В книгата "Дрогите: Традиция & промяна" е представен нов подход, който разглежда употребата на дроги като здравен и социален проблем, а не като престъпление и наказание.
"Желанието на повечето хора, в това число и на политиците, е да живеем без дроги. Но тъй като говорим за дрогите, какво имаме предвид под дроги. Под дроги се има предвид психоактивни вещества, тогава какво са алкохолът и тютюнът? Много от наркотичните вещества предизвикват зависимост и влияят на мозъка, но не действат ли така и споменатите алкохол и тютюн?
Има статистика, която доказва, че тютюнът предизвиква много по-силна зависимост, отколкото някои от наркотиците. Ако вие редовно употребявате тютюневи изделия, ще станете ли зависим? Научно е доказано, че това е именно така. Чрез забрани се опитваме да променим процеса на наркотична зависимост, но това не се получава. И в предишната си книга, и в тази аз подчертавам това, че независимо от множеството закони в световен мащаб и у нас, независимо от средствата, които се заделят за борба с наркотичната зависимост, днес наркотиците са по-достъпни, по-евтини и по-качествени.
Преди години канабисът, който ние откривахме, че се употребява, имаше от 2 до 3 пъти по-малко активна съставка, която действа върху мозъка от днешния. Освен това различните дроги по-различен начин въздействат на всеки човек, тъй като ние самите сме различно устроени.
Дрогите се ползват от години не само в природолечението. Свят без дроги е невъзможен. Хиляди години милиарди човешки същества са ги употребявали. Въпросът е как да живеем с тях по възможно най-безопасен начин. Те ще си останат предизвикателство, с което трябва да се справяме, подобно на климатичните промени, замърсената околна среда и изкуствения интелект", заявява в предаването "Следобед за любопитните" Разум Даскалов.
Легалната поява на медицински канабис е една от големите промени в политиката по отношение на тази дрога. Милиони хора по света, избрали да поддържат здравето си по такъв алтернативен начин, вече не изпитват стресиращото чувство, че са престъпници. Стоте години контрол, при който забраните и репресията се ожесточават с течение на времето, са сътворили матрица, излизането от която не може да бъде лесно, категоричен е Разум Даскалов.
"1,3 процента от жителите на Европа са или ежедневни или поне 20 пъти в месеца употребяващи канабис, може би един от най-безопасните. Но тук вече има проблем, защото веднъж употребен, трудно след това човек може без него. Освен това въздействието върху всеки човек на наркотичните вещества е различно. След дългогодишната употреба настъпват и промените и мозъкът започва да търси това вещество.
Михаил Булгаков, който е вземал морфин, сам признава, че всяка негова клетка е страдала при липсата на стимулиращото вещество. Хероинът е най-масовият убиец у нас и в Европа. В САЩ основният убиец е фентанилът. Промяната в отношението ни към дрогите е в две насоки. Първата е промяна в политиката, която днес е неадекватна, тъй като само със забрани не може да се от регулира процесът. През последните години се наблюдава промяна и в предлагането. Около 80 процента от починалите след употреба на наркотични вещества са починали в резултат на предозиране", обобщава Разум Даскалов.
Разум Даскалов е защитил дисертация за доказване на наркотични вещества. Работил е като експерт и научен сътрудник в Научноизследователски институт по криминалистика и криминология към МВР. След това се занимава с информационна и превенционна дейност в областите, свързани с дрогите. Написал е три книги, има десетки публикации в научни издания у нас и в чужбина и стотици материали.
Целия разговор на Ани Костова с Разум Даскалов от предаването "Следобед за любопитните" можете да чуете в звуковия файл.
Снимки – Lera Art
Много лесно днес всеки, минал през школското образование, ще разчете в приказните сюжети темата за избора между доброто и злото, който героят трябва да направи. Ако обаче се запитаме защо тъкмо най-малкият син или селският бедняк тръгва да търси златната птица или златната ябълка, или жива вода, или неземна хубавица, откъде се появява вълшебният..
Българският политически живот и изобщо българското общество са прогизнали от популизъм, твърди в най-новата си книга "Българските разломи" проф. Георги Каприев. Това значи, обяснява професорът, че популистките практики са включени в действие от най-началните времена на българската история – от борбите за църковна независимост и споровете..
Темата в това издание на "Време за наука" е една от най-дискомфортните човешки емоции – срамът. Сигурно няма на този свят човек, който поне веднъж да не се е червил, да не е изгарял от срам, а ако има такъв човек, вероятно е социопат. Знаем за какво служи страхът, за какво ни предупреждава болката. За какво ни е срамът се питаме във..
Не от вчера бизнесът у нас алармира, че изпитва недостиг от квалифицирани кадри. В края на миналата година Министерството на образованието и науката предложи 61.32% професионални паралелки в план-приема за гимназии за учебната 2025/2026 г. – най-високият досега процент. Дали това е достатъчно като мярка да повиши интереса на младите хора към..
"Най-важното през целия ми живот е било, че никога не съм спирал да търся нови решения и да уча. Най-важното е да не спираш да упражняваш знанията, които имаш, да търсиш начин да ги надградиш, за да правиш нещата по-лесни, по-прости и по-сигурни. Така растеш!" – това е изводът, който инж. Емил Митев прави на този етап от живота си. Той е носител..
В събота вечерта хиляди румънци излязоха на митинг в подкрепа на европейското бъдеще на страната си. Представители на гражданското общество подписаха..
Днес е Денят на Свети Патрик – патрона на ирландците, национален празник на Република Ирландия и официален празник в Северна Ирландия. На 17 март..
Много лесно днес всеки, минал през школското образование, ще разчете в приказните сюжети темата за избора между доброто и злото, който героят трябва да..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg