Задължителното въвеждане на споделеното родителство – проблеми и рискове

В публичното пространство все по-често се дискутира темата за споделеното родителство и предлаганите промени в Семейния кодекс. Тези промени предвиждат автоматично налагане на споделено родителство, без да се отчита индивидуалния интерес на детето и спецификите на всяко семейство. Според представители на неформалното гражданско обединение "Против задължителното споделено родителство", подобни законодателни промени крият сериозни рискове както за децата, така и за техните родители.

Д-р Дона Пикард, социолог и представител на гражданското обединение, подчертава, че законодателни промени, особено когато касаят деца, трябва да бъдат резултат от внимателно проучване на практиките и възможните негативни последици. Тя отбелязва, че липсата на задълбочен анализ и професионална експертиза в предложените законопроекти е особено тревожна. "Тези данни, на които се позовават вносителите на законопроектите, са предимно журналистически разработки и научни статии, които няма как да бъдат разгледани професионално в рамките на кратко обсъждане", подчертава тя. Според обединението широката обществена дискусия и консултациите с ресорни институции и експерти са ключови за изграждането на адекватни политики, които реално защитават интересите на децата.

Д-р Пикард обяснява, че основните рискове от въвеждането на задължително споделено родителство могат да бъдат разделени в две основни категории: неефективност на действащата уредба и автоматично прилагане на споделеното родителство. Вносителите на законопроектите твърдят, че настоящата правна рамка не е достатъчно ефективна при неспазване на режима за лични отношения между родителя и детето. В момента липсват механизми, които да гарантират, че родител, който не изпълнява задълженията си, ще бъде санкциониран ефективно. 

Въпреки че гражданското обединение признава този проблем, те категорично не подкрепят предложените промени. Според обединението, механичното налагане на споделено родителство, независимо от съгласието на родителите и обстоятелствата, може да има сериозни негативни последици. Например, в един от законопроектите се твърди, че възрастта на детето и географската отдалеченост на родителите не са достатъчно основания за отказ от този модел. Това поражда опасения относно практическата приложимост на подобни мерки.

Адвокат Райна Аврамова, специалист по семейно право с над 25 години опит, също изразява своите опасения относно задължителното споделено родителство. Тя подчертава, че в случаите, когато родителите са в конфликт и не могат да постигнат споразумение, автоматичното налагане на споделено родителство би могло да доведе до увеличаване на съдебните дела, включително тези за домашно насилие, ескалация на конфликта между родителите и влошаване на психическото и емоционално състояние на децата, които стават свидетели или жертви на семейни спорове. Аврамова подчертава, че "на практика така се влияе върху вътрешното убеждение на съда, което трябва да бъде независим фактор при постановяване на съдебни актове".

Гражданското обединение защитава правото на децата на стабилност, сигурност, емоционално спокойствие и физическо здраве. Те настояват за законодателни решения, които поставят интереса на детето над формалното равноправие между родителите. В този контекст обединението се противопоставя на механичното въвеждане на споделено родителство като стандарт, тъй като това може да доведе до правна несигурност и засилване на конфликти. Според д-р Пикард, ключов приоритет е събирането на данни от международната практика и анализирането на статистиката в България, за да се разработят по-добри законодателни политики. "Важно е да стигнем до консенсус и да мислим не само като родители, но и като общество, което отглежда бъдещото поколение на страната", казва тя.