Върху значими проблеми дискутирахме заедно с акад. Богдан Петрунов. Опитен учен, лекар и преподавател, дългогодишен ръководител на Националния център по заразни и паразитни болести, акад. Петрунов е доайенът на българската алергология. Много са неговите ученици и последователи, а лично той едва преди няколко месеца прекрати активната си лекарска практика.
В поредното издание "За здравето" акценти поставихме върху много теми в областта на превенцията и лечението на заразните и паразитните болести, но започнахме с актуалните сюжети. Нарекохме ги "диагноза страх" – от менингококови и други животозастрашаващи инфекции до биологичния болничен отпадък, който бива смесван и изхвърлян заедно с битовия. Събеседникът ни коментира всички аспекти на проблемите и рисковете от тяхното неглижиране.
Любимата професионална тема на нашия гост – алергиите, отне доста от ефирното време, но с полезни и прагматични съвети. Говорихме за т.нар. сенна хрема, за сезонните болести, свързани с полени, мръсен въздух, химически или природни алергени.
"Една от тях, астмата, е тежко протичащо нарушение на дишането и на белодробната функция, подчерта акад. Б. Петрунов, и за да има адекватно лечение са необходими редица изследвания за уточняване на причинителя. Единствено тогава можем да назначим терапия, която ще даде добър резултат." Изключително тревожно ученият коментира т.нар. алергичен шок и рисковете от настъпване на бърз летален изход, особено ако не бъдат взети бързи адекватни мерки.
В диалога стигнахме и до факта, че немалко болести не могат да бъдат трайно излекувани. Но благоприятното повлияване върху тяхната остра фаза, както и поддържащата терапия овладяват процеса и водят до добро качество на живот.
Не отминахме и въпросите, свързани с хранителните и лекарствените алергии. Акад. Петрунов даде примери за непоносимост към някои видове храни или съставки, още в ранна детска възраст. И подчерта отговорността на служителите в училища и детски градини при храненето на децата.
Засегнахме още една "любима" тема, ваксините. И направихме опит да отговорим на въпроса: панацея за здравето ли са те? В този смисъл откроихме и ролята на държавното предприятие "Бул-Био" в производството и ваксиналното покритие на десетки държави по целия свят.
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
