Националният фонд за научни изследвания ще финансира проект на ембриолози за съхраняване на мъжката плодовитост. От 42 проекта ще бъдат финансирани 9, като този на ембриолозите, начело с проф. Пламен Тодоров, е с най-висока оценка – получи 99,5 точки от 100 възможни. За провеждане на изследванията ще бъдат отпуснати 180 000 лева. Проектът е на тема "Криоконсервация и инвитро култивиране на тестикуларни клетки и тъканни фрагменти". В световен мащаб онкологичните заболявания се подмладяват.
Разработва се метод, с който да се върне възможността на момчета, преживели рак, да станат бащи. София и Брюксел са пионери в репродуктивната медицина – ние работим по замразяване на тестикуларна тъкан при онкоболни деца. Първият случай на трансплантирането ѝ беше този януари в Белгия. Успеваемостта на процедурата засега е доказана при маймуни и мишки.
Лечението на рака в повечето случаи включва химио- и лъчетерапия, а те водят до увреждане на сперматогенезата. Затова преди започване на противотуморната терапия пациентите следва да бъдат информирани и да им бъдат предложени опции за запазване на фертилитета. Отсъствието на активна сперматогенеза преди пубертета не позволява замразяването на семенна течност при малки момчета. Вариант при тях е да се получи и криоконсервирана тестикуларна тъкан, съдържаща сперматогониални стволови клетки.
Години по-късно, когато излекуваните вече пациенти са готови да създадат семейство и да имат деца, тъканта се размразява и съхранените герминални клетки се реимплантират в тестисите им. Друга алтернатива е сперматогониалните стволови клетки да бъдат култивирани инвитро и от тях да се получат сперматозоиди, които да се използват. Това е част от по-широка програма за запазване плодовитостта на млади хора, която освен от много други фактори е застрашена и от химио- и лъчетерапията, използвани при раково болните.
При тези терапии наистина се убиват раковите клетки, но се убиват и нормалните. В развитите страни все по-широко навлизат опитите да се запази фертилитетът при младите. Затова е хубаво, преди да пристъпят към по-сериозни терапии при ракови болни или други с автоимунни заболявания, да се погрижат за своя фертилитет, защото след възстановяването си, може да пожелаят да имат деца.
При полово зрелите мъже това не е проблем, но при децата, тези преди пубертета, това е по-трудно поради физиологическото им развитие. При момичетата вече този процес не е експериментален, дори има родени деца, но при момчетата методът все още е експериментален. Необходимо е още да се отработят самите методики и продължават експериментите. Всеки човек носи в организма си стволови клетки, които могат да мутират и да се превърнат в носещи рак, но това е индивидуален процес и въпрос на различни фактори, които влияят на човека", разяснява в ефира на "Следобед за любопитните" проф. Пламен Тодоров – главен ембриолог на България и част от екипа на Института по биология и имунология на размножаването в БАН.
В световен мащаб между 12-15% са безплодните двойки, а в България те са 270 000, информира проф. Тодоров. Причините за това безплодие, според него, са не само биологични, като в почти 50 на сто от случаите проблемите са при жените, а около 30 на сто са проблемите при мъжете, като има и едни 20 процента проблеми и при двамата.
Проф. Пламен Тодоров завършва висше образование в Московската ветеринарна академия през 1988 г. През 1993 г. защитава дисертация по специалност "криобиология", а от 2006 г. е доцент в Института по биология и имунология на размножаването - БАН. В Медицински център "Димитров" работи от създаването на центъра през 1995 г. Съучредител и председател на Българската асоциация по репродуктивна човешка ембриология.
Главен редактор на списание "Ембриология". Първият сертифициран в България главен ембриолог (Senior Clinical Embryologist) от Европейската асоциация по човешка репродукция и ембриология (ESHRE). Специализирал е в Италия, Австрия, Белгия, Германия, Русия и Украйна.
Член е на редица международни научни организации. Има редица научни публикации, голяма част от тях са в реномирани международни издания в областта на асистираната репродукция (Human Reproduction, Fertility and Sterility и др., общ импакт фактор 126). Участвал е с доклади в работата на десетки научни форума у нас и в чужбина. Под негово ръководство успешно са защитени 6 докторантури, 3 текущи докторантури и над 20 дипломни работи.
Разговора на Ани Костова с проф. Пламен Тодоров от предаването "Следобед за любопитните" можете да чуете в звуковия файл.
Снимки – БНР
Една от основните задачи в 33-ата българска антарктическа експедиция, извън научната дейност, е завършването на сградата на новия лабораторен блок, каза Камен Недков – командир на българската антарктическа база "Св. Климент Охридски" на о. Ливингстън и още споделя командирът на базата. Това е вторият етап от построяването на лабораторния блок и..
Каквото и да диктува модата при личните имена, Георги си остава едно от най-предпочитаните за мъжка рожба. На какво точно се дължи неговата популярност е трудно да се каже – дали на семейната традиция или на желанието децата да получат закрила от светеца покровител на храбрите воини, овчарите и земеделците. Съвсем естествено името на свети Георги..
На 3 октомври, в столичната зала "България" ще се проведе благотворителният концерт и спектакъл "Надежда за живот" , организиран от Международна фондация "Теодора Фон Ауесперг", носеща името на родената у нас принцеса. На сцената на залата ще се качат изтъкнати музиканти, пианисти, цигулари и оркестранти. Концертът поставя финала на международния..
Нашата разходка в Музея на народните художествени занаяти и приложните изкуства в Троян продължава. Пристъпваме в залата с експонатите, образци на металообработващите занаяти. Акцентите в тази експозиция ни разкрива уредничката Даниела Банкова. Музей на народните художествени занаяти и приложните изкуства Троян: Епизод 1 – История и настояще..
Разговаряхме с проф. Марин Георгиев – председател на Българското урологично дружество, точно по време на Деветнайсетия национален конгрес на тази специалност. Човешкият организъм алармира и ние, подведени от рекламните послания, понякога свързваме тези позиви единствено с простатната жлеза. Но не е така: много диагнози и проблеми в областта на..
Тази вечер (30 септември) в НБКМ, клуб "Писмена" ще се състои премиерата на книгата на Кирил Мерджански "Избрани епитафии от залеза на римската империя"...
Роден през 1813 г. в Годелау, Германия, Георг Бюхнер е писател, драматург, лекар и революционер. За краткия си живот (умира на едва 23-годишна възраст) и..
От 1 до 7 октомври Варна е домакин на традиционния Международен куклен фестивал "Златният делфин" . Това е най-старият фестивал за куклено изкуство в..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg