"Мозъчната дейност обработва информацията, ако това е сходство с компютърната дейност – да, има такова. Мозъкът – това е неговата функция да обработва информацията, която идва от околния свят чрез нашите сетива. Тя се обработва от мозъка и дотук е сходството с компютъра. Може да се спори за обема и бързината на обработването на тази информация, но това не ни дава основание да обобщим, че компютрите са по-интелигентно от нас – нищо подобно.
Когато говорим за умствена дейност, за интелект, става дума за смислена дейност, която включва не само обработката на информацията, сравнението с предишния опит, вземането на решение при поставяна задача, подреждането на решенията по важност, а в крайна сметка има и още две много важни функции – емоциите и поведението.
Мозъкът командва трите процеса едновременно и всяко едно вземане на решение, не е само обработката на информация, е резултат от една много сложна сплав между трите функции и това може трудно да се симулира със съвременните компютри", разказва в ефира на предаването "Следобед за любопитните" акад. Лъчезар Трайков.
"Аз не знам каква част от мозъка познаваме. Цял живот съм посветил върху изучаването на интелекта. 10 години работих с най-добрите екипи от невролози, невропсихолози, специалисти по съвременните невроизобразяващи методи във Франция. Докоснахме се до непознати неща, но с всеки метод мислехме, че чрез него ще разгадаем тайната на функциониране на мозъка. Много скоро идваше разочарованието и разбирахме, че сме открили много малка част от завесата, имахме усещането, че по-голямата част остава скрита.
Със скенера започнахме да виждаме мозъка отблизо, след това дойде магнитният резонанс – с него виждаме по-подробно и дребните детайли. След това започнахме да изучаваме веществата, чрез които се предават импулсите между невроните, стремим се да изучаваме все по-детайлно всичко, но колкото повече задълбочаваме проучванията, толкова по-неясно ни ставаше всъщност как се координира тази мозъчна дейност със сто милиарда неврони, които имат 10 000 милиарда връзки по между си. По-голямата част от невроните се свързват в най-различни комбинации и си предават информацията с различен посредник, а това е още едно усложнение пред нас.
При изследванията ни преди години с функционален магнитен резонанс, когато искахме да разберем кои центрове в мозъка за кои човешки дейности отговарят, открихме нещо, което не знаехме. Примерно, дотогава ние знаехме, че за говора отговаря една зона на мозъка, известна от времето на Шарко, и както в учебниците е обяснено, Зоната на Брока – това е речевият център. При този експеримент освен тази зона, светеха още 25 части в мозъка, като за някои от тези зони дори нямахме идея каква е функцията им. Продължихме с работата си да нагаждаме резултатите на познатото ни до момента. И това доказа, че мозъкът не работи толкова простичко", обяснява акад. Лъчезар Трайков.
Оказва се, според него, че при почти всички неврологични заболявания патологичните, вредните процеси, започват 10-20 години преди първия симптом. Затова не трябва да се разчита само на симптоматиката, а при много от неврологичните заболявания, специалистите продължават да не познават причината и за това тези изследвания и проучвания подпомагат по-ранното диагностициране и лечение. Днес вече съществува кратък едноминутен невропсихологичен тест, който ни помага да предположим, че при определени пациенти след 10 години ще започне паметово нарушение или Алцхаймер, информира академикът.
"Дълголетието при мозъка е най-уязвимо, затова е необходимо да знаем, че рисковите фактори за инфаркт са рискови и за мозъка – високо кръвно налягане, холестерол, кръвна захар, наднормено тегло, липса на физическа активност, алкохол, наркотици и цигари. Необходимо е интелектуалната дейност, която стимулира мозъчната, и като добавим средиземноморската диета, всичко това, ако имаме предвид по-рано, ще гарантираме по-дълъг живот на мозъка", категоричен е неврологът акад. Лъчезар Трайков.
Акад. Лъчезар Трайков е създател на съвременната школа по дементология и невропсихология в България с 20 успешно защитили докторанти, сред които трима са доценти, а един е професор. Основните му научни приноси са в областите на мозъчно-съдовата болест, болестта на Алцхаймер, Паркинсоновата болест, заболявания с дифузно засягане на централната нервна система, множествена склероза, епилепсия, неврогенетика.
Целия разговор на Ани Костова с акад. Лъчезар Трайков можете да чуете в звуковия файл.
Галина Кючукова от Радио Кържали се среща с един 18-годишен младеж от Кърджали, който това лято донесе първи медал за България от Международната олимпиада по история в Париж. Сребърният медал за Любо е най-голямото му постижение досега, въпреки че има над 30 награди от национални и международни ученически състезания, защото, както казва той,..
Владина Цекова е обиколила над 70 държави. Била е фотомодел, рекламен директор, продуцент на телевизионни предавания. Има стаж и като детска учителка. Но преди всичко Владина е добротворец. Десет минути след новината за наводненията в Карловско, тя беше на влака с гумени ботуши в торбата. Автор и сценарист е на филма за световноизвестния физик и голям..
Днес и утре (9 и 10октомври) Университетът по архитектура, строителство и геодезия ще бъде домакин на третото издание на форума "Дни на кариерата – Студентите посрещат бизнеса". В събитието ще се включат над 70 компании и институции от строителния сектор, които ще представят своята дейност и възможностите за стажове и професионална реализация на..
Крикор Асланян вече е гостувал в "Покана за пътуване", но когато се чухме по Месинджър от Монреал, където той живее от години и започна да споделя спомени от Париж, само успях да му кажа "Чакай да включа записвачката", за да не прекъсна интересния му разказ. Интервюто започна с факта, че е посетил едно място в Париж – оберж (ресторант) Никола Фламел,..
Огромната тема, която поставихме на обсъждане в поредния брой "За здравето", включваше много проблеми и нюанси и пряко засягаше милиони пациенти по света, подложени на някакъв вид лекарствена терапия. С нашия гост проф. Татяна Бенишева разговаряхме дни преди конгреса на Европейската агенция по лекарствата (ЕМА) в София, насрочен за 9 октомври 2025 г...
Унгарският писател Ласло Краснахоркаи е тазгодишният носител на Нобелова награда за литература. Той използва литературата като съпротива на упадъка, а..
Кристин Димитрова и Георги Пашов бяха отличени от Съюза на преводачите у нас за ярки постижения в превода на художествена литература. Те получиха наградата..
Най-новото заглавие в репертоара на Сатиричния театър "Алеко Константинов" е "Пак плаче, но този път от щастие" на един от най-популярните сръбски..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg