Националният фонд за научни изследвания ще финансира проект на ембриолози за съхраняване на мъжката плодовитост. От 42 проекта ще бъдат финансирани 9, като този на ембриолозите, начело с проф. Пламен Тодоров, е с най-висока оценка – получи 99,5 точки от 100 възможни. За провеждане на изследванията ще бъдат отпуснати 180 000 лева. Проектът е на тема "Криоконсервация и инвитро култивиране на тестикуларни клетки и тъканни фрагменти". В световен мащаб онкологичните заболявания се подмладяват.
Разработва се метод, с който да се върне възможността на момчета, преживели рак, да станат бащи. София и Брюксел са пионери в репродуктивната медицина – ние работим по замразяване на тестикуларна тъкан при онкоболни деца. Първият случай на трансплантирането ѝ беше този януари в Белгия. Успеваемостта на процедурата засега е доказана при маймуни и мишки.
Лечението на рака в повечето случаи включва химио- и лъчетерапия, а те водят до увреждане на сперматогенезата. Затова преди започване на противотуморната терапия пациентите следва да бъдат информирани и да им бъдат предложени опции за запазване на фертилитета. Отсъствието на активна сперматогенеза преди пубертета не позволява замразяването на семенна течност при малки момчета. Вариант при тях е да се получи и криоконсервирана тестикуларна тъкан, съдържаща сперматогониални стволови клетки.
Години по-късно, когато излекуваните вече пациенти са готови да създадат семейство и да имат деца, тъканта се размразява и съхранените герминални клетки се реимплантират в тестисите им. Друга алтернатива е сперматогониалните стволови клетки да бъдат култивирани инвитро и от тях да се получат сперматозоиди, които да се използват. Това е част от по-широка програма за запазване плодовитостта на млади хора, която освен от много други фактори е застрашена и от химио- и лъчетерапията, използвани при раково болните.
При тези терапии наистина се убиват раковите клетки, но се убиват и нормалните. В развитите страни все по-широко навлизат опитите да се запази фертилитетът при младите. Затова е хубаво, преди да пристъпят към по-сериозни терапии при ракови болни или други с автоимунни заболявания, да се погрижат за своя фертилитет, защото след възстановяването си, може да пожелаят да имат деца.
При полово зрелите мъже това не е проблем, но при децата, тези преди пубертета, това е по-трудно поради физиологическото им развитие. При момичетата вече този процес не е експериментален, дори има родени деца, но при момчетата методът все още е експериментален. Необходимо е още да се отработят самите методики и продължават експериментите. Всеки човек носи в организма си стволови клетки, които могат да мутират и да се превърнат в носещи рак, но това е индивидуален процес и въпрос на различни фактори, които влияят на човека", разяснява в ефира на "Следобед за любопитните" проф. Пламен Тодоров – главен ембриолог на България и част от екипа на Института по биология и имунология на размножаването в БАН.
В световен мащаб между 12-15% са безплодните двойки, а в България те са 270 000, информира проф. Тодоров. Причините за това безплодие, според него, са не само биологични, като в почти 50 на сто от случаите проблемите са при жените, а около 30 на сто са проблемите при мъжете, като има и едни 20 процента проблеми и при двамата.
Проф. Пламен Тодоров завършва висше образование в Московската ветеринарна академия през 1988 г. През 1993 г. защитава дисертация по специалност "криобиология", а от 2006 г. е доцент в Института по биология и имунология на размножаването - БАН. В Медицински център "Димитров" работи от създаването на центъра през 1995 г. Съучредител и председател на Българската асоциация по репродуктивна човешка ембриология.
Главен редактор на списание "Ембриология". Първият сертифициран в България главен ембриолог (Senior Clinical Embryologist) от Европейската асоциация по човешка репродукция и ембриология (ESHRE). Специализирал е в Италия, Австрия, Белгия, Германия, Русия и Украйна.
Член е на редица международни научни организации. Има редица научни публикации, голяма част от тях са в реномирани международни издания в областта на асистираната репродукция (Human Reproduction, Fertility and Sterility и др., общ импакт фактор 126). Участвал е с доклади в работата на десетки научни форума у нас и в чужбина. Под негово ръководство успешно са защитени 6 докторантури, 3 текущи докторантури и над 20 дипломни работи.
Разговора на Ани Костова с проф. Пламен Тодоров от предаването "Следобед за любопитните" можете да чуете в звуковия файл.
Снимки – БНР
Студентът по медицина в пети курс на Медицинския университет Пловдив Пламен Пенчев публикува в международното научно списание Journal of Clinical Neuroscience метаанализ, в който е първи автор. Това не е стандартна научна статия, а най-високата форма на академична публикация – резултат от задълбочен анализ на световната литература, статистическа..
Многобройни черни кратери, върху които не расте нищо, а земята е е покрита с потоци застинала лава и тъмна вулканична пепел. Това са част от пейзажите, които могат да се видят в геоложкия парк Кула-Салихли в провинция Маниса в Западна Турция. Геопаркът обхващаща площ от близо 300 кв. км., като интересното е, че природният парк все още не е много..
Повече от 1200 ученици ще участват във финалното състезание на 12-ото издание на Международния турнир "Математика без граници", което ще се проведе в Несебър. Подробности разказва организаторът на турнира Любомир Любенов в предаването "Следобед за любопитните". "Сред претендентите за медали са 758 финалисти от над 150 училища в България. В Несебър..
На 26 юни София отново е домакин на едно от най-очакваните събития в света на иновациите – Webit 2025: Web3 and Human-centered AI Edition . Това е ден, посветен на бъдещето, който събира на сцената едни от най-ярките умове в бизнеса и представители на водещи компании в света, политици, медии и предприемачи, които ще обсъдят последните новости в..
Според народната традиция 24 юни, наричан Еньовден, е свързан със старинни ритуали за плодородие и здраве, популярен е и като празник на билките. Според църковния календар 24 юни е Рождество на св. Йоан Кръстител, Предтеча на Спасителя, а Еньо е един от народните варианти на името на св. Йоан. В облика, ритуалите и паметта за този ден се преплита..
Почти по същото време на годината, само че тя е 2011-а, поетът Георги Борисов пише във в. "Култура" по повод излязлата тогава книга на Васил Балев "Злак",..
Има ли значение военната фотография в новите технологични времена? Може ли да се говори още за фотожурналистика? Има ли още такава професия? Какво е..
За шести път проектът “Стената” на Националната галерия представя съвременен майстор на стенописа, а именно – графити артист Иво Илиев Yeto. Той е познат..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg