Голямата литературна и философска тема за съня и сънуването е занимавала и до днес е част от творчеството на поетите – от Калдерон до поколението на Владимир Левчев – Ани Илков и Румен Леонидов. Новата стихосбирка на Владимир Левчев "География на съня" се вписва в тази редица и неминуемо напомня стихотворението му, дало заглавието на негова книга от 80-те години на 20 век "Кой сънува моя живот". В него той пише:
"…Аз чакам. Без да знам кого.
Аз виждам и не разбирам.
Животът може би наистина е сън.
Но кой така тревожно сънува
моя живот?" 
Както отбелязва проф. Михаил Неделчев във въведението на "География на съня", "в самите последвали негови стихотворни сбирки темата за съня присъства почти неизменно; много често тя преминава от книга в книга".
Авторът е разделил на три части новата стихосбирка – "Сянката няма субстанция", "София" и "Светци и небесни светила". Тя започва с "Въведение в географията на съня" – стихотворение, в което четем:
"Аз пиша на български.
Но се опитвам да превеждам
от онзи език,
на който Бог повика Адам –
на който всичко ни е писано."
Владимир Левчев (1957) e бил редактор в издателство "Народна култура". Създател на самиздатското списание "Глас" преди 1989 г. Член на изпълнителния комитет на "Екогласност", координатор на "Свободното поетично общество" и зам. гл. редактор на "Литературен вестник". През 1994 г. заминава с Фулбрайтова стипендия за САЩ и до 2007 преподава в няколко американски университета. След завръщането си у нас до сега преподава в Американския университет в Благоевград. Автор е на 14 стихосбирки, издадени у нас, сред които: "Аритмии", "Кой сънува моя живот", "София под луната", "Раззеленяване на сухото дърво", "Черна книга на застрашените видове", "Любов на площада", "Точно време", "Марс", "Смъртта и Бог" и на четири романа. Има издадни пет стихосбирки в САЩ. Преводач на Алън Гинзбърг, Т. С. Елиът., Стенли Кюниц, Хенри Тейлър, Висоцки, "Бхагаватгита".
Чуйте Владимир Левчев:
Библиотечно-информационен център "Славейче" към Регионална библиотека "Петко Р. Славейков" във Велико Търново организира 12 ежемесечни тематични четения на текстове. Днешната тема е "Море", а в рамките на поредицата на 27 август ще се проведе четене на тема "Моята родина", на 12 септември – "Училище, здравей!", и на 29 октомври – "Моите..
Пещера ще бъде домакин на деветото издание на Международния етнокултурен фестивал на 30 и 31 юли. Форумът събира на едно място традиции, музика и танци от различни краища на света, като съчетава богатството на фолклора с международното сътрудничество. Чуйте повече от Димитър Павлов, главен експерт "Култура" в Община Пещера.
Започва 7-ият Международен фестивал на музиката и изкуствата Jam on the River в село Дебнево, община Троян. Четири вълнуващи летни вечери ще обединят любителите на музиката и природата в неповторима атмосфера под звездите на Троянския Балкан и край живописната река Видима. Какво можем да очакваме от тазгодишното издание, ще чуем в разговора на..
Младият художник и визуален артист Александър Габровски, студент по трансмедийни изкуства във Виена, на 1 август от 18.30 часа във варненската галерия M&M Art Center - Gallery открива своя самостоятелна изложба, в която преплита теми за природата, тялото и технологиите. "Цветя, машини, облаци, органи" е смело визуално пътешествие из метафори и..
Интерактивният музикално-поетичен спектакъл "Една нощ в Двореца" обещава да се превърне в най-мащабното културно събитие на лятото в Балчик – с 3D мапинг, виртуозни изпълнители, авторска музика и завладяваща хореография, с разказ, вдъхновен от историята и наследството на кралица Мария. Дворецът в Балчик ще бъде естествен декор на завладяващата..
Днес, в 14 ч., в сградата на Изпълнителната агенция за българите в чужбина (ИАБЧ), ще се проведе учредителното събрание на Асоциацията на българските..
Започва седмото издание на Международния фестивал на музиката и изкуствата Jam on the River. Мотото на форума тази година е "Свободата е култура". Сред..
Днес в 14 ч. в сградата на Изпълнителната агенция за българите в чужбина (ИАБЧ) ще се проведе учредително събрание на Асоциацията на българските културни..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
