация и защо колкото по-далеч гледаш в миналото, толкова по-солидно е познанието ти за настоящето?
Чуйте в звуковия файл.
"Родени от топлина и контрасти" беше представена на 26 февруари в СУ "Св. Климент Охридски". Книгата е издание на университета и е опит за пътепис, който съчетава научното любопитство с личните наблюдения на автора от многобройните му пътувания в Мезоамерика и Карибите. В нея проф. Емил Станев изследва природния свят, историята от предколумбовите времена до днес, войните, диктатурите, революциите, както и религиозните и културните процеси. В основата на книгата стои задълбоченото вникване във формирането на националните идентичности и културните особености на народите и обществата в района. Проф. Станев е автор и на монографичната автобиография с елементи на документалистика "Море от хора и числа", където въвежда читателя в кухнята на науката и го среща с тези, които я правят.
Снимки - Университетско издателство "Св. Климент Охридски"
Четири от филмите в програмата на 43- тия Фестивал на българското кино " Златна роза" са подкрепени от програма " Творческа Европа – МЕДИА". Това са пълнометражните "Пакет Вечност", дебют на Магдалена Илиева, и "Стадото" на Милко Лазаров, и късометражните " Eraserhead в плетена торба за пазар" на Лили Кос и " Срамота" на Ивет..
В редакция "Хумор и сатира" имаме особен интерес към фалшификатите, може би защото много сме патили от тях. Тази седмица открихме любопитен фалшификат в Англия и веднага проверихме възможен ли е той в България. Резултатът от проверката, както и още доста полезна информация, можете да чуете в неделя веднага след новините в 18 часа, за когато сме..
43-тият Фестивал на българския игрален филм "Златна роза" представя общо 54 игрални филма и 2 сериала. В конкурсната програма за пълнометражно кино тази година се състезават 16 филма, сред които са "Любоф" на Ивайло Христов, "Стадото" на Милко Лазаров, дебютните "Плът" на Димитър Стоянович, "Диви ягоди" на Татяна Пандурска и "Пакет Вечност" на..
Поглед към новото българско кино отправяме в "Артефир" заедно с актрисата Мартина Апостолова, член на журито за пълнометражно кино в рамките на 43-тото издание на фестивала "Златна роза". "До този момент гледам неща, които би трябвало да зададат една нова вълна в българското кино, но засега надеждата ми и желанието не се изпълняват – ако..
Изложбата под открито небе "100 килима от Котленско" ще се състои от 19 до 22 септември в екоселище "Синия вир" в село Медвен. Събитието събира на едно място ръчно тъкани килими, всеки от които носи духа на Котленския край, историите на женските ръце, които са ги създали, и символите, вплетени в традицията, разказва Дора Куршумова. Изложбата..
В "Нашият ден" гостуват Йоанна Елми , писател, журналист, авторка на един от най-превежданите български романи "Направени от вина", и Джорджа Спадони ,..
Ако трябва да се преселите на необитаема планета, какво бихте взели със себе си? А какво би взел художникът Милко Божков? Ще разберете, ако..
Така нарекохме сборната продукция, която събра в ефир различни теми и участници: акад. Чавдар Славов – с анализ за трансплантациите преди и сега, д-р..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg