Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

На 3 март – за свободата и еволюцията на българските идеали

Анализ на историка доц. Тодор Чобанов

| Анализ
Тодор Чобанов
Снимка: Ани Петрова

Празниците трябва да ни обединяват, да ни дават общ фокус и морал. Затова и днешната дата е празнична за българския народ , независимо от конюнктурата и обстоятелствата. На 3 март, когато отбелязваме 147 години от Освобождението на България, за свободата и еволюцията на българските идеали говори в "Артефир" историкът доц. Тодор Чобанов:

"Това, което можем да кажем за духа на нашия народ в онова далечно вече от нас време, е, че хората са се раждали, израствали са и са умирали с желанието за свободна България. XIX век формира българския народ национално, както подобен процес протича и при всички балкански народи. Нашите прадеди от онова време са мечтаели ежедневно и ежечасно да се случи дългоочакваното чудо – свободна България. Това са вековни стремежи. 

Аз често обичам да подчертавам, че нашият народ не просто седи и чака. Това не е просто желание, един несподелен копнеж. Това е активна борба, която дава израз в редица въстания. Особено през XIX век се преминава и към градеж. Самосъздава се българското образование – с всичките му степени, с богати българи, които създават училища... Оформя се, утвърждава се Българската екзархия – те преди свободна България е най-важната българска институция, защото християнството е част от нашата идентичност много векове. 

В онова време българският народ е бил напълно готов за свободата, той се е борел с всички сили за нея и Априлското въстание, без съмнение, е този миг, когато ние сме показали категорично на света, че няма да търпим, че ще бъдем свободни хора като останалите европейски народи, както мечтаеха нашите възрожденски водачи."

На днешния ден празнуваме възстановяването на българската държавност след многовековна пауза и се предполага, че трябва да сме благодарни за свободата, която достигаме през пролятата кръв. Пренасяме ли сегашното ни положение към миналото, когато заговорим за днешния ден?

"Неизбежно е, когато говорим за миналото, да го правим през призмата на днешния си ден, през изкривяванията на нашите разбирания, но това е опасно – онова време е било съвсем различно.  

Когато мислим за миналото, трябва да се опитаме да бъдем обективни, за да бъдем почтени към себе си и към историята. Неслучайно, бащите на историческото знание дебело подчертават, че за да дадем обективен прочит на едно или друго събитие, трябва да мине поне половин век от него, за да се освободим от страсти, предразсъдъци. От друга страна, дистанцията ни дава един обективен прочит. 

Българският идеал е бил само един през XIX и XX век – това е желанието всички българи да сме в една свободна държава. Големият въпрос за България винаги е бил да съберем сънародниците си в една държава, както сме били в Средновековието. Това е една съвсем чиста мечта на българския народ – да бъде свободен в етническите си граници. Това са идеалите на Българското възраждане. Разбира се, те са подплатени с с модерните за онази епоха "Свобода, равенство, братство" – тези буржоазно-демократични ценности, които уплътняват европейското Просвещение и окриляват националното самосъзнание на народите.

Можем да кажем, че Българският голям идеал се е съчетал с модерните за онова време демократични ценности за това събуждане на народите за свободата, дори за демокрацията, която тогава се превръща в желан еталон за много народи."

На 3 март – за свободата и еволюцията на българските идеали – чуйте анализа на историка доц. Тодор Чобанов.

Снимка – Ани Петрова, БНР

По публикацията работи: Милена Очипалска


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Младите срещу тоталитарната система

"Съпротивата срещу тоталитарния режим е сравнително добре изследвана, но аспектът на младежката съпротива остава в сянка. Смятам, че тя заслужава да се отдели и да се осмисли самостоятелно – казва Петя Ангелова, културолог в Софийския университет, автор на изследване по темата. – Самите млади имат осъзнато ангажиране към историческите процеси. И през..

публикувано на 10.09.25 в 16:05
Проф. Тодор Кантарджиев

Положението с Covid-19 не е така опасно, както се представя

Нова вълна на Covid-19 – пикът се очаква в края на месец септември, обяви Националният център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ). Броят на заразените нараства с 30 % на седмична база и ще се удвои. В Lege Artis разговаряме с проф. Тодор Кантарджиев , епидемиолог и бивш директор на НЦЗПБ. По думите на Кантарджиев към момента случаите..

публикувано на 10.09.25 в 14:15

Спешната помощ e в криза

Спешната помощ в криза – това сочи анализ на Съюза на парамедиците в България, изготвен на база запитване до Министерството на здравеопазването и до центровете за спешна медицинска помощ по Закона за достъп до обществена информация. 340 места в системата са трайно незаети. Най-много специалисти липсват край морето, в София и в Силистра...

публикувано на 10.09.25 в 13:24

Все по-голяма част от ресурса на публичния сектор се насочва към здравеопазването

Как се разходват средствата за здравеопазване? В Lege Artis Петя Георгиева, икономист от Института за пазарна икономика, коментира отчета на НЗОК за 2024 година. Георгиева обяснява, че са похарчени малко над 18% повече средства от предходната година. Това, от една страна, не е изненада, защото бюджетът тенденциозно се увеличава...

публикувано на 10.09.25 в 12:33
Веска Събева

Нужно ли е да се вдигне потребителската такса за посещение при лекар

Нужно или ненужно е вдигането на потребителската такса за посещение при лекар – коментар в Lege Artis на Веска Събева , председател на Асоциацията на родители на деца и младежи с епилепсия и зам.-председател на Националния съвет за хората с увреждания.  Обсъжда се таксата да стане отново 1% от минималната заплата. "Аз не съм съгласна,..

публикувано на 10.09.25 в 12:15