Голямата литературна и философска тема за съня и сънуването е занимавала и до днес е част от творчеството на поетите – от Калдерон до поколението на Владимир Левчев – Ани Илков и Румен Леонидов. Новата стихосбирка на Владимир Левчев "География на съня" се вписва в тази редица и неминуемо напомня стихотворението му, дало заглавието на негова книга от 80-те години на 20 век "Кой сънува моя живот". В него той пише:
"…Аз чакам. Без да знам кого.
Аз виждам и не разбирам.
Животът може би наистина е сън.
Но кой така тревожно сънува
моя живот?"
Както отбелязва проф. Михаил Неделчев във въведението на "География на съня", "в самите последвали негови стихотворни сбирки темата за съня присъства почти неизменно; много често тя преминава от книга в книга".
Авторът е разделил на три части новата стихосбирка – "Сянката няма субстанция", "София" и "Светци и небесни светила". Тя започва с "Въведение в географията на съня" – стихотворение, в което четем:
"Аз пиша на български.
Но се опитвам да превеждам
от онзи език,
на който Бог повика Адам –
на който всичко ни е писано."
Владимир Левчев (1957) e бил редактор в издателство "Народна култура". Създател на самиздатското списание "Глас" преди 1989 г. Член на изпълнителния комитет на "Екогласност", координатор на "Свободното поетично общество" и зам. гл. редактор на "Литературен вестник". През 1994 г. заминава с Фулбрайтова стипендия за САЩ и до 2007 преподава в няколко американски университета. След завръщането си у нас до сега преподава в Американския университет в Благоевград. Автор е на 14 стихосбирки, издадени у нас, сред които: "Аритмии", "Кой сънува моя живот", "София под луната", "Раззеленяване на сухото дърво", "Черна книга на застрашените видове", "Любов на площада", "Точно време", "Марс", "Смъртта и Бог" и на четири романа. Има издадни пет стихосбирки в САЩ. Преводач на Алън Гинзбърг, Т. С. Елиът., Стенли Кюниц, Хенри Тейлър, Висоцки, "Бхагаватгита".
Чуйте Владимир Левчев:
Поетеса, писателка, преподавателка и учен от БАН, Людмила Миндова написва книгата си "Ангелът на прехода" не само в памет на своята майка Свобода Стефанова. Тя е много повече от спомен, защото се връща във времето на прехода след 1989 година, а и още по-назад, за да съхрани паметта за онова време, за хората, които съставят с личните си съдби..
Днес на открита сцена "Мелницата" от 19:30 ч. в рамките на Международния фестивал "Дни на класиката в Балчик" ще се състои концертът "Посоки" на вокален ансамбъл "Спектрум". Ще прозвучат авторски акапелни пиеси, аранжименти на класически, фолклорни, поп и джаз теми за пет гласа и Loop station. Повече за събитието разказва Константин..
Днес в Пловдив в Зала "2019" на Градската художествена галерия се открива изложбата "Разговори с живописта" на Греди Асса. Художникът, носител на наградата "Захарий Зограф", представя над 55 живописни платна и едроформатни рисунки, създадени между 2010 и 2024 година. Десислава Маркова разговаря с Греди Асса – чуйте в звуковия файл:
В Котел започва IХ издание на Фестивала на етносите, багрите и котленския килим. Фестивалът се организира под патронажа на кмета на града Коста Каранашев , а програмата включва демонстрации на автентично тъкане на котленски килими, народни танци и песни от различни етноси, фолклорни шествия и костюми, занаятчийски базар с ръчно изработени изделия,..
Днес е крайният срок за онлайн гласуването за песните финалисти в Националния конкурс за песен "Бургас и морето". Подборната комисия е допуснала 12 песни, а желаещите могат да дадат своя глас на официалния сайт на конкурса. Песента, събрала най-много гласове, ще спечели наградата на онлайн слушателите. Финалът на конкурса ще се проведе на 26 юли..
Културният компас този път ни отвежда към едно наистина специално събитие – "Изчезващият град: Работилница за старите къщи" , което ще се проведе тази..
Един от най-великите романи на ХХ век – "Магът" на Джон Фаулз , излезе в превод на български език, дело на преводача Боримир Паскалев. В "Нашият..
Маргарита Димитрова , изпълнителен директор на Фондация "Аполония", представя в "Нашият ден" акцентите в 41-вото издание на фестивала на изкуствата в..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg