Чували сте неведнъж израза: "По-добър сценарист от живота няма!". Даже не само сте го чували, но навярно безброй пъти сами сте си го повтаряли, докато случващото се ви е заливало като бурна вълна. Животът несъмнено заслужава "Оскар" за сценариите, които пише. За нас като режисьори обаче не може да се каже същото. Все ще се намери за какво да ни критикува тежката академия на съвестта, чувствата, принципите и другите душевни катастрофи. Добре би било, ако можехме поне да се справим с жанра на живота – дотолкова, доколкото изобщо самите ние имаме пръст в избора му. Режисьорът, който попадна във фокуса на "Кино с думи" обаче, е направил своя избор – в живота той е част от един мюзикъл с елементи на трилър, а в професията си доскоро беше избрал жанра на късото кино. 29-ият София филм фест ни направи съпричастни и към дебюта му в пълнометражното игрално кино.
Димитрис Георгиев се вдъхновява от истинските истории, а водещо във филмите му е актьорската игра. Обикновено представя тежки теми, но с дъх за живот, никога обаче в един жанр. Така беше с филма му "Заедно без теб", вдъхновен от реалната съдба на двама избягали затворници, който беше селектиран на "Берлинале", с носителите на над 20 отличия и номинации от световни филмови фестивали "Леки семейни неприятности" и "Последните два дни", както и с "Това лято през зимата". Сега, с новите две филмови истории, в които отново си партнира с Марий Росен – късият "Това, което остава" и пълнометражният "Татко" – не е по-различно. С тях отново ставаме свидетели на кино, което ни засяда на гърлото, дълго не можем да преглътнем, но накрая просто ни се живее.
"Напоследък много ме вълнува това жанрово и тотално авторско кино, тази нова вълна. Особено норвежкото и френското много вървят, "Веществото" е такъв пример. И досега винаги в някаква степен съм искал да бъда повече верен на историите, визуалният киноразказ да не излиза толкова извън това, т.е. въображението да бъде култивирано само и единствено в историята. Докато напоследък реших, че може би това е грешка и реших тотално да си отворя съзнанието и да пусна всичко, което всъщност имам. Затова може би смятам, че творците, особено в киното, и сценаристите просто трябва отварят въображението си възможно най-много", смята Димитрис. Според него човек трябва да е твърдо решен да покаже въображението си на света.
Дебютът му в пълнометражното кино "Татко" го отвежда до идеята за антична трагедия, защото именно на нейните правила стъпва сюжетът на филма. Историята се завърта около завръщането на един мъж, който е прекарал последните си пет години зад решетките в чужбина. Прибирайки се у дома, той има голямото желание да започне живота си начисто, но доведеният му син си поставя за цел да го съблазни и това води до драматичен обрат.
"Искахме филмът да се занимава със семейството като такова - кого можеш да припознаеш в майка и баща, дори да нямате кръвна връзка. Едно е "майка", едно е "мамо", едно е "баща ти", едно е, когато вече можеш да го припознаеш в "татко". Това беше основното, с което искахме да се занимаем в тази семейна трагедия, която се отключва на финала, и цялото това да е разказано върху историята за съзряването на едно младо момче, което в рамките на горе-долу една седмица пораства, преоткривайки някакви странни неща в себе си. Има първо влюбване, това в крайна сметка променя всички от нас", обяснява Георгиев.
Цялата историята в "Татко" е за срещата на човека със самия себе си.
"То това семейство се среща само със себе си за първи път. Тъй като изходната ни ситуация е на един мъж, който се прибира след петгодишно отсъствие, след като е бил в затвора в друга държава, това обърква картите на всички, защото нищо не е такова - каквото е било. Тази адаптация, това сформиране на едно ново семейство от вече едни руини - това беше интересно за нас, да го въздигнем и после и ние самите да го разрушим", разяснява режисьорът.
"Татко" ще има своята премиера на 21 март от 18.00 часа в кино "Люмиер". Тогава ще можем да видим Деян Донков като таткото, Марио Василев като съзряващия доведен син и Силвия Драгиева в ролята на майката.
Загубата, която води до израстване, е в центъра и на късометражния филм на Димитрис Георгиев. В него играят Захари Бахаров, Мария Бакалова, Елена Телбис и Ян Лозов.
"Това, което остава" е история, дочакала своето времето. Филмът е посветен на всички онези, които Димитрис губи в живота си.
"Този филм се уповава на една катастрофа от моето детство, в която загубих баща си, аз също бях в колата. Тя, разбира се, много ми се запечата в съзнанието, тъй като звучи музика, която не спира. Много кинематографична сцена беше, поглеждайки сега натам. По-късно си казах: "Добре, това някъде някога ще се случи". Всъщност това беше ядрото на този сценарий. От него, от тази сцена, която беше замислена като начало на филма, тръгна вече тази история отново за съзряване на едно момче, но този път в една много екстремна ситуация на събития, които разтърсват семейството му, и в дванайсет часа той осъзнава и пораства, като взима решението, което вчера може би никога не би взел. Сблъсква се с трудности, с каквито досега никога не се е сблъсквал, става дума отново за смърт на близък човек.
И тъй като след смъртта на баща ми аз загубих още много хора от цялата тази линия на моето родословно дърво, този филм е посветен на всички тях. Длъжен съм да кажа, че и стилистът на филма Гроздан Михайлов, за когото това беше дебют в късометражното кино, също си отиде през ноември 2024 след много тежка борба с рака. Затова този филм е посветен и на него, също както и прожекцията на София филм фест. Така че този филм някак си го приемам много, много лично вече. Дори да не беше тръгнало така, той всъщност се превърна в лицето на тази моя травма и въобще на тази част от моя живот. Надявам се енергията вътре, извън - разбира се - мрачното, да се усети. Това е и посланието на филма – че ние оставаме въпреки всичко, което се случва."
Всичко останало можете да чуете в звуковия файл.
Един от емблематичните бургазлии – поетът, драматургът и жива легенда на съвременната българска култура – Недялко Йорданов отпразнува своя 85-и рожден ден в началото на тази година. Той ще отбележи юбилея си на бургаска сцена с нова, вълнуваща пиеса, която събира любими български актьори и носи духа на онова поколение, което не се отказва от спомените..
"Магии от Глина – Традиции в българската керамика" е заглавието на изложбата, която се открива тази вечер в "Арт Галери 158".Над 90 участници от различни възрасти са се включили в проекта, провел се в периода февруари – април тази година. Над 250 уникални керамични произведения, вдъхновени от Троянската, Търновската и Бусинската керамична традиция..
В началото на годината преподаватели от факултет "Славянски филологии" на Софийския университет "Св. Климент Охридски", учители, ученици и изобщо читатели заговориха за модернизация в учебните програми по литература и стартираха кампанията "Литературата не е музей". След кръглата маса по темата през март кампанията продължава с анкета към всички..
"Последна орбита" е най-новият спектакъл на хореографа Деян Георгиев. Той се ражда от творчески и изследователски процес в рамките на международна магистърска програма по хореография в Нидерландия след двугодишно проучване. Георгиев се фокусира върху погледа на сцената като екология на елементи и всяко действие е следствие на информираността на..
От 10 до 16 юни Драматично-кукленият театър във Враца е домакин на традиционния Национален фестивал на малките театрални форми. Той е най-старият театрален форум в България и тази година е 35-ото му издание. Фестивалът ще бъде открит със спектакъл на домакините – "Лазарица" от Йордан Радичков, в постановка на режисьора Петринел Гочев...
Знаете ли, че ако успеем да съберем слънчевата енергия, която попада върху земната повърхност за 20 минути, то тя ще бъде достатъчна, за да задоволи..
Антидемократичната пропаганда в медиите онлайн и конвенционалните медии. Как и защо, според проучването на Фондация за социални и хуманитарни..
В "Покана за пътуване" за своите гмуркачески приключения ще ни разказва Лили Иванова. Напълно спекулативно пропусках да спомена титлата доктор на моята..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg