В книгата "Дрогите: Традиция & промяна" е представен нов подход, който разглежда употребата на дроги като здравен и социален проблем, а не като престъпление и наказание.
"Желанието на повечето хора, в това число и на политиците, е да живеем без дроги. Но тъй като говорим за дрогите, какво имаме предвид под дроги. Под дроги се има предвид психоактивни вещества, тогава какво са алкохолът и тютюнът? Много от наркотичните вещества предизвикват зависимост и влияят на мозъка, но не действат ли така и споменатите алкохол и тютюн?
Има статистика, която доказва, че тютюнът предизвиква много по-силна зависимост, отколкото някои от наркотиците. Ако вие редовно употребявате тютюневи изделия, ще станете ли зависим? Научно е доказано, че това е именно така. Чрез забрани се опитваме да променим процеса на наркотична зависимост, но това не се получава. И в предишната си книга, и в тази аз подчертавам това, че независимо от множеството закони в световен мащаб и у нас, независимо от средствата, които се заделят за борба с наркотичната зависимост, днес наркотиците са по-достъпни, по-евтини и по-качествени.
Преди години канабисът, който ние откривахме, че се употребява, имаше от 2 до 3 пъти по-малко активна съставка, която действа върху мозъка от днешния. Освен това различните дроги по-различен начин въздействат на всеки човек, тъй като ние самите сме различно устроени.
Дрогите се ползват от години не само в природолечението. Свят без дроги е невъзможен. Хиляди години милиарди човешки същества са ги употребявали. Въпросът е как да живеем с тях по възможно най-безопасен начин. Те ще си останат предизвикателство, с което трябва да се справяме, подобно на климатичните промени, замърсената околна среда и изкуствения интелект", заявява в предаването "Следобед за любопитните" Разум Даскалов.
Легалната поява на медицински канабис е една от големите промени в политиката по отношение на тази дрога. Милиони хора по света, избрали да поддържат здравето си по такъв алтернативен начин, вече не изпитват стресиращото чувство, че са престъпници. Стоте години контрол, при който забраните и репресията се ожесточават с течение на времето, са сътворили матрица, излизането от която не може да бъде лесно, категоричен е Разум Даскалов.
"1,3 процента от жителите на Европа са или ежедневни или поне 20 пъти в месеца употребяващи канабис, може би един от най-безопасните. Но тук вече има проблем, защото веднъж употребен, трудно след това човек може без него. Освен това въздействието върху всеки човек на наркотичните вещества е различно. След дългогодишната употреба настъпват и промените и мозъкът започва да търси това вещество.
Михаил Булгаков, който е вземал морфин, сам признава, че всяка негова клетка е страдала при липсата на стимулиращото вещество. Хероинът е най-масовият убиец у нас и в Европа. В САЩ основният убиец е фентанилът. Промяната в отношението ни към дрогите е в две насоки. Първата е промяна в политиката, която днес е неадекватна, тъй като само със забрани не може да се от регулира процесът. През последните години се наблюдава промяна и в предлагането. Около 80 процента от починалите след употреба на наркотични вещества са починали в резултат на предозиране", обобщава Разум Даскалов.
Разум Даскалов е защитил дисертация за доказване на наркотични вещества. Работил е като експерт и научен сътрудник в Научноизследователски институт по криминалистика и криминология към МВР. След това се занимава с информационна и превенционна дейност в областите, свързани с дрогите. Написал е три книги, има десетки публикации в научни издания у нас и в чужбина и стотици материали.
Целия разговор на Ани Костова с Разум Даскалов от предаването "Следобед за любопитните" можете да чуете в звуковия файл.
Снимки – Lera Art
Ако образованието беше кораб, можем ли да сменим изгнилите и пробити части, докато той е в открити води, движейки се към нови хоризонти? Това метафорично сравнение поставя пред нас предизвикателството да мислим как да обновим и реформираме образователната система, без да спираме нейния ход. Този въпрос зададохме на доц. Силвия Борисова –..
"Чрез участието си в 33-тата полярна експедиция тази година успях да реализирам една от своите мечти – да работя на едно от най-труднодостъпните места на остров Ливингстън, където е българската полярна база, нос Барнард", разказва в предаването "Следобед за любопитните" гл. ас. д-р Стефан Велев. "Там, заедно с моя адаш и колега Стефан, прекарахме 11..
Студентът по медицина в пети курс на Медицинския университет Пловдив Пламен Пенчев публикува в международното научно списание Journal of Clinical Neuroscience метаанализ, в който е първи автор. Това не е стандартна научна статия, а най-високата форма на академична публикация – резултат от задълбочен анализ на световната литература, статистическа..
Многобройни черни кратери, върху които не расте нищо, а земята е е покрита с потоци застинала лава и тъмна вулканична пепел. Това са част от пейзажите, които могат да се видят в геоложкия парк Кула-Салихли в провинция Маниса в Западна Турция. Геопаркът обхващаща площ от близо 300 кв. км., като интересното е, че природният парк все още не е много..
Повече от 1200 ученици ще участват във финалното състезание на 12-ото издание на Международния турнир "Математика без граници", което ще се проведе в Несебър. Подробности разказва организаторът на турнира Любомир Любенов в предаването "Следобед за любопитните". "Сред претендентите за медали са 758 финалисти от над 150 училища в България. В Несебър..
"Метафора на паметта" е името на новата изложба на Деница Тодорова. Експозицията е част от програмата "В дома на Вера Недкова". Програмата е път от..
На 2 юли 2025 г. (сряда) от 18:00 ч. в галерия "Риволи" ще бъде открита изложбата "Италиански художници, изкуство на настоящето". Експозицията ще бъде..
В Икономовата къща в Дряново днес отваря врати Националният пленер "Дряново на майстор Колю Фичето – памет и настояще". Събитието се провежда с..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg