Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Култура срещу насилие – можем ли да намалим младежката агресия?

Липсва цялостна държавна политика

Каква част от проблема с младежкото насилие можем да решим, като предоставим на младежите по-добър достъп до култура? Точно този голям въпрос стои зад дискусията "Ролята на културата в превенция на насилието и младежката агресия", която в края на февруари събра няколко културни организации с опит в областта. Инициативата за дискусията беше на "Фабрика за идеи“ в партньорство с "Обсерватория по икономика на културата", които съвместно в последните години изследват достъпа до култура в България, а на срещата беше поставено началото на платформата "Право на Култура".

В последните месеци българското общество се нагледа на случаи на младежка и детска агресия. Това, което сме свикнали да наричаме бабаитлък и което доскоро мислехме, че сме оставили в миналото, беше реабилитирано и у нас, и в чужбина и се завърна като почти приемливо поведение. В отговор образователните власти в страната фантазират, че с оценки за поведение, строги наказания, а вече и с религиозно образование, ще намалят агресията у младите и ще превъзпитат едно поколение, което не знае как да общува, как да се изразява и как да проявява емпатия.

Според Янина Танева от "Фабрика за идеи" и Диана Андреева от "Обсерватория по икономика на културата" възможности за приобщаване на повече младежи към културния живот има достатъчно. Това, което липсва, е цялостна държавна политика, която да отиде отвъд ентусиазма на малките неправителствени организации, работещи в тази област. Ще бъдат полезни програми, които да позволяват на деца и младежи да посещават повече културни събития, но и сами да участват любителски в създаването на изкуство, а по света има добри практики, от които да вземем пример.

В "Какво се случва?" Янина Танева от "Фабрика за идеи" и Диана Андреева от "Обсерватория по икономика на културата" разказаха за проблемите на младежкия достъп до култура и за много от възможните решения. Тъй като разговорът с тях се състоя часове преди гласуването на Бюджет 2025, въпросът как подобни политики могат да се впишат в българския бюджет за култура, беше незаобиколим.

Чуйте разговора с Диана Андреева и Янина Танева.

Снимка – "Право на Култура"

По публикацията работи: Милена Очипалска


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Ан Апълбаум

Ан Апълбаум за автокрацията в света днес

Журналистката Ан Апълбаум става известна с изследванията си за съветската диктатура, като преведените у нас нейни книги са "Гулаг: лагерите на смъртта", "Желязната завеса: рухването на Източна Европа, 1944-1956", "Червен глад: войната на Сталин срещу Украйна" и най-новата – "Конгломератът Автокрация. Диктаторите, които искат да управляват света"...

публикувано на 19.04.25 в 09:45

Следата Шекспир – образование и бъдеще

За втора година в Нов български университет ще се проведе Международният фестивал "Следата Шекспир". Мотото на фестивала е "Театърът като "конспект на времето ни, като негов летопис в съкратено издание." Ето как виждат мисията на Фестивала организаторите му: "Изборът на Шекспир като универсална оптика, през която анализираме и рефлектираме процесите..

публикувано на 19.04.25 в 08:55

Георги Заркин – писателят и журналист, който не преклони глава

85 години от рождението на журналиста и поет Георги Заркин бяха отбелязани в Чешкия център в София. Събитието, припомнящо жестоката съдба на този талантлив и достоен български писател, неслучайно беше организирано там. През 1968 г., докато е в затвора, Заркин обявява 28-дневна гладна стачка в знак на протест срещу нахлуването на армиите на Варшавския..

публикувано на 18.04.25 в 16:27
Марио Варгас Льоса

Преводачката Емилия Юлзари за Марио Варгас Льоса

Марио Варгас Льоса става известен с романа си "Градът и кучетата", 1963, за да се нареди не само до най-големите писатели от Южна Америка като Габриел Гарсия Маркес, Карлос Фуентес и Хулио Кортасар, но и в света. Получава Нобелова награда за литература през 2010 година, а у нас през 2013беше удостоен с Доктор хонорис кауза на Софийския университет...

публикувано на 18.04.25 в 15:09

Българска следа в латвийския сериал "Съветски дънки"

Латвийският сериал "Съветски дънки" е написан от българската сценаристка Теодора Маркова, която стои и зад редица от най-успешните български продукции през последното десетилетие. Той се превърна в сензация, след като спечели наградата на публиката на престижния телевизионен фестивал Series Mania 2024, а актьорът Карлис Арнолдс Авотс бе отличен с..

публикувано на 18.04.25 в 13:05