"Мозъчната дейност обработва информацията, ако това е сходство с компютърната дейност – да, има такова. Мозъкът – това е неговата функция да обработва информацията, която идва от околния свят чрез нашите сетива. Тя се обработва от мозъка и дотук е сходството с компютъра. Може да се спори за обема и бързината на обработването на тази информация, но това не ни дава основание да обобщим, че компютрите са по-интелигентно от нас – нищо подобно.
Когато говорим за умствена дейност, за интелект, става дума за смислена дейност, която включва не само обработката на информацията, сравнението с предишния опит, вземането на решение при поставяна задача, подреждането на решенията по важност, а в крайна сметка има и още две много важни функции – емоциите и поведението.
Мозъкът командва трите процеса едновременно и всяко едно вземане на решение, не е само обработката на информация, е резултат от една много сложна сплав между трите функции и това може трудно да се симулира със съвременните компютри", разказва в ефира на предаването "Следобед за любопитните" акад. Лъчезар Трайков.
"Аз не знам каква част от мозъка познаваме. Цял живот съм посветил върху изучаването на интелекта. 10 години работих с най-добрите екипи от невролози, невропсихолози, специалисти по съвременните невроизобразяващи методи във Франция. Докоснахме се до непознати неща, но с всеки метод мислехме, че чрез него ще разгадаем тайната на функциониране на мозъка. Много скоро идваше разочарованието и разбирахме, че сме открили много малка част от завесата, имахме усещането, че по-голямата част остава скрита.
Със скенера започнахме да виждаме мозъка отблизо, след това дойде магнитният резонанс – с него виждаме по-подробно и дребните детайли. След това започнахме да изучаваме веществата, чрез които се предават импулсите между невроните, стремим се да изучаваме все по-детайлно всичко, но колкото повече задълбочаваме проучванията, толкова по-неясно ни ставаше всъщност как се координира тази мозъчна дейност със сто милиарда неврони, които имат 10 000 милиарда връзки по между си. По-голямата част от невроните се свързват в най-различни комбинации и си предават информацията с различен посредник, а това е още едно усложнение пред нас.
При изследванията ни преди години с функционален магнитен резонанс, когато искахме да разберем кои центрове в мозъка за кои човешки дейности отговарят, открихме нещо, което не знаехме. Примерно, дотогава ние знаехме, че за говора отговаря една зона на мозъка, известна от времето на Шарко, и както в учебниците е обяснено, Зоната на Брока – това е речевият център. При този експеримент освен тази зона, светеха още 25 части в мозъка, като за някои от тези зони дори нямахме идея каква е функцията им. Продължихме с работата си да нагаждаме резултатите на познатото ни до момента. И това доказа, че мозъкът не работи толкова простичко", обяснява акад. Лъчезар Трайков.
Оказва се, според него, че при почти всички неврологични заболявания патологичните, вредните процеси, започват 10-20 години преди първия симптом. Затова не трябва да се разчита само на симптоматиката, а при много от неврологичните заболявания, специалистите продължават да не познават причината и за това тези изследвания и проучвания подпомагат по-ранното диагностициране и лечение. Днес вече съществува кратък едноминутен невропсихологичен тест, който ни помага да предположим, че при определени пациенти след 10 години ще започне паметово нарушение или Алцхаймер, информира академикът.
"Дълголетието при мозъка е най-уязвимо, затова е необходимо да знаем, че рисковите фактори за инфаркт са рискови и за мозъка – високо кръвно налягане, холестерол, кръвна захар, наднормено тегло, липса на физическа активност, алкохол, наркотици и цигари. Необходимо е интелектуалната дейност, която стимулира мозъчната, и като добавим средиземноморската диета, всичко това, ако имаме предвид по-рано, ще гарантираме по-дълъг живот на мозъка", категоричен е неврологът акад. Лъчезар Трайков.
Акад. Лъчезар Трайков е създател на съвременната школа по дементология и невропсихология в България с 20 успешно защитили докторанти, сред които трима са доценти, а един е професор. Основните му научни приноси са в областите на мозъчно-съдовата болест, болестта на Алцхаймер, Паркинсоновата болест, заболявания с дифузно засягане на централната нервна система, множествена склероза, епилепсия, неврогенетика.
Целия разговор на Ани Костова с акад. Лъчезар Трайков можете да чуете в звуковия файл.

Черно море се утвърждава като едно от най-ценните места за археологически и научни проучвания. Уникалната "безкислородна зона под 150 метра дълбочина" съхранява в изключително добро състояние потънали кораби, морски съдове и различни материали, които иначе биха се разрушили в други водни басейни. Тази природна особеност превръща Черно море в..
Идеята за "инженер на резервни човешки части" звучи като сюжет от научна фантастика, но в съвременната медицина това вече е реалност. Един от българските специалисти, които превръщат високите технологии в пряка помощ за пациентите, е д-р Петър Вълчанов от Медицински университет – Варна. Той работи в областта на медицинското 3D моделиране и..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България – Общински културен институт Научно-образователен детски център, който се намира в София, "Музейко". Един..
В началото на ноември в БАН се проведе Информационно популяризиращ форум "Критичните и стратегическите суровини: експертни мнения и доминиращи нагласи в общественото мнение". Форумът бе открит от доц. д-р Светослав Георгиев, директор на Геологическия институт при БАН и Национален координатор на Националната научна програма "Критични и стратегически..
Това е само част от платформата на д-р Николай Шарков, представена при избирането му за президент на Световната дентална федерация. Дългогодишният стоматолог, преподавател, лидер на българските зъболекари, бе наш гост по различни теми. Преминахме през спомените за родния Бургас, за студентските години и първите крачки в професионалната стоматология...
Норвежкият писател, музикант и журналист Ю Несбьо се срещна с българските читатели. Световноизвестният автор на бестселъри в стила Nordic noir – течение..
Американският писател Кърт Вонегът e роден на 11 ноември 1922 година в Индианаполис като най-малкото от три деца. По време на Голямата депресия..
През седмицата в София се проведе Конференцията "Софиянецът Шейх Бали Ефенди". Събитието бе посветено на живота и делото на духовния учител, поет и..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg