"Мозъчната дейност обработва информацията, ако това е сходство с компютърната дейност – да, има такова. Мозъкът – това е неговата функция да обработва информацията, която идва от околния свят чрез нашите сетива. Тя се обработва от мозъка и дотук е сходството с компютъра. Може да се спори за обема и бързината на обработването на тази информация, но това не ни дава основание да обобщим, че компютрите са по-интелигентно от нас – нищо подобно.
Когато говорим за умствена дейност, за интелект, става дума за смислена дейност, която включва не само обработката на информацията, сравнението с предишния опит, вземането на решение при поставяна задача, подреждането на решенията по важност, а в крайна сметка има и още две много важни функции – емоциите и поведението.
Мозъкът командва трите процеса едновременно и всяко едно вземане на решение, не е само обработката на информация, е резултат от една много сложна сплав между трите функции и това може трудно да се симулира със съвременните компютри", разказва в ефира на предаването "Следобед за любопитните" акад. Лъчезар Трайков.
"Аз не знам каква част от мозъка познаваме. Цял живот съм посветил върху изучаването на интелекта. 10 години работих с най-добрите екипи от невролози, невропсихолози, специалисти по съвременните невроизобразяващи методи във Франция. Докоснахме се до непознати неща, но с всеки метод мислехме, че чрез него ще разгадаем тайната на функциониране на мозъка. Много скоро идваше разочарованието и разбирахме, че сме открили много малка част от завесата, имахме усещането, че по-голямата част остава скрита.
Със скенера започнахме да виждаме мозъка отблизо, след това дойде магнитният резонанс – с него виждаме по-подробно и дребните детайли. След това започнахме да изучаваме веществата, чрез които се предават импулсите между невроните, стремим се да изучаваме все по-детайлно всичко, но колкото повече задълбочаваме проучванията, толкова по-неясно ни ставаше всъщност как се координира тази мозъчна дейност със сто милиарда неврони, които имат 10 000 милиарда връзки по между си. По-голямата част от невроните се свързват в най-различни комбинации и си предават информацията с различен посредник, а това е още едно усложнение пред нас.
При изследванията ни преди години с функционален магнитен резонанс, когато искахме да разберем кои центрове в мозъка за кои човешки дейности отговарят, открихме нещо, което не знаехме. Примерно, дотогава ние знаехме, че за говора отговаря една зона на мозъка, известна от времето на Шарко, и както в учебниците е обяснено, Зоната на Брока – това е речевият център. При този експеримент освен тази зона, светеха още 25 части в мозъка, като за някои от тези зони дори нямахме идея каква е функцията им. Продължихме с работата си да нагаждаме резултатите на познатото ни до момента. И това доказа, че мозъкът не работи толкова простичко", обяснява акад. Лъчезар Трайков.
Оказва се, според него, че при почти всички неврологични заболявания патологичните, вредните процеси, започват 10-20 години преди първия симптом. Затова не трябва да се разчита само на симптоматиката, а при много от неврологичните заболявания, специалистите продължават да не познават причината и за това тези изследвания и проучвания подпомагат по-ранното диагностициране и лечение. Днес вече съществува кратък едноминутен невропсихологичен тест, който ни помага да предположим, че при определени пациенти след 10 години ще започне паметово нарушение или Алцхаймер, информира академикът.
"Дълголетието при мозъка е най-уязвимо, затова е необходимо да знаем, че рисковите фактори за инфаркт са рискови и за мозъка – високо кръвно налягане, холестерол, кръвна захар, наднормено тегло, липса на физическа активност, алкохол, наркотици и цигари. Необходимо е интелектуалната дейност, която стимулира мозъчната, и като добавим средиземноморската диета, всичко това, ако имаме предвид по-рано, ще гарантираме по-дълъг живот на мозъка", категоричен е неврологът акад. Лъчезар Трайков.
Акад. Лъчезар Трайков е създател на съвременната школа по дементология и невропсихология в България с 20 успешно защитили докторанти, сред които трима са доценти, а един е професор. Основните му научни приноси са в областите на мозъчно-съдовата болест, болестта на Алцхаймер, Паркинсоновата болест, заболявания с дифузно засягане на централната нервна система, множествена склероза, епилепсия, неврогенетика.
Целия разговор на Ани Костова с акад. Лъчезар Трайков можете да чуете в звуковия файл.
Отговорите на тези въпроси потърсихме от нашия съботен гост – доц. Георги Ангов, специалист по отоневрология. Неговата дългогодишна практика в Клиниката по нервни болести и психиатрия на Александровска болница, бяха основание за един задълбочен и смислен анализ на редица състояния. Ние ги припознаваме като световъртеж, загуба на равновесие, шум в..
В контекста на задълбочаващата се дигитализация на обществения и политически живот, жените в публичната сфера – включително журналисти, политици и активисти – все по-често стават обект на координирани онлайн атаки, включващи дезинформация, реч на омразата и кибернасилие. Тези форми на дигитално насилие не само подкопават личната им сигурност и..
Трима студенти от Техническия университет в София – Д енис Исметов, Ивиян Стоянов и Александър Колчев – представят своя иновативен проект Solar Blinds , който цели не просто да намали разходите за електроенергия, но и да направи сградите по-устойчиви и енергийно ефективни. Solar Blinds представлява интелигентна система от външни щори с вградени..
На Еньовден, деня, в който билките придобиват най-голяма лечебна сила според народните вярвания, ни се открива чудната възможност да надникнем в магията на реалността – онзи поетичен прочит на науката, който прави света около нас още по-вълнуващ. В специално интервю за предаването "Време за наука", д-р Галя Петрова – генетик, преподавател в Медицински..
Днес тя е студентка в магистърската програма на Химикотехнологичния и металургичен университет - София, но още от първия час по химия в 6 ОУ "Граф Игнатиев" усеща страстно влечение към тази наука. То продължава и в НПМГ "Акад. Любомир Чакалов", а и днес в ХТМУ - София, където изучава молекулярна химия. Тази любов я води и към дълбоките води на..
На Еньовден, деня, в който билките придобиват най-голяма лечебна сила според народните вярвания, ни се открива чудната възможност да надникнем в магията на..
"Ало, Космос! Говори България!" ще събере отново стотици млади хора от цялата страна на 24 юни в "София Тех Парк". Петото издание на фестивала ще..
Родната музикална публика ще може да се наслади на концерт на един от водещите симфонични оркестри в Китай – Симфоничния оркестър на град Чанша, под..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg