Те идват с очи, пълни с въпроси. С ръце, които искат да създават, рушат и пак да изграждат. С гласове, които още не са се научили да мълчат от страх. Младите. Онези, които винаги наричаме „бъдещето“, а рядко слушаме в настоящето. Те не искат позволение да бъдат различни – просто са. Не защото протестират нарочно, а защото още не са забравили как се мечтае без страх.
Светът, който им предават по-големите от тях, по-висшестоящите, е свят на стени и йерархии. Казва им се да бъдат смели, но и биват наказвани, когато не се подчинят. Учат ги да мислят, но ги поправят, когато мислите им не се вписват в обшата картинка. Говори им се за свобода, но тя бива ограничавана в рамките на приемливото, на установените стандарти. И така, малко по малко, младите са научени да се съмняват в себе си. Да не вярват на вътрешния си глас. Да не летят твърде високо.
Крилата се режат фино – с пренебрежение, със снизходителност. Не се режат с викове, а с мълчание. С това да не ги каним с нас на масата, когато се взимат решения. С това да не ги питаме, а директно да им обясняваме. Режем им крилата с безразличие. И после ги питаме защо не летят. Защо не отговарят на очакванията ни.
Но те опитват. Отново и отново. Понякога стискат зъби. Понякога с вътрешен бунт, който не могат да облекат в думи. И ако има нещо по-красиво от младостта, то е младостта, която не се е отказала въпреки всичко.
Острият камък на истината е, че не системата убива мечтите, а хората в нея. Хора, които говорят със страх, които раздават наказания, но не предлагат смисъл. Общество, което се страхува от новото, защото новото поставя под съмнение старото.
И въпреки поуката не е в обвинението, а в избора. Всеки ден, всеки от нас може да бъде онзи, който не реже криле. Можем да избираме да слушаме, преди да поучаваме. Да създаваме пространство, в което младите да пробват, да грешат, да стават и да продължават. Не защото ги смятаме за перфектни и за знаещи всичко, а защото ги приемаме като живи, мислещи, търсещи същества.
И някъде между нашата търпимост и тяхната смелост ще се роди истинският напредък. Но не като някаква идеология, а като човешко доверие. А онзи, който веднъж е полетял с помощ, ще знае как да подаде ръка на следващия, който още се учи да разгръща крилата си.
Младите хора са онова крехко утре, което се люлее на ръба между вярата и безнадеждността. Те идват с въпроси, идеи, страст и мечти, които често звучат неудобно на статуквото. Вместо да бъдат вдъхновявани – биват приучавани да се вписват. Крилата им се режат рано – с насмешка, с безразличие, със системи, които не търпят различното.
Но младите хора са и онова красиво днес, на което другите могат да се дивят. Достатъчно е някой да повярва в един млад човек – не с високопарни речи, а с реален шанс. Слушайте ги, подкрепяйте ги, допуснете ги до процеса. Дай им пространство, дори да бъркат. Младите не са проблем, който трябва да бъде решен. Те са решение, стига да им дадем думата, вниманието и доверието, което самите ние някога сме жадували. Защото когато отвориш вратата и вместо ножици подадеш криле – не просто даваш шанс, а изграждаш бъдеще, което е смислено за всички.
Слушайте!Този текст не е за птиците на Сакар, но името му, освен че звучи прекрасно поетично, отдалеч ни насочва към меката златна светлина на южния Сакар, където, казват, биоразнообразието е изобилно, но също така отлежават плътни и ароматни вина. И напоследък е много сухо. От няколко години винарни в района, чийто брой постоянно набъбва, се включват в..
Евангелското четиво от неделята преди Кръстовден разкрива пълнотата на тази любов: "Защото Бог толкоз обикна света, че отдаде Своя Единороден Син, та всякой, който повярва в Него да не погине, а да има живот вечен.” Проявената към нас любов чрез въплъщението на Сина Божи и кръстната Му смърт превъзхождат човешкия разум, тя се възприема със сърцето...
Днес отбелязваме 140 години от Съединението на България. Как политическите и международни измерения на този политически акт са вплетени в глобалния контекст на 1885 г. – година на научни открития, културни премиери и исторически промени по света? Журналистът Васил Велев вплита историята и любопитни факти от целия свят, за да покаже колко сложен..
Село Долен е разположено в т. нар. Дъбрашки район, на границата между Пирин и Родопите. Природата и усамотението там са сред причините Ана-Мария Велкова и Владислав Вълев да обикнат района и да оставят целия си предишен живот, заселвайки се в Долен. Те обитават малка къща в гората край сградите на старото ТКЗС, в чиито територии отглеждат кози от..
Фондация "Четири лапи" чества своята 25 години от началото на своята мисия – защита и грижа за животните. Организацията ще отбележи годишнината със специално събитие и първото по рода си VR преживяване в Парка за мечки в Белица. Ще бъде открита и нова изложбена зона, посветена на историята на парка, неговите обитатели и мисията на "Четири лапи"...
Мултидисциплинарен екип от онколози, уролози, генетици, патолози и биоинформатици от МБАЛ "Царица Йоанна-Исул" проведе едно от малкото в България..
Духовен концерт, юбилейна изложба на студенти по дизайн и постановки по Стефан Цанев са част от програмата на XVIII международен фестивал на младите в..
Днес отбелязваме 140 години от Съединението на България. Как политическите и международни измерения на този политически акт са вплетени в глобалния..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg