Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Чаталхьоюк – разказ за едно от най-ранните неолитни селища

Чаталхьоюк
Снимка: Оля Стоянова

Неолитното селище Чаталхьоюк се намира в Централна Анадола, в Република Турция, и е разположено сред безкрайни полета. Отдалеч не личи каква история крие този не много висок каменист хълм, въпреки че археологическият обект е вписан още през 2012 г. в списъка на ЮНЕСКО на световното и културно наследство.

Днес праисторическото селище все още не е толкова известно и не е достигнало до  популярността, която придоби през последните години археологическият комплекс Гьобекли тепе, например. А има защо да ги сравняваме – според археолозите, Чаталхойюк е едно от най-ранните селища от епохата на неолита, което хвърля светлина върху зората на човешкото заселване. Тук има много добре запазени примери за най-ранната домашна архитектура, но има примери за пейзажна живопис и дори свещени предмети на култа към богинята майка. Освен това Чаталхьоюк е място, от което тепърва има какво ново да се научава.

Археологическият обект е открит още през 1958 г., но постепенно става ясно какво е значението му. Днес археолозите твърдят, че са открити 18 културни пласта и най-ранната датировка на селището е от 7500 г. пр. н. е.

Кадър от посетителския център в Чаталхьоюк

Археолозите предполагат, че в най-добрите години на Чаталхьоюк, населението на селището е достигало до 10 хиляди души. Жилищата са били пищно декорирани, а тук са открити и  сложни артефакти като печати, украшения, стотици керамични фигурки, които променят представата ни за общество от времето на новокаменната и каменно-медната епоха. При всички случаи става въпрос не просто за село, а за голямо селище, дори град, който дълго време е бил обитаван.

Днес в неолитното селище могат да се видят жилища, изградени на няколко етажа, погребения, които са се извършвали в рамките на дома, съхранена е много информация за живота на неговите обитатели – от уменията ми за строеж на къщи, през информация за вярванията им и дори данни за това как е бил уреден животът им – за ловните им обичаи и дори как са приготвяли хляба си от няколко вида зърно. По стените на жилищата могат да се видят и богати декорации – силуети на птици и диви животни, бойни сцени, а също и отпечатъци на човешки длани, боядисани с растителни багрила, които са използвани за украса. Неолитното селище е пример за едно от най-ранните човешки усядания, както и за първото опитомяване на животни в света. При археологическите разкопки са открити богати находки, датирани от 7400 г. пр.н.е., и това е основен ключ към отключването на мистерията кога е започнало усядането на хората и поставянето на началото на земеделските общества. Смята се, че социалната организация на този неолитен обект и градоустройственият му план пресъздават идеала за равенство в едно общество – хората тук са живели съвместно, като общност, къщите са били долепени една до други, жените и мъжете са имали еднакъв статут. Това има и своето обяснение – хората са живели заедно и са разчитали едни на други във всичко, от помощ при строежа на жилища до това да се отбраняват заедно от дивите животни.

Реплика на древен печат, с който хората от Чаталхьоюк са декорирали стените на жилищата си

Има две големи опасности, които за застрашавали живота на жителите на Чаталхьоюк – първо, това са ягуарите, чийто цветни стилизирани изображения откриваме по стените на жилищата – едновременно пример за красотата на древното изкуство, но и вероятно и опит образите на хищниците да бъдат използвани и като закрилници. Втората голяма опасност за хората е представлявал близкият вулкан Хасан. Той също може да се открие сред рисунките на хората, още повече, че по време на разцвета на селището, той е бил активен и многократно е изригвал. Което обяснява защо толкова много от сечивата на хората, пък и женските украшения, са изработени от вулканично стъкло – обсидиан.

Открити са и многобройни статуи на Богинята-майка, които днес могат да се видят в Музея на анадолските цивилизации в Анкара. Но не само – вече има изграден нов и модерен посетителски център с музей, разположен близо до археологическия обект, където древната история е разказана чрез звук, текст и мултимедия.

Днес над неолитното селище е построен купол, който предпазва археологическия обект

Освен това човек може да пипне реплики на древните сечива или да направи отпечатък от ръцете си  – така както древните хора са рисували с боя ръцете си и после да декорирали стените на жилищата си. Но това, което е най-интересно е, че разкопките на археологическия обект продължават и днес посетителите могат да видят как учените търпеливо разкриват нови пластове от историята.

Снимки - Оля Стоянова
По публикацията работи: Росица Михова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Георги Костадинов

Еврика! Успешни българи: Георги Костадинов

"За всички ученици е важна мотивацията, а Гошо е изключително мотивиран. И изпълнен с желание да помага на другите." Това казва за Георги Костадинов неговата учителката в Бургаската природо-математическа гимназия Мариана Анастасова.  На юнската сесия той успешно взе и последния си изпит за тази учебна година и от есента ще е второкурсник във..

публикувано на 11.08.25 в 17:00
Аглика Икономова, проф. Диана Гергова, арх. Александър Стайнов и проф. д-р арх. Николай Тулешков (от ляво надясно)

Недвижимите културни паметници в България се рушат

В последните десетилетия, след приемането на Закона за културното наследство (ЗКН) през 2009 г., нашето недвижимо национално наследство, нашите старини бяха оставени на произвола на съдбата и природните сили, се казва в документ-петиция, изготвен от група експерти и интелектуалци в България.  "Поставяме настоящия документ на обсъждане пред..

публикувано на 11.08.25 в 11:15

Иолина Василева: Градът Ухан в Китай е ултрамодерен и гостоприемен

Магистратурата ѝ по "Междукултурна комуникация и превод с китайски и български език" от Софийския университет е добавка към другата от НБУ по "Международни отношения и дипломация". Тя е живяла в Китай, учила е в тамошен университет и е създател на Фейсбук страницата "С обич от Китай", която няма начин да не ви е попадала в мрежата с любопитните..

публикувано на 10.08.25 в 12:15
Храмът на Артемида в Сардис

Древният Сардис

Древният лидийски град Сардис е бил един от най-богатите градове в миналото. Сардис е бил столица и по време на управлението на цар Крез, останал в историята с вкуса си към богатствата, като Крез е управлявал едно наистина внушително царство, което обхващало голяма територия – от Милет и Ефес до Черноморското крайбрежие и Анталия. Ако трябва да си..

публикувано на 09.08.25 в 10:05
Доц. Борислав Александров, Цветелина Лазарова и Деница Дочева

Геодезистът трябва да притежава знания в различни области, сръчност и издръжливост

"Аз избрах професията на геодезиста, защото има движение, а работата на бюро не ме привлича. Свързването със земята е нещо, което ми е присърце, сподели второкурсничката в УАСГ – специалност "Геодезия" Цветелина Лазарова. "Първоначално никога не съм си мислила, че ще избера геодезията за своя специалност. При мен има наследственост, защото баба ми и..

публикувано на 08.08.25 в 15:20