Велизара Сърчаджиева живее между сцената и радиото. Тя завършва актьорско майсторство за куклен театър в НАТФИЗ, а към момента прави магистратура в Софийския университет, специалност "Журналистика и медии". Гледаме я в театъра, слушаме я в новините на програма "Христо Ботев", а в "Нашият ден" разговаряме с нея за сцената, любовта и журналистическата професия като шанс да бъдат представени проблемите и решенията в сферата на културата.
Макар че решението да учи в НАТФИЗ е било изненадващо за Сърчаджиева, тя влиза в академията от първия опит и устоява на сериозната отсявка и психологическите изпитания през следващите четири години. После съдбата я отвежда в Драматичен театър "Йордан Йовков" – Добрич, където на сцената среща съпруга си Стефан Сърчаджиев.
Черната комедия "Балконът", адаптация на пиесата "Загадъчен мъж" от Олег Ерньов, е независимо представление, в което Сърчаджиева може да бъде видяна на сцена както в столицата, така и в други населени места из страната. "Балконът" е режисьорски дебют на Стефан Сърчаджиев, а сюжетът разказва нестандартна любовна история на ръба на живота и на един рушащ се балкон.
"Комедията работи с доброто и злото и винаги доброто излиза като положителен финал. При трагедията е същото. При драмата не можем да преценим. Но при масовите постановки просто стойността се губи. Има изключения, но те потвърждават правилото", коментира Сърчаджиева във връзка с проблемните тенденции в българския театър.
По думите на актрисата зрителите са свикнали да гледат смешки и вицове на сцената, стенд ъп комедията също се налага като жанр все повече и повече, но това не е театър.
Според Сърчаджиева хората все по-рядко взимат спонтанно решение да отидат на театър, а когато се решат, предпочитат да видят на сцената нещо до болка познато, за да няма лоши изненади. Ето защо например "Криворазбраната цивилизация" е сред най-гледаните представления в провинцията.
Публиката в общините бива привлечена от касови изпълнения, а репертоарните усилия на театралните трупи остават в периферията. По думите на младата актриса, организаторите се интересуват от цифрите, от "касовия" характер на постановките, а не от тяхното качество.
Друг проблем, който Сърчаджиева откроява, е свързан с навика на хората, да консумират артистични продукти през дигиталните екрани на различни технологични устройства. Постепенно театърът се превръща в необичайно преживяване на живо.
Що се отнася до журналистиката, актрисата би искала медиите да обръщат повече внимание на проблемите в културата, а не просто да афишират артистични събития.
Сърчаджиева още веднъж акцентира върху проблема с честата липса на предлагане и търсене на качествен театър. Като част от младо артистично семейство, тя усеща и липсата на лесни инструменти за финансиране, които не изискват сериозни мениджърски и административни познания. Сърчаджиева споменава още демографската криза в провинциалните театри.
Кои са мечтаните за Велизара Сърчаджиева роли и кой въпрос би искала да зададе на обществото като журналист – чуйте в звуковия файл:
В епизод 586 "Трамвай по желание" представя на своята публика прочутия в САЩ и по света български художник Рос Росин. Конкретен повод за вниманието към известния българин е новият документален филм на мексиканския режисьор Октавио Майя Роча "Butterflies on Everest" ("Пеперуди на Еверест"), който се фокусира върху последното артистично..
Книгата "Славянски свят. Фрайбургски лекции 1923/1924 г." с лекции на Иван Шишманов (1862-1928) излезе скоро на български език, след като в Германия се появи на немски през 2023 година. Съставители на тома са Елизабет Шоре и Румяна Конева. Те дешифрират и възпроизвеждат четените от Шишманов лекции на немски език във Фрайбургския университет..
"Кой бачка сега! Разкриване на невидимото: труд, несигурност и изкуство" е изложба, която разглежда неуморната отдаденост, постоянство и усилия, които определят както труда, така и творчеството. Продуцент е Рада Дечева, а куратор Алесандро Винчентели. В контекста на несигурни и алтернативни форми на работа бачкането въплъщава спектър от труд,..
Оценена високо както в Испания, така и извън нея, "Войници от Саламин" е книга за историческата памет , за победените герои, забравени в дълбините на историята, за прозрението, че Гражданската война, нещо толкова далечно за днешното поколение, колкото е битката при Саламин, не е минало, а едно от измеренията на настоящето, за отговорността към..
На 8 април в Националния исторически музей в София се откри изложбата "През призмата на границите – Епизод 2: Художествени пътувания между България, Гърция и Турция" с куратори Катя Ангелова, Марион Оберхофер и Ангелика Буртшер. Произведенията в нея изследват живота, историята и травмите около най-югоизточната граница на ЕС и често сами стоят на..
Как да отразяваме човешки трагедии и смърт, коментира в рубриката "Въпреки мрежата" в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" доц. Жана Попова ,..
Реформата в МВР. Скандалът с ГДБОП. Има ли чадър над престъпни групировки и лица? Кой ги покровителства? Как да спрем безумната война по пътищата на..
Филмът "Лимонов" на Кирил Серебренников вече може да бъде гледан в кината у нас. Киноразказът е базиран на биографичната книга, написана от Еманюел..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
